Решение № 6056 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6056 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100510332 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 324480/14.10.2024г. и въззивна жалба вх.

№110766/15.10.2024 г. /на регистратура на Софийски градски съд/, уточнени с молба от 16.10.2024 г., на М. Р. М. срещу Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) в частта, в която е уважена подадената от А. И. М. молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и срещу нея в полза на последния и непълнолетния им син М. А. М., роден на ******** г., е издадена заповед за защита от домашно насилие. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, което се твърди да е постановено без съобразяване със събраните по делото доказателства в обжалваната част. Желае се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на А. И. М. за защита по реда на ЗЗДН в негова и на сина им М. полза. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна А. И. М. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

А. И. М. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС в частта, в която е уважена подадената от М. Р. М. молба за защита по реда на ЗЗДН и в нейна полза срещу него е издадена заповед за защита от 1 домашно насилие. Поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, при чието постановяване твърди да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав относно релевантните факти и обстоятелства. Желае отмяна на първоинстанционното в атакуваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на М. Р. М. за защита по реда на ЗЗДН.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна М. Р. М. е депозирал отговор на въззивната жалба на А. И. М., в който излага съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна М. А. М. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Подадена е от М. Р. М. въззивна частна жалба срещу Определение № 23740/30.05.2025 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС в частта, в която претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение са редуцирани до 600 лева при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Излага съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Желае отмяна на определението в обжалваната част и допълване на Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските с присъждане на разликата над 600 лева до пълния претендиран размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 2 000 лева.

Ответниците по частната жалба А. И. М. и М. А. М. не са изразили становище по същата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.

Срещу Определение № 23740/30.05.2025 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС, в частта, в която е допълнено Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС с присъждане на разноски в полза на М. Р. М.. В жалбата се поддържат оплаквания, че с атакувания акт не е съобразна липсата на представен списък по чл.80 ГПК от страната, поискала допълване на решението в частта за разноските.

Ответниците по частната жалба М. Р. М. и М. А. М. не са изразили становище по същата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молители в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Производството по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС е образувано по молба от 30.06.2023 г. на М. Р. М. за защита от домашно насилие, извършено от А. И. М. на 20.06.2023 г., описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

Производството по гр.д. № 37247/2023 г. по описа на СРС е образувано по молба от 30.06.2023 г. на А. И. М. и на М. А. М., действай чрез своя баща и законен представител А.

И. М., за защита от домашно насилие, извършено от М. Р. М. на 20.06.2023 г., описано в молбата.

2

Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.

С определение № 29415/23.08.2023 г. гр.д. № 37247/2023 г. по описа на СРС е съединено за съвместно разглеждане към гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС.

С Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за съдебна защита срещу А. И. М., с която същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Р. М., наложена му е забрана да приближава последната, жилището й с административен адрес гр.София, бул. „******** местоработата й, местата за социални контакти и отдих на същата на разстояние по – малко от сто метра за срок от осем месеца, считано от 29.09.2024 г., като е задължен да посещава специализирани програми за превенция на домашно насилие за срок от осем месеца, считано от датата на издаване на заповедта (29.09.2024 г.) при честота от четири посещения на месец в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“, където да се яви не по – късно от две седмици от получаване на решението, предупреден е, че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл.296, ал.1 НК и при нарушаване на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата и му е наложена глоба в размер на 400 лева. Със същото решение е издадена заповед за съдебна защита срещу М. Р. М., с която последната е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. И. М. и на М. А. М., наложена й е забрана да приближава А. И. М., местоработата му, местата за социални контакти и отдих на същия на разстояние по – малко от сто метра за срок от шест месеца, считано от 29.09.2024 г., като е задължена да посещава специализирани програми за превенция на домашно насилие за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта (29.09.2024 г.) при честота от четири посещения на месец в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“, където да се яви не по – късно от две седмици от получаване на решението, предупредена е, че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл.296, ал.1 НК и при нарушаване на заповедта полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата и й е наложена глоба в размер на 300 лева. С първоинстанционното решение М. Р. М. и А. И. М. са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на по 25 лева и първата е осъдена да заплати на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв на адв.Е. М. К. сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на А. И. М. в производството.

С Определение № 23740/30.05.2025 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС по молба на М. Р. М. е допълнено Решение № 17408/29.09.2024 г. по гр.д. № 36528/2023 г. по описа на СРС като А. И. М. е осъден да й заплати сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Двете молби за защита до районния съд са депозирани в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадали лица, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирани страни.

Страните не спорят и въз основна на приетите от първоинстанционния съд като 3 писмените доказателства по делото удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански брак се установява, че М. Р. М. и А. И. М. са сключили граждански брак помежду си и двамата са родители на М. А. М., роден на ******** г. Поради това двамата пълнолетни молители попадат в обхвата на чл.3, т.1 ЗЗДН, а М. Р. М. е лице по чл.3, т.4 ЗЗДН, срещу което може да се търси защита на сина й М..

Доводите във въззивните жалби касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото, както и допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В молбата по чл.9, ал.1 ЗЗДН и представената по делото декларация от М. Р. М. е посочено, че на 20.06.2023 г. между 02:00 часа и 03:00 часа А. И. М. й нанесъл удар с юмрук по носа до кухненската маса на семейното жилище с административен адрес гр.София, бул.

„******** което причинило тежко счупване и наложило провеждане десет дни по – късно на медицинска интервенция. Твърденията за описаното в сезиращата молба на М. травматично увреждане се подкрепят от приобщените към доказателствената маса по делото съдебномедицинско удостоверение №206.06/2023 г. и издадената от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД епикриза. Последните установяват, че при проведен на 20.06.2023 г. в 13:30 часа преглед на М. при същата е установена контузия на носа, изразена с кръвонасядане, травматичен оток и болка, кръвонасядане в двете орбитални области и кървене от лява ноздра, получени в резултат от ударно въздействие на тъп твърд предмет, каквито характеристики може да има и човешка ръка и които могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в анамнезата. Анамнезните данни в удостоверението съответстват на изложеното в подадената от М. молба за защита, уточнението на същата и представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Същата анамнеза е поместена и в горепосочената епикриза.

Въз основа на последната се доказва, че на 29.09.2023 г., при извършена рентгенография, е установена фрактура на носните кости с дислокация.

Доказва се от приетата по делото справка от Главна дирекция „Гранична полиция“, че въззивникът и въззиваема страна М. е напуснала територията на Република България на 21.06.2023 г. и се е завърнала отново на 28.06.2023 г.

От показанията на свидетеля Д.А.М. се установява, че една сутрин през месец юни 2023 г. посетила дома на страните, находящ се в гр.София, бул. „******** и видяла, че лицето на М. Р. М. е обезобразено, по земята в апартамента имало следи от кръв и счупена посуда, следи от кръв имало и по масата. Въззивникът и въззиваема страна М. споделил на този свидетел, че вечерта избухнал скандал между нея и съпруга й и последният я ударил.

Показанията на свидетеля съдът преценява с оглед нормата на чл.172 ГПК, отчитайки близката й родствена връзка с М.. Съдът съобразява, че в частта относно травматичните увреждания в областта на лицето на последната показанията на свидетеля М. се подкрепят от съдебномедицинско удостоверение №206.06/2023 г. и издадената от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД епикриза, а в частта за механизма на възникване на увреждането показанията имат производен характер, доколкото възпроизвеждат единствено съобщеното 4 от дъщеря й М. Р. М..

Механизмът на възникване на травматичното увреждане на М. се установява от представената от същата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, представляваща доказателствено средство по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. В тази част декларацията, годно доказателствено средство, не се оборва от останалата доказателствена маса. Друг извод не следва от обстоятелството, че след получаване на травматичното увреждане въззивникът и въззиваема страна М. е напускана страната на 21.06.2023 г. и се е завърнала ден преди медицинската интервенция, проведена в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, тъй като преминаването на държавната граница не изключва наличието на травматично увреждане при същата, а доводите в обратната насока във въззивната жалба на М. са неоснователни.

Противно на твърденията в същата въззивна жалба травматичното увреждане при М. е констатирано от съдебен медик около десет часа след описания в молбата за защита на същата акт на домашно насилие, видно от съдебномедицинското удостоверение или преди същата да напусне пределите на страната. Поради това, правилно първоинстанционният съд е направил извод за осъществен спрямо М. акт на физическо домашно насилие на 20.06.2023 г.