Решение № 3670 от 10.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3670 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330112636 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Б. И. К., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***” № ***, ап. ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” № ***, чрез адв. З.З.М. е предявил срещу „ГБС Пловдив” АД, с ЕИК 115345761, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 24, представлявано от *** К.З. и Д.Т. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед за прекратяване на ТПО № ***/***г., връчена на *** г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за това, че е останал без работа за периода ***г. – ***г. в размер на 11 856 лева, на база последно получавано БТВ в р-р на 1976 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и да му присъди разноските по делото.

1

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “***”, с последно получавано БТВ в р-р на 1976 лева. Твърди, че с оспорената Заповед за прекратяване на ТПО № ***/***г., връчена на *** г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата.

Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно извършено, поради следното:

Ищецът работил по ТПО с ответника по тр. договор от ***г. на длъжност „***“, като с доп. споразумение от ***г. заел длъжността „***“ в закрит склад на ПТБ на ответника в гр.

***. До дата ***г. отношенията между работника и работодателя били нормални, но на тази дата ищецът претърпял трудова злополука, работодателят отказал да я приеме за трудова, като с решение № ***/***г. на Административен съд – *** било прието, че станалата с ищеца злополука имала всички признаци на трудова такава. До ***г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност, а след завръщането му със Заповед за прекратяване на ТПО № ***/***г., връчена на ***г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Ищецът оспорил същата пред съда, като с влязло в сила Решение от ***г. по гр. дело № *** на *** уволнението било признато за незаконно и отменено, а ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“. Със заповед № ***/***г. на работодателя ищецът бил възстановен на длъжността „***“ в „ГБС Пловдив“ АД. На ***г. му било отправено предложение за прекр. на ТПО по чл. 331 от КТ по взаимно съгласие срещу изплащане на обезщетение, но такова съгласие не било постигнато. След това на ***г. на ищеца била връчена оспорената по настоящото дело Заповед за прекратяване на ТПО № ***/***г., с която ТПО се прекратявало на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ на осн. съкращаване в щата.

Твърди се това прекратяване да е незаконосъобразно извършено. Твърди се процедурата за прекратяване на ТПО да е опорочена, заповедта да не е мотивирана, не било посочено кой орган и кога е извършил съкращаването на щата, за която промяна в щатното разписание ищецът не бил уведомен. Твърди се реално да не е налице съкращаване на щата, тъй като при ответника няма обективна промяна, налагаща да се съкрати щатната бройка за *** и премахване трудовата му функция. Твърди се прекр. на ТПО на това основание да представлява злоупотреба с право, като работодателят е действал недобросъвестно и в разрез с принципите по чл. 8, ал. 1 от КТ и чл. 21 от закона за защита от дискриминация.

Твърди се ответникът чрез законови средства да се опитва да постигне точно определена цел, а именно да прекрати договора на ищеца. Твърди се ответникът да запазва щата на *** – *** щатни бройки, а да съкращава щата на ***, с което демонстрира по-силната си икономическа позиция и желанието на всяка цена да се освободи от ищеца,а не от длъжността, която е заемал.

Твърди се също така работодателят да е бил задължен да извърши подбор, и да не е извършил същия, което потвърждавало тезата на ищеца, че е извършено съкращаване на човека, а не на длъжността.

С оглед на горното се моли исковете да се уважат, претендират се разноски.

2

В срок е постъпил писмен отговор на ответника, с който исковете се оспорват. Взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Признават се твърденията на ищеца относно наличието на ТПО, заеманата длъжност, както и че ТПО е прекратено с оспорената заповед на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т.

2 от КТ – поради съкращаване на щата. Твърди се обаче уволнението да е законосъобразно извършено, а всички твърдения на ищеца за незаконосъобразност и немотивираност на заповедта, за липса на посоченото основание и липса на действително съкращаване на щата да са неверни.

По твърденията за влошаване на отношенията между страните от дата ***г. и отказът на работодателя да признае злополуката за трудова и признаването й за такава по съдебен ред с цитираното решение на адм. съд ***, счита същите за неверни. Не ответникът, а ТП на НОИ *** бил органът, който следвало да прецени дали злополуката е трудова или не, на ищеца било отказано признаването й за такава, последният оспорил акта, като се твърди понастоящем производството между ищеца и ТП на НОИ, по което ответникът е конституиран като заинтересована страна, да е висящо на втора съдебна инстанция, като спорът бил насрочен за разглеждане за началото на 2023г. Оспорва се този инцидент, за който съдът ще реши дали е трудова злополука или не, да има някакво отношение към настоящия правен спор.

Също така се оспорва предходното уволнение на ищеца да има отношение към спора, който се твърди да е приключил с влязло в сила решение в полза на ищеца. напротив, заявява се, че именно във връзка с висящото производство по предходното уволнение длъжността на ищеца не е била междувременно съкратена, а запазена, за да има къде да бъде възстановен на работа в случай, че решението бъде в полза на ищеца, което и се случило.

Длъжността подлежала на съкращаване още през 2021г., поради отпадане необходимостта от трудовите функции на ***, като се твърди от предходното прекратяване ТПО на ищеца през м. 09.2021г. те да не са изпълнявани от друг служител, да не е назначавано лице, което да ги упражнява, нито да са възлагани на друг служител и до момента. Тази била и причината, след като ищецът бил възстановен на работа, да му бъде предложено освобождаване по взаимно съгласие по чл. 331 от КТ срещу изплащане на обезщетение.

Работодателят се твърди да е подходил коректно към ищеца, като по време на висящия трудов спор е запазил длъжността му, възстановил го е на същата и по-късно му е предложил освобождаване срещу четири брутни трудови възнаграждения, за което обаче съгласие не било постигнато.

Твърди се в конкретния случай оспореното основание за уволнение действително да е налице, а процедурата по съкращаване на щата да не е опорочена. Сочи се, че това основание за прекр. на ТПО представлява безвиновно основание за прекратяване, като възраженията за липса на мотиви в заповедта са неоснователни. В случая било достатъчно да се посочи основанието и правната норма, под която е подведено, което било направено.

Цитира се и съдебна практика в тази връзка. Оспорват се твърденията, че съкращението не е 3 реално. Сочи се, че щатът представлява разписанието на наетата работна сила по общ брой работници и служители и тяхното разпределение по звена, като причините, поради които работодателят предприема съкращаване на този щат, се преценяват от самия работодател, респ. от компетентния за това орган. За да е налице съкращаване в щата, следва да бъде премахната или намалена определена бройка от щатното разписание за определена длъжност, без да е бил намален обемът на работа, като се цитира отново практика на ВКС. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца за икономическа необоснованост на съкращаването и за това, че по този начин работодателят демонстрирал по-силната си позиция в правоотношението.

Твърди се на ***г. да е взето решение на УС на дружеството, утвърдено от Надзорния съвет, с което е утвърдено ново щатно разписание, като в новото такова щатната бройка за *** е била премахната.

Оспорва се твърдението за неизвършване на подбор съгл. чл. 329 от КТ в конкретния случай. На същата дата – ***г. била назначена комисия по извършване на подбор измежду служителите, заемащи длъжностите „***“ и „***“, като били въведени критерии за оценка, които се описват, както и се сочи, че е взето решение за прекр. на ТПО с лицето, класирано на последно място. По отношение на квалификациите били въведени следните критерии – придобито висше образование степен бакалавър или магистър по техническа специалност се оценявало с 5 точки, а средно или средно специално – с 4 точки. По отношение нивото на изпълнение на работа били възприето следните критерии- наличие на наложени дисц. наказания, жалби или сигнали срещу служителя, качествено изпълнение на задачите, работа в екип и трудов стаж, като лица с тр. стаж до 25 г. получавали 2 точки, а над 25г. – 5 точки.

С протокол от ***г. бил извършен подбор на служителите на длъжност „***“ и „***“, като на последно място бил класиран ищецът и било взето решение за прекратяване на неговото ТПО. По критерий „***“ се сочи, че ищецът е с *** наложени и влезли в сила такИ. – *** и ***, че срещу него има подавани жалби и сигнали, които се цитират, а досежно работата в екип било установено, че ищецът е ***, *** и ***, което нарушава комуникацията с колегите му. Била съпоставена квалификацията и уменията за изпълнение на работата на работниците, изпълняващи идентични функции, който подбор предхождал уволнението на ищеца. Твърди се подборът да е законосъобразно извършен, като били съпоставени действителните качества на служителите с обективните критерии, възприети от работодателя.

Оспорва се да е налице злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ и чл. 21 от Закона за защита от дискриминация. Твърди се в случая в тежест на ищеца да е да установи наличие на факти, водещи до извод за злоупотреба с право – такИ. не само, че не били посочени, но се твърди и да не съществуват.

В допълнение се сочи, че работодателят има право на свободна преценка дали и как да промени щатното разписание според конкретните нужди на предприятието. Сочи се, че с новото щатно разписание не се съкращава само процесната длъжност, а се извършват и други промени. Освен „***“ била съкратена и длъжността „***“, били открити нови щатни 4 бройки за „***“, „***“, ‚***“ и др. Отново се цитира практика на ВКС, че такава промяна е законосъобразна. Сочи се какво представлява злоупотреба с право и защо в случая не е налице, цитира се съдебна практика, като се твърди ответното дружество да е такова с дългогодишна история и висока репутация на пазара на труда, което се дължи именно на коректното му отношение към настоящи и бивши работници и служители. За да е злоупотреба с право в случая е следвало единствената цел на работодателя да бъде да увреди работника, което категорично се твърди да не е налице, процедурата по съкращаване на щата да е била законосъобразно проведена, да е бил извършен подбор съобразно заложените в КТ критерии и ищецът обективно да е получил най-ниската оценка. Цитира се практика във връзка с твърдяното нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ и се твърди същото да е бланкетно и недоказано, като в тежест на ищеца е да установи същото.