Определение № 19470 от 10.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19470 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение пред въззивния съд с вх. № 263386 от 01.08.2025 г. на длъжницата Р. Д. С., чрез адв. Ж. С., срещу издадената на 26.01.2025 г. срещу нея в полза на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав, за следните суми: сумата от 2 360,24 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжницата за имота й на адрес: гр. София, ул. ****, за период от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 114,60 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.07.2023 г. до 20.06.2024 г., както и за направените разноски по делото за държавна такса в размер на 49,50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Длъжницата поддържа, че на 29.07.2025 г. от „Уникредит Булбанк“ АД е узнала, че върху банкова сметка, на която тя е титуляр, е наложен запор от ЧСИ М.Б.. Сочи, че на 30.07.2025 г. съдебният изпълнител й е връчил съобщение за образувано срещу нея изпълнително дело № 20258380404087 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2025 г., издаден по ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав. Посочва, че не е била надлежно уведомена за така издадената заповед за изпълнение, послужила за основание за издаване на изпълнителния лист, поради което е била лишена от възможността за подаване на възражение в срок срещу нея. Твърди, че е узнала за претенциите на „Софийска вода“ АД едва с връчването на съобщението от ЧСИ Б. на 30.07.2025 г., като преди този момент не е получавала каквито и да било съобщения във връзка с образуваното срещу нея заповедно производство по ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав.

Сочи, че от приложеното в кориците на последното дело съобщение се установява, че не е спазена законовата разпоредба на чл. 47, ал. 1 ГПК относно необходимия брой посещения на 1 адреса и процедурата по залепване на уведомление. Поддържа, че заповедният съд не е положил необходимите усилия за връчване на заповедта на длъжницата, доколкото същата полага труд по силата на трудов договор в 7 СОУ „Св. Седмочисленици“ в гр. София, но не била направена справка за трудовата ангажираност на лицето. Намира, че е била лишена от възможността да оспори вземането, което счита за прекомерно, предвид ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение.

Заявителят „Софийска вода“ АД не изразява становище по постъпилото възражение от длъжницата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Възражението на длъжницата е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от датата на узнаването – 30.07.2025 г., което в настоящата хипотеза се е осъществило с получаването на съобщението за образуване на изпълнително дело № 20258380404087 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с изх. № 47963/30.07.2025 г. Видно от приложената към възражението разписка, същото е получено на 30.07.2025 г., като за обстоятелството, че длъжницата е узнала в предходен момент за издадената заповед за изпълнение, не са налице данни по делото. С оглед изложеното, възражението се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

На първо място следва да се посочи, че доколкото длъжницата излага твърдения, че изобщо не е могла да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение поради нейното ненадлежно връчване, съдът приема, че подаденото възражение намира правното си основание в чл. 423 ГПК – така т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С разпоредбата на чл. 423 ГПК е предоставена възможност на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличие на някое от следните алтернативни основания: 1. ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, 2. ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3. ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4. ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В случая, видно от изложените във възражението твърдения, длъжницата се позовава на първата от посочените хипотези. Тя е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

От намиращото се на л. 12 от ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав съобщение се установява, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 2

26.01.2025 г. по същото дело, е била изпратена на Р. Д. С. на адреса, посочен в заявлението, а именно гр. София, ул. ****. Видно от служебно изисканата от заповедния съд справка от НБД „Население“ официално регистрираните от длъжницата постоянен и настоящ адрес съвпадат и са вписани по следния начин: гр. София, ул. ****. От направените от служителя по връчването отбелязвания в разписката за залепено уведомление от 13.02.2025 г. се установява, че адресът е бил посетен на 31.01.2025 г. и на 13.02.2025 г., но не се е намерило търсеното лице или друго лице, което да получи съобщението. От страна на заповедния съд не са давани разпореждания за ново връчване, както и липсват данни за извършена справка за трудови договори, по които длъжницата да е страна.

С разпореждане от 19.05.2025 г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.

Настоящият съдебен състав намира, че обемът на удостоверените обстоятелства в разписката за залепено уведомление до длъжницата не са достатъчни, за да обосноват извод за наличието на предпоставките за приложението на фикцията по чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебните книжа чрез залепване на уведомление, когато ответникът, респ. длъжникът, не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи.

Преценката, дали длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, следва да се извърши от съда, въз основа на удостоверените от призовкаря данни във върнатото по делото съобщение, съответно разписка за залепено уведомление.

Редовността на процедурата по чл. 47 ГПК е обусловена от редица изисквания, които в разглеждания случай не са били спазени. Според изр. трето и четвърто на ал. 1 на посочената разпоредба невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, като това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Видно от отразеното от призовкаря в разписката за залепване на уведомлението на 13.02.2025 г., същото е сторено след само две посещения на адреса, посочен в заявлението, като нито едно от тях не е в неприсъствен ден - 31.01.2025 г. е петък, а 13.02.2025 г. – четвъртък. Не се установява връчителят да е събрал данни, че длъжницата не живее на адреса, за да може да се дерогира правилото за най-малко три посещения на адреса преди залепване на уведомление до страната. Не се установява и от страна на заповедния съд да са правени нови опити за връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата.

Ето защо, съдът намира, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжницата, което е довело до възпрепятстване на възможността за оспорване на вземането.

3

Налице са предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подаденото възражение срещу издадената на 26.01.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав, следва да бъде прието.

При това положение изпълнението на издадената заповед за изпълнение се спира, като последица от приемане на подаденото от длъжника възражение съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК възражението на Р. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу издадената в полза на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч .гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.01.2025 г. по ч .гр. д. № 2487/2025 г. по описа на СРС, 38 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 38 състав, за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4