Определение № 1763 от 09.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1763 гр. Варна, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500828 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булс тат 1754038560088, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 249/27.01.2023 год., постановено по гр. дело № 9433/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Ю.

З. Ю., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Шумен, общ. Нови Пазар, с. Памукчии, ул.

„Балчик" № 12 и на Е. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен обл. Шумен, общ. Нови Пазар, с.

Памукчии, *** сум ите от по 99 865, 00 лева на всеки един представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от двамата неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на баща им З. Ю. Юсуф ЕГН **********, починал на 13.11.2018 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.11.2018 год. в гр. Варна, в едно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от датата на увреждането – 13.11.2018 год. до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за липсата на съпричиняване от страна на починалия З. Ю. Юсуф за настъпването на трудовата злополука, са неправилни и необосновани. Първоинстанционният съд неправилно е преценил обема и тежестта на търпените от ищците неимуществени вреди, приемайки за установени недоказани по делото болки и страдания, както и такива без причинна връзка със смъртта на пострадалия; неправилно е определил еднакви обезщетения за неимуществени вреди за всеки от ищците, които са необосновано завишени, с оглед установените по делото факти. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила в резултат на трудовата злополука, съдът безкритично е възприел показанията на ангажираните от ищците свидетели, като не е съпоставил покзанията им с показанията на свидетеля Р. Ф. и не е обсъдил възраженията и доводите на ответника за липса на 1 причинени на ищците неимуществени вреди от претендирания вид и в твърдяния интензитет. Неправилно болките и страданията са оценени съвкупно и обобщено за двамата ищци, като не е съобразено обстоятелството, че ищцата живее и работи в чужбина от около 9-10 години, поради което и не би могло да се приеме, че между нея и починалия е съществувала същата степен на близост, каквато е имало между починалия и неговия син, доколкото двамата са живели заедно в едно домакинство. Навежда, че еднаквата степен на родство с починалия сама́ по себе си не е основание за еднакво обезщетяване и не отменя задължението на съда да съобрази специфичните особености на неимуществените вреди и да определи обезщетение поотделно за всеки ищец, което задължение съдът в случая не е изпълнил.

Твърди се също, че в нарушение на диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК) съдът е назначил съдебно-психологична експертиза, която да изследва ищцата Е. З. Н., без да е отправяно такова искане. Въззивникът навежда още, че размерът на определеното за всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен и с икономическите условия в страната към датата на злополуката. Като последица от всичко изложено е нарушен материалния закон – чл. 52 ЗЗД, относно определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от трудовата злополука, при която е починал баща им.

Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно възражението на ответника, настоящ въззивник, за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, като в тази връзка съдът неоснователно е отказал да кредитира тройната СТЕ относно механизма на настъпването на трудовата злополука – че починалият работник е предприел излизане от коловоза при движение на състава и че последвалият удар е в пряка връзка именно с това негово действие – по съображения, че липсвал достатъчно следствен материал, което според първоинстанционният съд „логически'' изключвало възможността да приеме изводът н а тройната СТЕ. Според въззивника подобни съображения не могат да бъдат мотив да не се кредитира експертно заключение, защото по делото са налице много други източници с доказателствено значение, които, преценени според правилата на логиката и опита, дават представа за поведението на пострадалия и причинната му връзка с увреждането. Счита, че заключението на тройната СТЕ относно механизма на настъпването на трудовата злополука е категорично, основано е на наличните доказателства и н а специалните знания на експертите в съответната област – подвижен железопътен състав /локомотиви и вагони/.

Във въззивната жалба подробно са анализирани доказателствата по делото и според въззивника анализът им обосновава извод, че размерът на обещетенията е неправилно определен /прекомерно завишен/ и не съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип, както и че неправилно е счетено за неоснователно възражението му по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на настъпването на трудовата злополука.

Отравено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) да се определи по-нисък размер на обезщетенията, след което д а се намали размера и м със степента на съпричиняване на вредите, вследствие проявената груба небрежност, която, с оглед конкретния принос на пострадалия е 3 / 4 или повече от окончателния размер на обезщетенията.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищците Ю. З. Ю. и Е. З.

Ю., чрез процесуален представител, оспорват подадената от ответника по исковете въззивна жалба. Считат решението в атакуваните от него части за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излагат подробни съображения.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ***, въззивна жалба срещу Решение № 249/27.01.2023 год., постановено по гр. дело № 9433/2021 год. по описа на РС-Варна, в посочените по – горе части;

НАСРОЧВА делото за 12.06.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение;

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3