Определение № 2762 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2762 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Частно касационно търговско дело № 20248003902045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Университет Навара – Университетска клиника Навара, с идентификационен № R-3168001-J, Памплона, Навара Испания чрез адв. В. обжалва определение № 1846 от 03.07.2024 г. по т.д. 46/24 г., ВКС, I ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение № 504 от 17.08.2023 г. по гр.д. 359/23 г, ОС- Благоевград.

Изводите на състава на ВКС не били законосъобразни. Счита, че решенията с цена на иска точно 5 000 лв, не били изключени от обхвата на касационно обжалване. В този смисъл била налице противоречива практика между постановените от различните колегии на ВКС ( ГК и ТК ) актове.

Счита, че е налице основание за образуване на тълкувателно дело по посочения въпрос относно изключване от обхвата на касационно обжалване на решения по дела, чиято цена на иска е точно 5 000 лв.

Освен това сочи, че капиталът на ООД е бил 5 000 лв, като найразпространена правноорганизационна форма. Това означавало, че не може да се посочи цена на иска 5 001 лв, което означавало, че не може да се получи защита пред касационната инстанция.

Ответникът А. Й. Т. оспорва частната жалба. Излага съображения, че с оглед предмета на делото, следвало да се определи , че делото е търговско и цената на иска от 5 000 лв, била до посочения от закона размер на необжалваемост. Освен това счита, че е налице трайна практика на ВКС, че когато цената на иска е точно 5000 лв, е налице необжалваемост на въззивните 1 съдебни решения. Иска да се остави без уважение частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

С обжалваното определение № 1846 от 03.07.2024 г. по т.д. 46/24 г., е оставена без разглеждане касационната жалба на Университет Навара срещу решение № 504/17.08.2023 г. по гр.д. 359/23 г., ОС – Благоевград и е прекратено производството по делото. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че цената на иска е в размер на 5 000 лв, поради което следва, че касационната жалба е недопустима, с оглед предвидения минимален праг за касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на търсената пред съдилищата защита са исковете на Университетска болница Навара за нищожност на договори за продажба на дялове от капитала на търговски дружества (в които В. Й. Т. е имал дялово участие), сключени от посочените лица-ответници по исковете. Легитимацията си ищецът и касатор в настоящето производство да предяви посочените искове , е извел от качеството си на кредитор на В. Й. Т., починал.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД – липса на съгласие.

Договори за продажба на дялове в ЕООД „БГ Евростой и АВМ“ от 08.11.2017 г, сключен между В. Й. Т. и А. Й. Т. за прехвърляне на 500 дружествени дяла с номинал 10 лв; договор за продажба на дялове от А. Й. Тодор и Л. Л. М. за прехвърляне на 500 дружествени дяла от същото дружество на стойност номинал 10 лв., договор за продажба на дялове от 12.12.2019 г., сключен между Л. М. и Е. М. за прехвърляне на 500 дружествени дяла всеки на стойност 10 лв.Така всеки от договорите е на стойност 5 000 лв.

При така предявените искове е налице обективно кумулативно и пасивно субективно съединение на искове, като от значение е цената на всеки един иск по отделно, за да се определи допустимостта на касационната жалба с оглед въведения праг за касационно обжалване на решения по дела, чиято цена е над предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК суми.

Съгласно чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК цената на иска при искове за съществуване на договор е стойността на договора. Цената на иска се определя към момента на предявяване на иска, респ. в случаите на увеличаване, към момента на увеличаване на исковете. В настоящето дело, видно от данните, всеки от договорите, предмет на исковете, има стойност в размер на по 5 000 лв. С оглед въведеното ограничение за достъп до касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв за гражданските дела и до 20 000 лв за търговските дела, с нормата на чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, следва да се приеме, че процесното решение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

С оглед това ограничение изводите на състава на Върховния касационен съд са правилни.

По отношение на обжалваемостта когато цената на иска е точно 5 000 2 лв, каквито доводи са въведени от частния жалбоподател, следва да се приеме, че във формулировката, въведена от законодателя се има предвид тълкуването съобразно трайната практика на ВКС. Съгласно тази практика, при цена на иска до 5 000 лв, включително 5 000 лв, решенията по делата не подлежат на касационно обжалване. В преобладаващата и трайна практика на ВКС е прието, че с оглед математическия израз на цената на иска, 5 000 лв, при точно 5 000 лв, не е допустимо касационно обжалване. При точен размер от 5 000 лв не се надхвърля предвидения минимален праг, поради което делата с цена на иска 5 000 лв не подлежат на касационно обжалване.

Искането, формулирано от частния жалбоподател, за образуване на тълкувателно дело по отношение на въпроса относно допустимостта на касационно обжалване на въззивни съдебни решения по граждански дела, когато цената на иска е точно 5 000 лв, е неоснователно. Частният жалбоподател е посочил, че в определение № 271 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д.

2104/19 г., III ГО, е предвидено, че цената на иска следва да е под 5 000 лв, за да не подлежат на касационно обжалване. Цитирано е също определение № 310 от 26.04.2023 г. по ч.т.д. 413/23 г., I ТО на ВКС, с което изрично е посочено, че при цена на иска точно 5 000 лв, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В отговора на частната жалба са цитирани множество определения, в които е приет последният извод. Поставеният въпрос от касатора не може да представлява предмет на тълкувателно дело, доколкото изводът в посочените определения следва от числовия израз, посочен в нормата.

По изложените съображения ще следва да се потвърди определението на състава на Върховния касационен съд.

Така мотивиран ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1846 от 03.07.2024 г. по т.д. 46/24 г., ВКС, I ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3