Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 459/2026
Вид
Решение № 280
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Блага Иванова, Николай Джурковски, Калин Калпакчиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200459 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия А. Т. А. - адв. Н. - срещу решение № 56/17.04.2026 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 191/2025 г. по описа същия съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 6/16.04.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по НОХД № 26/2025 г.

С жалбата касационният съд е сезиран с оплаквания относно процесуалната незаконосъобразност на действията на предходните инстанции по събирането, проверката и оценката на доказателствата, които, според защитника, в конкретния случай е невъзможно да гарантират правилността на вътрешното им убеждение, тъй като тези действия са били формални и затова формирането на вътрешното убеждение на съдебните състави по фактите е било опорочено. За обосноваване на тези оплаквания са изложени твърдения в следните насоки:

На доказателствата и средствата за тяхното установяване е била придадена предварително определена сила.

За да изградят основните си фактически изводи двете предходни инстанции са интерпретирали, кредитирали и анализирали показанията на свидетели, които попадат в приложното поле на чл.118, ал.2 от НПК и няма как показанията им да бъдат годни и да се ценят. В тази връзка са развити аргументи, че присъдата на първия съд и решението на въззивната инстанция, с което тя е потвърдена, се крепят единствено и само на свидетели-служители на полицията, участвали в процесуално-следствени действия. Визират се полицейските служители К., Н. И. М. и П., за които се твърди, че са извършвали личен обиск и претърсване и изземване в рамките на вече образувано 1

ДП, като протоколите за извършване на тези действия са изготвени по предвидения в НПК ред. Изтъква се, че текстът на чл.118,ал.2 от НПК е ясен и по дефиниция показанията на свидетелите К., Н. И. М. и П. не трябва да бъдат ценени като годни такива и да се вземат предвид при постановяване на присъдата. В подкрепа на така застъпваната теза и на възражението относно възможността споменатите полицейски служители да бъдат свидетели се сочат решението на ЕСПЧ по делото „Д. Митев срещу България“ и решение № 164 от 22.12.2016 г. на ВКС по НОХД№ 590/2016 г., за което се настоява да е постановено по идентичен казус.

Смущаващо е съдът да кредитира изцяло показанията на цитираните свидетелиполицейски служители и осъдителната присъда да се крепи единствено и само на тези показания. В този аспект се претендира наличие на обилни данни, вкл. в разпити пред съдия, за упражнен натиск чрез заплашване – като такива се сочат показанията на св.

Д. И. Д. при разпита му пред съдия - „заплашиха ме, Н. ми каза да кажа, че съм получил кокаина от С.“, както и показанията на св. Б., който в съдебно заседание заявил същото – но че е бил заплашван от П., за да свидетелства, че е закупил от А. кокаин. Изтъква се, че тези факти и обстоятелства въобще не са коментирани от двата съдебни състава, въпреки многократните възражения, наведени в съдебните заседания и въззивната жалба. Освен това, според защитника, излизало, че свидетелите Б. и Д. са профилактирани и заплашвани, а свидетелите К. Г. и Р. И., за които А. е осъден, не са били заплашвани, като в случая това било „non sens“.

Наличие на основание за съмнение относно показанията на Р. И., тъй като били противоречиви. В тази връзка се акцентира и на влошените отношения между А. А. и Р. И., поради което като абсурдно се определя твърдението на последния, че въпреки тези им отношения А. му бил подарил кокаин.

Твърденията А. да е закупил кокаин от К. Г. се подкрепят от свидетели, които са били там по време на предоставянето на кокаин от Г. на А..

И трите дози, предмет на разпространението, са с различна проба и различна консистенция от вида кокаин, което, според защитника, би означавало, че А. притежава три различни източника за продажба на кокаин, въпреки че нищо не е намерено при двете претърсвания и изземвания.

Несъгласие със заключението на въззивния съд, че само въз основа на факта, че в А. никога не са откривани наркотични вещества, не можело да се направи извод за липса на разпространение. По повод тази оспорена констатация защитата поставя въпроса „Какво разпространява А., като не притежава каквато и да е субстанция?“ Изтъква се, че в текста на чл. 354а от НК ясно са изброени определени действия преработи, произведе, държи и т.н.преди целта на разпространението, но че в случая никой не казва какво прави А. - преработва ли, държи ли, а ако държи, как е установено, че държи и какво държи.

Въззивният съд е изпаднал в сериозни противоречия в мотивите си на втория абзац от стр.7., коментирайки, че св. Д. И. Д. правилно бил оправдан, защото не могло да се докаже (обвинението), тъй като полицаите свидетелствали единствено, че св.Д. и А. са се срещнали и са си стиснали ръцете и заявили, че не са възприели самото наркотично вещество и неговото предаване. Според защитника това съждение буди недоумение, тъй като и при св. И., и при св.Г., за което А. е осъден, полицаите също не са възприели наркотичното вещество и неговото предаване, а това означава, че при едни и същи факти и обстоятелства, при една и съща фактическа обстановка решаващият съд прави два диаметрално противоположни извода.

2

В един и същи съдебен район в един и същи съд - ОС- Силистра, при два напълно идентични случая се постановяват два съдебни акта, две присъди, които са диаметрално противоположни - веднъж присъдата, с която подсъдимият А. е осъден, и, втори път, оправдателна присъда на ОС- Силистра по същия текст чл.354а, ал. 1 изр.първо предл. пето от НК.

В условията на алтернативност в жалбата са отправени искания:

- да се отмени атакуваното решение № 56 от 17.04.2026 г. на АС- Варна по ВНОХД № 191/25 г. и А. Т. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

- или да се отмени решение № 56 от 17.04.2026 г. на AC-Варна по ВНОХД №191/25 г. и делото да се върне за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверка и оценка на доказателствата по делото и формирането на вътрешното убеждение на съда.

В проведеното съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. адвокат Р. Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения в подкрепа на заявените оплаквания, като част от изтъкнатите аргументи отново се поставят на вниманието на ВКС. Моли да се отмени решението на АС – Варна, както да се отмени и присъдата.

Подсъдимият А. А. не се явява в заседанието пред касационната инстанция и не взема лично становище.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна с аргументи, че деянието е безспорно доказано по несъмнен начин. Моли касационния съд да приеме, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и с оглед на това да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 6/16.04.2025 г. на ОС-Силистра, постановена по НОХД № 26/2025 г. по описа на съда, подсъдимият А. Т. А. е признат за виновен в това, че: в периода от 31 юли 2024 г. до 03 октомври 2024 г. в /населено място/, от частен имот, находящ се на ул. /улица, номер/, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, без надлежно разрешително по ЗКНВП е разпространил високорискови наркотични вещества - 1,394 гр. кокаин на обща стойност 255,13 лв., включени в Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. на основание чл. 3, ал.2 и ал. 3 от ЗКНВП) - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", както следва:

1. На 31 юли 2024 г. в /населено място/, от частен имот, находящ се на ул.

/улица, номер/ е разпространил на Р. А. И. високорисково наркотично вещество кокаин с нето тегло 0,695 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент - 35,8 тегловни процента, на стойност 121,83 лв.;

2. На 03 октомври 2024 г. в /населено място/ е разпространил на К. Н. Г. високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,699 грама със съдържание 3 на активен наркотично действащ компонент - 40,2 тегловни процента, на стойност 133,30 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл. пето, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 лв., като е оправдан в това да е разпространил наркотично вещество на Д. И. Д..

С присъдата на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

С присъдата е постановено приобщените по делото веществени доказателства да бъдат унищожени.

С присъдата подсъдимият А. Т. А. е осъден да заплати сторените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза на производството.

Срещу горната присъда е била подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Т. А. - адв. Н. и по нея пред АС-Варна е било образувано ВНОХД № 191/2025 г. Същото е приключило с постановяването на атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 56/17.04.2026 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК; в законоустановения от чл.

350, ал. 2 от НПК срок; и срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК.

Макар касационната жалба формално да е насочена срещу въззивното решение в неговата цялост, то предвид обстоятелствата, че заявените в нея оплаквания са единствено и само срещу осъдителната част на присъдата и съответстващата й потвърдителна част на въззивното решение, както и че основното алтернативно искане е за оправдаването на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение (а той може да бъде оправдан само по обвинението, за което е осъден) се налага изводът, че на основание чл. 347, ал. 1 от НПК ВКС дължи проверка само на частта от въззивното решение, потвърждаваща осъдителната част на постановената по отношение на А. присъда. От това следва, че предмет на настоящото касационно производство е само частта от решението на АС-Варна, касаеща осъждането на подсъдимия А..

Под формата на претенция за допуснато съществено процесуално нарушение в жалбата е залегнало и оплакване срещу обосноваността на въззивното решение. Такова е обективирано в претенцията, че твърденията подсъдимият А. да е закупил кокаин от К. Г. се подкрепят от свидетели, които са били там по време на предоставянето на кокаин от Г. на А.. По този начин се оспорва верността и правилността на фактическите изводи на апелативния съд, в които не се приема за установено А. да е закупил кокаин от К. Г., а се приема обратното – А. да е продал и предоставил кокаин на К. Г.. Така изразеното несъгласие с фактическите изводи на апелативния съд, за които се твърди, че не се подкрепят от доказателствата по делото, сочи на довод за необоснованост, която не е сред основанията за касационна проверка съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Принципно касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, и не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Поради това ВКС ще се ограничи да разгледа само оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на оспорените в касационната жалба доказателствени материали относно 4 обвинението за деянията по разпространение на наркотични вещества на Р. И. и К. Г., които въззивният съд е приел за доказани.