Решение № 466 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110136484 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. Й. Т., действаща чрез настойника си и законен представител С. К. П., да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 4396.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.

София, ............., сумата от 611.04 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 14.05.2024г., сумата от 37.69 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 8.41 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 18.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че 1 поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата, с който се оспорва същата да е сключвала с ищеца договор за продажба на топлинна енергия, респ. да притежава качеството „битов клиент“ на дружеството. Наред с това се поддържа, че придобитият от М. Т. по наследство имот е необитаем, поради което и доколкото ответницата от десетки години живее в дом за възрастни хора с увреждания, тъй като е поставена под пълно запрещение, не е ползвала жилището, а с това и евентуално доставяната до него топлинна енергия, за която се оспорва обективно да би могла да бъде потребена в поддържаното от ищеца количество. Освен това, представените от топлофикационното дружество писмени доказателства не касаели придобития от ответницата по наследство недвижим имот, който съгласно договора за продажба се намирал на ул. „Х.Г.“ № 36.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответницата договор от 21.01.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата Е.Н.П. и Д.К.П. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ............., като идентичността между описания в договора недвижим имот, от една страна, и процесния, от друга, се установява от приетото като писмено доказателство по искане на ищеца удостоверение с изх. № 68-00-340/12.03.2021г. по описа на ГИС- София, съгласно което стар адрес: .............., е идентичен с настоящ адрес: ..................

След смъртта на приобретателите по договора, настъпила съответно на 24.09.2003г. и на 07.10.2009г., същите са наследени от своя син П.Е.П. съгласно представените с исковата 2 молба удостоверения за наследници с изх. № 4105/29.09.2015г. и с изх. № УГ01436/20.01.2016г. по описа на Столична община, район „К......“. А след смъртта и на П.П., настъпила на 18.09.2019г. съгласно представеното по делото негово удостоверение за наследници с изх. № РКС22-УФ01-107 от 04.02.2022г. по описа на Столична община, район „К......“, процесното жилище като част от наследственото му имущество е преминало към правните сфери на наследниците му по закон К.Й.К. и М. Й. Т.- и двамата, наследници по съребрена линия от четвърта степен. А след отказа на К.К. от наследството на П.П., вписан в особената книга за това на СРС под № 1647/23.10.2019г., за което към делото е приобщено съдебно удостоверение, издадено по гр. дело № 60300/2019г. по описа на СРС, 139 състав, неговият дял от наследството на починалия е преминала към патримониума на ответницата като единствен друг наследник от същия ред на наследяване- арг. от нормата на чл. 53 ЗН, която доколкото съгласно представените по делото писмени доказателства е поставена под пълно запрещение, на основание разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН е приела наследството на П.П. по опис.

С оглед на това и при липсата на други данни, а и твърдения в тази насока следва да се приеме, че през исковия период именно М. Й. Т. е била собственик на процесния имот, поради което и на основание дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ГПК именно тя е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия и като такава е материално легитимирана да отговаря за заплащане на цената й.

Нещо повече, съгласно представеното по делото съдебно решение, с което е допуснато приемането от ответницата на наследството на П.П. по опис, в същото се включва правото на собственост върху процесния апартамент, върху поземлен имот в гр. Банкя, както и вземания за суми по банкова сметка на починалия, за размера, респ. стойността на които активи по делото не съществува спор, че надвишават размера на исковите претенции, поради което ответницата се явява материално легитимираната да отговаря по същите и съобразно правилото на чл. 60, ал. 2 ЗН, в случай че се установи дължимостта на сумите, техен предмет.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор от 10.10.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от дружеството, конституирано като трето лице- помагач на ищеца „Д.“ ООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответницата документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия 3 период в процесния имот е имало три радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите) и щранг- лира без ИРРО, като и за двата включени в процесния отчетни периоди на абоната е начислявана служебно топлинна енергия за отопление поради липса на осигурен достъп до имота за извършване на реален отчет. По идентични съображения на потребителя е начислявана служебно и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяванепо разход от предходен период, който метод съгласно разясненията на вещото лице в проведеното на 15.10.2025г. открито съдебно заседание е по- благоприятен за клиента от начисляването на 140 л/денонощие за потребител. Наред с това, на абоната е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на дружеството за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 4393.46 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.