Определение № 14769 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14769 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110135578 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на М. Б. З. сумата от 1751.24 евро (3425.12 лева), представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо му при прекратяване на служебното му правоотношение съобразно броя на прослужените от него години в системата на МВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.06.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в периодите от 27.09.2012г. до 10.12.2018г. и от 10.12.2018г. бил държавен служител по смисъла на нормата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като при първоначалното прекратяване на служебното му правоотношение, след което без прекъсване възникнало друго в системата на МВР, му било изплатено обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР за 6 прослужени години- за периода от 27.09.2012г. до 10.12.2018г., а при последното и окончателно прекратяване на служебното му правоотношение на 20.09.2024г. му било изплатено обезщетение в размер на още 5 месечни възнаграждения в общ размер на последното от 17 125.60 лева- по 3425.12 лева за всяка прослужена година. Поддържа, че доколкото общият му стаж в системата възлиза на 11 години 11 месеца и 24 дни и доколкото през този период полагал извънреден труд в размер на 1541 часа, равняващи се на 192.6 дни, при което при прибавянето им към въпросните необезщетени 11 месеца и 24 дни се получава период от над една година, му се следва обезщетение и за нея като прослужена такава по смисъла на нормата на чл. 234, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка, излага съображения, поради които счита, че при изчисляване на прослуженото време по смисъла на посочената норма не следвало да бъдат съобразявани календарните години, а продължителността на обективно положения през тях труд от служителя. При тези съображения претендира процесното обезщетение, ведно със законната лихва върху него.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки правната обоснованост на претенцията часовете положен извънреден труд да бъдат преизчислени като дни прослужено време, респ. да бъдат прибавени към периода от време над размера на пълните прослужени от ищеца календарни години. Подчертава в тази връзка, че в ЗМВР е използван терминът „прослужени години“, като в закона липсвало основание при определяне на обезщетението да бъде взет предвид стаж, който не формира пълна прослужена година, както и за приобщаване към него на часове извънреден труд след преизчисляването му в брой прослужени дни. Във връзка с последното поддържа и че полаганият от служителите в МВР 1 извънреден труд се заплаща допълнително, т. е. възмезден е чрез изплащане на възнаграждение, поради което повторното му възмездяване чрез включването му при определяне на продължителността на прослуженото време, респ. при определяне на броя на възнагражденията по чл. 234, ал. 1 ЗМВР би довело до необосновано повторно възмездяване на служителя за едни и същи негови усилия. Поддържа в тази връзка, че съобразно разясненията в Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2020г. специалните компенсаторни механизми не бива да се тълкуват разширително и в противоречие с целите на разпоредбите.

Заявява искане за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2025г., образувано по следния въпрос: „Приравненият служебен стаж по § 57 от ПЗРЗИДЗМВР (ДВ, бр. 44/12.06.2012 година) на държавните служители по § 64 от ПЗРЗИДЗМВР (ДВ, бр. 93/24.11.2009 година) включва ли се в стажа по чл. 235, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за определяне на размера на обезщетението по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР?“. Претендира разноски.

Искането за спиране на производството по делото, заявено с отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото образуването на тълкувателно дело е основание за спиране на производство единствено пред ВКС съобразно нормата на чл. 292 ГПК. Още повече, че в случая въпросът, по който е образувано тълкувателното дело, не е предмет на настоящото производство, макар и принципно, от разясненията на касационната инстанция да биха могли да бъдат изведени съображения в подкрепа на правните доводи на една от страните.

По иска с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР процесуално задължение на ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че е замаел длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, продължителността на прослужените в МВР години, твърденията си за положен от него извънреден труд със сочената в исковата молба продължителност от 1541 часа, както и размера на месечното си възнаграждение, получавано преди прекратяване на служебното правоотношение.

При установяване на тези обстоятелства с правно значение процесуално задължение на ответника е да установи, че е заплатил в полза на ищеца пълния размер на следващото му се обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение, вкл. претендираната част, за последното от които обстоятелства понастоящем не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

Съобразно твърденията, доводите и оспорванията на страните на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били обвързани от служебно правоотношение в продължение на 11 години 11 месеца и 24 дни, че при прекратяване на същото на ищеца са изплатени общо 11 негови месечни възнаграждения, като при повторното прекратяване му е изплатено обезщетение от общо пет месечни възнаграждения с общ размер от 17 125.60 лева, че през времето на съществуване на служебното правоотношение ищецът е положил извънреден труд от общо 1541 часа, за което му е било изплатено трудово възнаграждение за извънреден труд.

Представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят въпроси, включени в предмета на доказване.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по делото.

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 10:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3