Решение № 7414 от 23.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7414 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря КА като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110157843 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

23.04.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар КА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 57843/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. Д. Р. срещу ЗАД „ОЗ“ АД, в която се твърди, че на 28.06.2023 г. около 08:30 ч. в гр. София по ул. „Скайлер“ се е движил автобус „МАН“, модел „Лион“ с рег. № ................., управляван от В. Б. С., с посока на движение към ул. „Клисура“, като преди кръстовището с ул. „Макгахан“ спира рязко, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП и с поведението си поставя в опасност живота и здравето на ищцата, която е паднала вследствие на рязкото спиране. Счита, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на автобуса, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин е нарушил разпоредбите на ЗДвП, в които е уредено, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени 1 вреди, както и че при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. Навежда доводи, че след произшествието ищцата посетила УМБАЛ „Александровска“ с оплаквания от силна болка в областта на главата и тялото, а в по-късните часове на същия ден е била прегледана и в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ поради нестихваща болка в травмираните области, като от прегледите се установили травматични увреди: хематом, кръвонасядане и охлузване на лявата вежда и горния клепач на лявото око; кръвонасядане на задната повърхност на гръдния кош; кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница; контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на други части на китката и дланта; контуция на долната част на гърба и таза. Излага съображения, че било предписано домашно лечение с указания за щадящ режим на покой и прием на лекарствени средства. Твърди, че получените травми причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет през първите две седмици от възстановителния период, който продължил около месец. Инвокира подробни доводи, че вследствие на предписания режим на покой била изправена пред невъзможност да посреща сама своите обикновени битови потребности, изпитвала непрестанни болки, усилващи се и при най-леко движение. Също така сочи, че последиците от травмите довели до промяна на нормалното протичане на нейното ежедневие и активен начин на живот и се наложило насилствено ограничаване на нейната обичайна социална, трудова и семейна ангажираност. Заявява, че инцидентът се отразил негативно на емоционалното състояние и тя станала по-тревожна, напрегната и неспокойна. Поддържа, че към момента на произшествието по отношение на автобус „МАН“, модел „Лион“ с рег. № ................. е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗ“ АД с период на застрахователно покритие от 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г. Инвокира доводи, че ответника е поканен да заплати застрахователно обезщетение, но и понастоящем такова не било изплатено. Развива аргументи, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в размер на 8000,00 лева, като се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 14.07.2023 г. (датата на предявяването на претенцията) до окончателното плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Поддържа, че застрахователят се е запознал с всички представени документи от ищцата и е определил размер на обезщетение от 1000,00 лева. Оспорва изключителната вина на водача В. С. и механизма на ПТП от 28.06.2023 г.

Навежда доводи, че водачът на автобуса е предприел „спасителна маневра“ намаляване на скоростта, тъй като е било налице реална непосредствена опасност за живота и здравето на пътниците в автобуса. Излага съображения, че нито собственикът, нито водачът на автобуса са задължени да извършват проверки дали всеки пътник е седнал или се е захванал някъде, така че при евентуална маневра той да може да запази равновесие. Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на процесното ПТП са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Поддържа, че заявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и с оглед съпричиняването на вредоносния резултат. Аргументира, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) На 28.06.2023 г. около 08:30 ч. в гр.

София по ул. „Скайлер“ се е движил автобус „МАН“, модел „Лион“ с рег. № ................., управляван от В. Б. С., с посока на движение към ул. „Клисура“, като преди кръстовището с ул. „Макгахан“ спира рязко; 2) Автобус „МАН“, модел „Лион“ с рег. № ................. е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗ“ АД с период на застрахователно покритие от 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г.; 3) ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, което не е изплатено и понастоящем.

С протоколно определение от 19.02.2024 г., съдът е изменил на основание чл. 253 ГПК определението от 23.01.2024 г., като е приел, че обстоятелството за рязкото спиране на автобуса е спорни между страните.

Приложен е констативен протокол ПТП № К-369/28.06.2022 г., като протокола е отразено следното: на 28.06.2022 г., около 08:30 ч. в гр. София, автобус „Ман Лион“, рег. № СА ..................... ХС се движи по ул. „Ген. Липранди“, с посока от ул. „Скайлер“ към ул.

„Клисура“ и в района на кръстовището с ул. „Макгахан“, водачът задейства спирачната уредба, при което в салона на превозното средство пада пътника М. Д. Р..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

Представено е Съдебно медицинско удостоверение № 531/2023 г., съставено на 28.06.2023 г., в 09:45 ч., като при прегледа на М. Д. Р. е установено, че е налице хематом, кръвонасядания и охлузвания на лявата вежда и горния клепач на лявото око, кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасявадания и охлузвания на лявата предмишница. Посочено е, че уврежданията са в следствие на действието на твърди и 3 тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива предмети, както и от косото им действие, който могат да се получат по начина съобщен от прегледаното лице.

Приложени са лист за преглед на пациент № 140719/28.06.2023 г., амбулаторен лист № 231798049D34/28.06.2023 г., болничен лист от 29.06.2023 г., амбулаторен лист № 23192205F494/11.07.2023 г. От тези представени писмени доказателства, който не са оспорени и съда кредитира се установява какво лечение и изследвания са предписани на ищцата, както и че същата е била в болничен, поради общо заболяване (открита рана на клепача в околоочната област) за период от 14 дни (28.06.2023 г. до 11.07.2023 г.), при определен режим на лечение „домашен-амбулаторен“.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В. С. и св. ЛК.

От казаното от св. С. се изяснява, че бил управлявал автобус „МАН“, като по това време бил шофьор на смяна. На 28.06, не помнел дали било по време на първия или втория курс по посока „Връбница“ – „Хаджи Димитър“ се движел, като преди кръстовището с ул.

„Макгахан“ изведнъж автобусът бил повлякъл, като било блокирало средното дясно колело на средния мост и автобусът повлякъл все едно бил натиснал спирачка. Свидетелства, че една жена в задната част била паднала, като той бил спрял, дръпнал ръчната спирачка, и я попитал дали е добре и има ли нужда от нещо. Тя му била казала, че си ударила веждата, но нямало проблем. Той я попитал дали да вика „Бърза помощ“, но тя отказала. Установява, че бил снимал компютъра на автобуса, а след това в гаража били дошли катаджийте, където му написали акт, тъй като такава била процедурата, а той узнал, че жената била отишла в Пирогов. Били му казали, че той нямал вина, а по-късно узнал, че имало дело. Изяснява, че имал спомен с каква скорост се е движел, тъй като бил професионален шофьор от 38 години.

Свидетелства, че инцидентът станал точно преди кръстовището, на самия светофар на „Магкахан“, като зад него на около 100 метра имало спирка. Бил потеглил от спирката, след което имало кръстовище, на което той лично бил очевидец на над 10 катастрофи, поради което там внимавал винаги, като тъй като превозното средство било високо имал видимост.

Наближил светофара, поради което не можел да кара с висока скорост, като след това имало остър завой, и точно преди светофара, на 5 метра колелото било блокирало, като инцидентът станал на самия светофар. Нямало как да кара с висока скорост. Установява, че зад него през 2-3 седалки седяла жена, но тъй като седалките били пластмасови се плъзгали много, като жената се била подхлъзнала от седалките. Той я бил питал дали всичко е наред, но тя ми била казала, че не бил виновен. Сочи, че не може да каже къде точно в автобуса се е намирала другата жена, която си била ударила главата, като сочи, че по принцип поради други проблеми обичайно като имало спирка следял пътниците, за да не направели нещо на автобуса. Изяснява, че не бил видял жената, но доколкото разбрал била правостояща, но не знае дали се е държала, или си е гледала телефона, защото той самият гледал напред.