Определение № 2575 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2575 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604552 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение рег.№ 1817/21.04.26г., постановено по ЧНД № 5271/26г. по описа на СРС, 134-ти състав, с което определение е оставена без разглеждане подадената от Е. А., чрез адв.И.Ю., жалба против Постановление на СРП от 12.12.25г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5194/23г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 5838/24г. на СРП на основание чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК. В своето определение първостепенният съд е отразил подробни мотиви касателно процесуалната недопустимост на депозираната жалба.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от лицето Евг.А., чрез адв.Ю., с релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и в тази вр. се изразява несъгласие с тезата на основния съд, като се твърди наличие на пряк интерес за настоящата жалбоподателка от продължаване на разследването.С подадената жалба се претендира отмяна на постановеното определение и е отправено искане за „връщане на делото на СРП със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и продължаване на действията по досъдебното производство … респ. да препратите жалбата ни до по-горестоящата прокуратура - СГП за осъществяване на служебен контрол по реда на чл.46 ал.4 НПК и извършването на необходимите процесуални действия“.

След цялостна служебна проверка на материалите по образуваното ДП и след запознаване с изложените в частната жалба доводи, СГС намира за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен 1 контрол.Въпреки горното, съдът приема за нужно да отвори една скоба и да подчертае, че така формулираното в жалбата искане е недопустимо в неговата цялост.Има се предвид горецитираното искане за връщане на делото на СРП със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и искането за препращане на жалбата до по-горестоящата прокуратура, в случая СГП – настоящият съд, като въззивна инстанция, притежава контролни правомощия за законосъобразност на определението на първостепенния съд, а в случая процесният спор не е разгледан по същество и съответно не е проверена въобще законосъобразността на прокурорския акт, а депозираната в тази вр. жалба е оставена без разглеждане; респ. при тази процесуална ситуация въззивният съд не притежава правомощие за проверка на Постановлението на СРП за първи път и поради това, и не разполага с правомощието за връщане на делото на СРП със задължителни указания.В рамките на настоящото производство недопустимо се явява и искането за препращане на жалбата на по-горестоящата прокуратура – съдът не е пощенска кутия, а и по-горестоящата прокуратура не притежава компетентност за проверка на определението на СРС.

При горните уточнения и дори въпреки недопустимостта на отправеното с жалбата искане в неговата цялост, то СГС не може да игнорира доводите в самата жалба, които доводи са изцяло съсредоточени относно наличието на правен интерес за частната жалбоподателка от отмяна на определението на основния съд.Т.е. в настоящото производство се оспорва само и единствено твърдяната от СРС липса на процесуална допустимост на жалбата против Постановлението за прекратяване на наказателното производство и поради това, обхватът на въззивната проверка е ограничен само до този въпрос.

Разгледана по същество, подадената жалба се явява неоснователна.

По мнение на настоящия съдебен състав, сезиращата СРС жалба срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява процесуално недопустима и като такава, същата действително не подлежи на разглеждане по същество.Изложените в тази насока аргументи в проверяваното определение са напълно правилни и поради това, и споделими такива.

Действително в случая жалбата е подадена от лице, което е лишено от активна процесуална легитимация и респ. не притежава право на обжалване по предвидения процесуален ред.В тази връзка СРС правилно се позовава на нормата на чл.243 ал.4 НПК, очертаваща кръга от лица с право на жалба против Постановлението за прекратяване на наказателното производство, като тези лица са лимитативно изброени.При извършване на преценка за горното обаче винаги е водещо конкретното разследвано престъпление.В настоящия случай производството е образувано с нарочно Постановление на СРП от 14.05.24г. за престъпление по чл.313 ал.1 НК.Кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване на деяние с горната правна квалификация, касае функционирането и безпрепятственото развитие на 2 документооборота, а не тези, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица.В случая, укоримо се явява потвърждаването на неистина в определена писмена декларация, а не това, че по описания начин може да се засегне чужда лична правна сфера или реално се засяга такава.Вярно е, че освен общия обект на защита, с осъществяване на деяние по чл.313 ал.1 НК би могло да увредят и други отношения, свързани с правата на съответни физически лица, но също така е вярно, че в обективния състав на престъплението по горепосочения текст от НК не се предвижда съставомерен признак, свързан с причиняването на определени вредни последици.С оглед изложеното, за съставомерността на деянието е без значение фактът дали чрез инкриминираното деяние деецът е увредил и други обществени отношения.Принципното засягане на различни обекти, когато това засягане не е елемент от обективния състав на престъплението, не позволява на съответните физически и/или юридически лица да придобият качеството на пострадал/ощетено юридическо лице.

Както правилно сочи СРС, престъплението, за което се води наказателно производство, има характер на формално такова и не предвижда като съставомерен общественоопасен резултат причиняването на вреди, с което да се засяга правната сфера на конкретни лица.Настоящата жалбоподателка Е. А. не притежава качеството на пострадал по см. на чл.74 НПК и поради това, е изключена от кръга лица по чл.243 ал.4 НПК, притежаващи активна легитимация и право да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство.Абсолютно идентично становище е застъпено в редица съдебни решения, като съдът отбелязва Решение № 1081/2006г. на ВКС по н.д.№ 573/2005г., III н.о.В това решение и доразвивайки горната теза изрично се сочи, че дори и при формалните престъпления, каквото е и процесното, по начало предпоставят увреждане или най-малкото застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло (тъй като се засягат обществените отношения, касаещи цялото общество; а в процесния случай касаещи законосъобразното развитие на документооборота), а не на отделно лице-пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Т.е. дори и обективно да са налице определени вреди за конкретно лице от деяние по чл.313 ал.1 НК, то това лице би могло да се третира за пострадало, но не самостоятелно и като отделно лице, а само и единствено като част от обществото и обективен израз на горното е възприемането на подадения от А. писмен сигнал за законен повод по см. на чл.208 т.1 НПК за образуване на наказателното производство.Във всеки един обаче последващ момент от развитие на наказателното производство, подалото сигнал лице не разполага със самостоятелни права, относими към контрола за законосъобразност на постановяваните актове, като водещи се явяват елементите от съответния разследван престъпен състав, а в случая чл.313 ал.1 НК не визира настъпване на вредоносен резултат

3

По изложените съображения и доколкото обективният състав на престъплението по чл.313 ал.1 НК не легитимира процесуалната фигура на пострадал/ощетено ЮЛ в досъдебната фаза на наказателното производство, то и настоящият частен жалбоподател не притежава качеството на пострадал от престъплението и поради това, не разполага с правото да обжалва Постановлението на СРП. Т.е. сезиращата СРС жалба е процесуално недопустима и като такава, същата не може да предопредели и инициира легитимно съдебно производство по реда на чл.243 ал.5 – ал.6 НПК с обсъждане на процесния спор по същество.В този смисъл правилно първостепенният съд е оставил жалбата без разглеждане.

В заключение и в отговор на наведено с жалбата възражение за изброяване на правоимащите жалба лица само в чл.243 ал.4 изр.1 НПК, но не и в изр.2 на същата норма, се подчертава, че последното не следва да се тълкува самостоятелно и отделно от изр.1 и именно в това е смисъла и разбирането на т.нар. систематично тълкуване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, н.о., 134-ти състав от 21.04.2026г., постановено по н.ч.д.№ 5271/26г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4