Определение № 743 от 04.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. София, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600862 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез представителя – председателя П. М. срещу определение № 260 от 06.06.2025 г. на Окръжен съд – Враца по ЧНД № 292/2025 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране против постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.08.2024 г., постановено по ДП № 1849/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца /ДП № 49/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел – Враца/, в частта, в която КЕВР е приета за ощетено юридическо лице.

С частната жалба се прави искане за отмяна на атакуваното определение и за произнасяне по същество, като се приеме, че КЕВР не е ощетено юридическо лице, да се измени или отмени определението на първия съд, като се дадат задължителни указания за прилагане на закона и да се върне делото на прокурора в частта, в която е прието, че КЕВР е ощетено юридическо лице. Правят се и алтернативни искания за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ОС – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество или за изпращане на жалба на КЕВР на погорестоящата прокуратура за разглеждането й по реда на чл. 243, ал. 10 НПК.

С частната жалба се изразява несъгласие с изводите на първия съд, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство пряко интервенира в правната сфера на КЕВР, защото неправилно е прието, че е ощетено юридическо лице.

Излагат се и съображения, че КЕВР не е ощетено юридическо лице, но определението на първостепенния съд го лишава от адекватна защита.

Софийският апелативен съд, като се запозна с обжалваното определение, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намери за установено следното.

Досъдебното производство е образувано с постановление от 28.03.2023 г. на прокурор от Апелативна прокуратура- София, за това, че:

1

- През 2015-2016 г. в гр. Враца, чрез съставяне на документ с невярно съдържание съзнателно е дадена възможност на друго Л. да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да бъде присвоено, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК.

- През 2015-2016 г. в гр. Враца чрез използване на документ с невярно съдържание е получено без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да бъде присвоено, като документната измама е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.1 НК.

- През 2019-2020 г. в гр. Враца чрез съставяне на документ с невярно съдържание съзнателно е дадена възможност на друго Л. да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да бъде присвоено, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.1 НК.

- През 2019-2020 г. в гр.Враца, чрез използване на документ с невярно съдържание е получено без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да бъде присвоено, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1 НК.

- През 2015-2016 г. в гр. Враца е придобито, получено, държано или използвано имущество, за което е знаено или предполагано към момента на получаването ми, че е придобито от престъпление или друго общественоопасно деяние - престъпление по чл. 253, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

- През 2019-2020 г. в гр. Враца е придобито, получено, държано или използвано имущество, за което е знаено или предполагано към момента на получаването му, че е придобито от престъпление или друго общественоопасно деяние - престъпление по чл. 253, ал. 2 вр. ал.1 НК.

Въз основа на образуваното досъдебно производство, в Окръжен следствен отдел — Враца е проведено разследване за престъпления по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С обжалваното пред първия съд постановление от 12.08.2024 г., постановено по ДП №1849/2022г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца /ДП №49/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Враца/ наблюдаващият производството прокурор е приел, че няма извършено престъпление от общ характер и е прекратил наказателното производство по делото. Разпоредил е препис от постановлението, да се изпрати на Комисията за енергийно и водно регулиране- София, като ощетено юридическо лице, тъй като тя е независим държавен орган, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и изкупува електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, от биомаса и определя премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, въпреки, че такова ощетяване при 2 разследването не е установено.

Правилно първата инстанция е приела, че Комисията за енергийно и водно регулиране не е сред кръга лица, изчерпателно изброени в чл. 243, ал. 4 от НПК, на които законодателят е предоставил процесуална възможност да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Видно от посоченото по-горе постановление за образуване на досъдебното производство, предмет на разследване са били престъпления по чл. 212, ал. 5 от НК и по чл. 253 от НК. По нито едно от посочените по-горе престъпления, Комисията за енергийно и водно регулиране не се явява в качеството на пострадало/ощетеното юридическо лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 и чл. 243, ал. 4 от НПК.

В случая, Комисията за енергийно и водно регулиране не разполага с процесуални права, които следва да бъдат съблюдавани в производството по чл. 243, ал. 4 от НПК. Както правилно е подчертал първият съд, този процесуален ред обезпечава интересите само на лицата, които при предпоставките на чл. 84 от НПК могат да встъпят като граждански ищци и/или частни обвинители по делото, ако са им причинени имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението.

За състава на престъплението по чл. 212 от НК се изисква ползването на документи с невярно съдържание, неистински или преправени за въвеждане и поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основание за предаването или изплащането му.

В случая, Държавната комисия за енергийно регулиране е създадена с Постановление 181 на Министерския съвет на Република България от 10.09.1999 г. на основание чл. 11 ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ). Със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 22.02.2005 г., ЗРВКУ) е изменен Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., ЗЕ) и комисията е трансформирана в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 6.3.2015 г.) комисията е трансформирана в Комисия за енергийно и водно регулиране. В разпоредбата на чл. 21 от т. 1 до т. 46 от Закона за енергетиката са легално определени правомощията на Комисията, сред които не фигурира правомощие з а изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Съгласно правомощията й, Комисията определя ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 кW и над 500 кW; определя мерки за достъпа до мрежата на съоръжения за съхраняване на електрическа енергия, включително отстраняване на пречки, които възпрепятстват достъпа до пазара на електрическа енергия на операторите на тези съоръжения и на производителите на енергия от възобновяеми източници; създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи в съответствие с интересите на клиентите, интегриращи производство от различен мащаб на електрическа енергия от възобновяеми източници и разпределено производство.

3

В разпоредбата на чл. 35. ал. 1 от Закона за енергетиката е посочено, че енергийните предприятия са тези, които имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Фонд "Сигурност на електроенергийната система" има право да предяви искане за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени и предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Въззивната инстанция напълно споделя съображенията на първостепенния съд и също достигна до извода, че Комисията за енергийно и водно регулиране не може да се легитимира като ощетено юридическо лице, което е претърпяло или би могло да претърпи вреди от престъпление по чл. 212, ал. 5 от НК.

По отношение на разследването за престъпление по чл. 253 от НК не е установено да е придобито, получено, държано или използвано имущество, за което е знаено или предполагано, към момента на получаването, че е придобито от престъпление. В този смисъл при извършено такова престъпление, Комисията за енергийно и водно регулиране отново не е легитимирана да обжалва прокурорското постановление по реда на чл. 243 от НПК, тъй като по делото не е установено тя да е собственик на такова имущество.

Въззивният съд се солидаризира с доводите на първата инстанция в тази връзка.

Така за жалбоподателя не са налице предпоставките валидно да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото поради безспорно установеното обстоятелство, че не са му причинени и не биха могли да му бъдат причинени съставомерни вреди от нито едно от посочените престъпления, той не разполага с правото да обжалва прокурорския акт по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Отново е нужно да се подчертае, че в настоящия казус КЕВР не би могло да има качеството на ощетено юридическо лице, защото това качество на КЕВР не произтича нито от обвиненията, за които е водено ДП, нито от закона.

Погрешното изпращане на съобщение от страна на прокуратурата до КЕВР, за да се приключи процедурата по чл. 243, ал. 4 НПК не може да придаде на КЕВР процесуалното качество на ощетено юридическо лице, тъй като това е в противоречие със закона, а и с разследваните престъпления в рамките на ДП.

В производството по чл. 243, ал. 3 от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. Те са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, пострадалите от престъплението, които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители, както и ощетеното ЮЛ. Само за тези лица, при прекратяване на наказателното производство, не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Съдът, при преценка на правилността на прекратяването, преценява спазени ли са техните права, а не правата на 4 други лица, засегнати от престъплението". В същия смисъл е и Решение № 536 от 22.11.2002 г. на ВКС, по н.д. № 432/2002 г., на второ наказателно отделение, наказателна колегия.

Така законодателят е регламентирал процедурата по упражняване на контрол от страна на съда, спрямо постановленията за прекратяване на наказателното производство, но тази процедура е строго ограничена, както по отношение на лицата, имащи право да я инициират, така и по отношение на крайните й резултати.

С оглед на изложеното въззивният съд не може да удовлетвори нито едно от исканията на жалбоподателя.