Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261109 от 02.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11400/2019
Вид
Решение № 261109
Подписан
02.11.2020
В сила
07.04.2022
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 261109 гр. Пловдив, 02.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11400 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН

България Топлофикация“ ЕАД против Х.Г.Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 2599/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4282/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X граждански състав, а именно: сумата от 940, 26 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П, ул. ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2017 г. до 17.03.2019 г. в размер на сумата 92, 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 18.03.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П, ул. ***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 940, 26 лв..

Доставената услуга на посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна Х.Г.Д. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – **.

С.Х.. Излага доводи за неоснователност на предявените искове. Сочи, че ответникът не е обвързан от Общите условия, тъй като установеното влизане в сила на Общите условия без необходимост от писменото им приемане, противоречи на правото за зашита на потребителите. Счита, че основателността на предявените искове не се установява от представените писмени доказателства, като в производството не са ангажирани доказателства, установяващи, че ищецът е предоставил за ползване претендираното количество топлинна енергия. Не били представени и доказателства за изправност на водомера за топла вода. Счита, че начисляването на топлинна енергия е сторено в разрез с Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът Х.Г.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П, ул. ***.

По делото е представен ***за покупко-продажба на недвижим имот ***при ****** с рег. ***при НК, по силата на който ответникът придобил собствеността по отношение на следния недвижим имот: апартамент № *** с площ от 121, 12 кв.м., находящ се в гр. П, ул. ***.

Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П, ул. ***.

Това обстоятелство се установява по безспорен начин от представения нотариален акт, от който е видно, че ответната страна е придобила собствеността по силата на договор за покупко-продажба, изповядан в нотариална форма.

Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.

Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в в гр. П, ул. ***е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на „Бруната“ ЕООД за разпределение на потребители. Установено е, че топлинната енергия за отопление се отчита чрез индивидуални разпределителни устройства на дистанционен ежемесечен отчет, монтирани в апартаментни табла. Установено е, че в имота на ответника е монтирано едно водомерно устройство за топла вода на ежемесечен визуален отчет.

Вещото лице е изяснило, че топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формулата на т. 8.2. от Приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите.

Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 237 куб.м, като за целият процесен период е разпределена 2, 78874 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период топлоенергията за отопление е начислявана ежемесечно чрез дистанционно отчитане на. изразходваното количество топлоенергия по апартаментен топломер, като е установено разпределено количество топлоенергия за отопление от 4, 355 MWh и за битово горещо водоснабдяване от 2, 18262 MWh.

Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е за сумата от 940, 26 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. Вещото лице е установило, че за процесния период не са издадени изравнителни сметки. Определен е размерът на обезщетението за забава за периода от от 02.12. 2017 г. до 17.03.2019 г. от 92, 40 лв.

При така установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 940, 26 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за отопление и битово – горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.

По делото е установено индивидуално потребеното от ответника количество топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, тъй като съдебно-техническата експертиза е установила, че в имота на ответника са монтирани индивидуални топломери и индивидуални разпределителни устройства, които са отчитани дистанционно ежемесечно. Монтиран е и един водомер, който също е отчитан ежемесечно чрез визуален отчет.