Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 719 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2304/2025
Вид
Определение № 719
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Боян Балевски, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.430 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 3 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002902304 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. М. ЕГН:

********** срещу решение №682 от 23.05.2025 г. по т.д. 1782/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено постановеното решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с решение № 263 122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по гр.д. № 7260/2018 г. по описа на Софийски градски съд, В ЧАСТТА , с която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът М. Г. М. ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616: - сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от 116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г.; - сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г. - сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г.; - сумата от 440 лева, представляваща дължими такси, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10526/2017 г. от Районен съд Пловдив;

Изложени са оплаквания в КЖ , за това, че съдът не е развил в мотивите своите съображения по оплакванията във въззивната жалба относно липсата на отграничаване на дължимите вноски по кредита с редовно настъпил падеж за периода до приетата от съда него дата на действително обявяване на кредита за предсрочно изискуем с получаването на препис от ИМ от длъжника по кредита и не е допуснал задача на в.л.по ССчЕ за размера на 1 тези вноски , не се е произнесъл относно допустимостта на обективното съединяване на исковете по чл.422 ГПК с осъдителните искове по чл.430 ТЗ с един и същ предмет, както и че неправилно съдът е приел , че в случая с допълнителното споразумение не е настъпила обективна новация относно основанието на задължението на длъжника по кредита. Твърди се и че съдът не е обсъдил и не е съобразил извършените от длъжника плащания за погасяване на дължими вноски по кредита извършени от страна на длъжника в хода на процеса, което е в нарушение на чл.235 ал.3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД -София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките по чл.280 ал.3, т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

Ищецът - „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 е предявил против М. Г. М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че ответникът дължи: сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева; Ищецът твърди обстоятелствената част на исковата молба, както и в допълнителната искова молба /л. 115/, че с ответника на 28.03.2007 г. са сключили Договор за ипотечен кредит, по силата на който на 30.03.2007 г. реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 150 000 лева.

Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от 2

30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева.

Плащанията, направени от кредитополучателя не били в размер, достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г. Не са погасени и следващите вноски, за периода ноември 2012 г. – февруари 2013 г.

При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта. При забава над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10 процентни пункта. Общият размер на наказателната лихва възлиза на 2 295.40 лева, от които 1 950.70 лева при надбавка от 3% за периода 05.01.2013 г.

– 27.06.2017 г. и 344.70 лева при надбавка от 28.06.2017 г. до 06.07.2017 г.

Длъжникът дължи заемни такси на обща стойност 1 808.92 лева. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г., като на постоянния и настоящ адрес на длъжника са изпратени две нотариални покани, редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Считано от 28.06.2017 г. кредитът е олихвен с наказателна надбавка от 10 %.4 Банката на 07.07.2017 г. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично задължение за: - сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; - договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, - наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева; Длъжникът е направил възражение, поради което в срок е предявил искове по чл. 422 от ГПК, имащи за предмет да се установи, че ответникът дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение.

Направил изричното изявление с исковата молба, че ако предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила с връчването на двете нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК, то същите последици да се считат за настъпили с връчването на препис от исковата молба на ответника.

При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни искове 3 за сумите, предмет на установителните искове.

Ответникът в отговор на исковата молба и допълнителен отговор е оспорил допустимостта и основателността на исковете и поискал да се отхвърлят. Направил възражение за нищожност на клаузите, посочени в т. 8.1 и т. 9.1 от Общите условия, валидни към датата на сключването на договора 28.03.2007 г., свързани с правото на банката да променя БЛП; уведомяване на кредитополучателя по подходящ начин за променения БЛП; определяне на нов размер на месечната погасителна вноска и предоставяне на актуализиран погасителен план.

От доказателствата по делото се установявало, че между „Банка ДСК“ АД и ответника по иска на 28.03.2007 г. е бил сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на който кредитополучателят на 30.03.2007 г. реално е получил сумата от 150 000 лева. Съгласно чл. 7 от Договора, кредитополучателят се задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, който към датата 28.03.2007 г. е в размер на 3.69 % и стандартна надбавка от 9.30 %, т.е. лихвеният процент по кредита е 12.99 %.

През септември 2007 г., април 2008 г. и октомври 2008 г. лихвеният процент е променен съответно/увеличен на 13.49 %; на 13.99 % и 14.99 %.

Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от 30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева.

Плащанията, направени от кредитополучателя след сключването на Допълнителното споразумение не били в размер, достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г. При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от 6 кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта – т. 20.1 от ОУ. При забава над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10 процентни пункта – т. 20.2 от ОУ. Твърдението на ищеца /Банката/, че е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г. е несъстоятелно.

Това е така, защото двете нотариални покани, материализиращи нейното изявление не са изпращани на адресите, посочени от длъжника в Договора за 4 кредит и в Допълнителното споразумение. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на ответника на – 04.12.2018 г.

Банката на 07.07.2017 г. е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично задължение за: - сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; - договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, - наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева; Длъжникът е направил възражение, поради което кредиторът в срок е предявил установителните искове с правно основание чл. 422 от ГПК. В първата инстанция е било прието заключението на вещото лице, извършило счетоводна експертиза, от която се установявало реалното предоставяне на кредита. Забавено плащане на вноските и начисляването на наказателна лихва по т. 20.1 от ОУ, считано от 25.05.2009 г. Погасяването на кредитното задължение е преустановено след 11.04.2013 г. Забавата в погасяването на кредитното задължение е повече от 90 дни. Кредитополучателят е извършил плащания, общо в размер на сумата от 145 314.86 лева. Тази сума е отнесена за погасяване на: - лихва, в размер на 121 225.60 лева; - главница, в размер на 12 151.90 лева; - лихва върху просрочени главница, в размер на 44.26 лева; лихва върху остатък от главницата 10 837.40 лева; - такси и други разноски по кредита, в размер на 892.11 лева; - извънредна вноска по главницата на 14.07.2010 г., в размер на 163.59 лева. Във въззивното производство са приети писмените заключения на вещото лице, извършило основна и допълнителна счетоводна експертиза. От тези заключения се установявало , че съгласно първоначалния погасителен план дължимата сума за вноски от датата на отпускане на кредита към датата 01.07.2024 г. е в размер на 364 182.80 лева.

Дължимите вноски по месеци от отпускането на кредита до датата на сключване на Допълнителното споразумение възлизали на сумата 79 878.50 лева. Дължимите вноски от датата на Допълнителното споразумение до датата 01.07.2024 г. възлиза на 355 015.52 лева. Общата дължима сума за вноски от датата на сключване на договора до 01.07.2024 г. била в размер на 5