Определение № 219 от 24.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Антония К. Роглева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20255001000326 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 402, ал.2, изр.2 във вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 232, постановено в закрито съдебно заседание на 29.05.2025 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. № **/**** г. , с което е оставена без уважение молбата с вх. № 4915/8.05.2025 г. по реда на чл.402 от ГПК, подадена от ответника „Е. - Х. - **“ООД, с която е отправено искане за отмяна на обезпечението, допуснато по делото с определение № ***/******** г., като неоснователна.

Жалбоподателят „Е. - Х. - **“ООД-гр.П. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 6022/3.06.2025 г.

Ответникът по частната жалба „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 6525/13.06.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

С определение № ***/******** г. по ч.т.д. № **/**** г. окръжният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск по реда на чл.258-чл.266 от ЗЗД във вр. с чл.303а и чл.327 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД по молбата на „З. с. - П*-П.“ЕАД1 гр.П., ул."Е."*, ЕИК ********* срещу „Е. - Х. - **“ООД-гр.П., ул."А. З."**, ЕИК ********* чрез налагане на обезпечителна мярка запор на всички банкови сметки на „Е. - Х. - **“ООД, ЕИК ********* във всички търговски банки на територията на страната до размера от 789 800 лв. (цената на бъдещия иск). Съдът е определил гаранция в размер на 39 490 лв., вносима от молителя „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П., и е разпоредил обезпечителна заповед да се издаде след представяне на платежния документ за внесена гаранция.

Съдът е определил едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на постановяване на определението 9.04.2025 г. След внасяне на определената гаранция от молителя, на ******** г. съдът е издал обезпечителна заповед. С молба от 17.04.2025 г. молителят представя копие от подадена искова молба до ОС-Пазарджик за предявяване на иска.

На 8.05.2025 г. е подадена до окръжния съд молба от ответника по молбата и по спора „Е. - Х. - **“ООД-гр.П. с искане съгласно чл. 402 от ГПК да бъде отменено обезпечението поради отпадане на нуждата от обезпечението чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на дружеството. Посочено е в молбата, че дружеството е платило на дружеството-молител и ищец сумата 789 800 лв. на 28.04.2025 г. Към молбата е приложено копие от платежно нареждане за извършен на 28.04.2025 г. превод на сумата 789 800 лв. от „Е. - Х. - **“ООД-гр.П. в полза на „З. с. - П*П.“ЕАД-гр.П..

На 27.05.2025 г. е подадено до окръжния съд възражение от „З. с. - П*П.“ЕАД-гр.П.. С него е заявено, че в случая не се твърди да е налице втората хипотеза на чл.402,ал.2 от ГПК – наличие на условията на чл.398,ал.2 от ГПК.

Заявено е, че регламентираната в чл.402,ал.2,изр.1,пр.1 от ГПК възможност обхваща онези случаи, в които обезпечението е било допуснато процесуално законосъобразно, при наличие на предпоставките на чл.390 от ГПК, но са възникнали факти, вследствие на които допуснатото обезпечение и наложените обезпечителни мерки се оказват неоправдани. Посочено е, че такива са случаите, в които: бъдещият иск, който е обезпечен, не е бил предявен в предоставения от съда срок; обезпеченият иск е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение; производството по обезпечения иск е било прекратено. Заявено е, че в случая обезпеченият иск е бил предявен и е налице висящо търговско дело № 92/2025 г. на ОС- 2

Пазарджик, по което като акцесорен към обезпечения иск са предявени и лихви за забава, като са направени големи разходи по предявяване на иска, поради което е оправдано обезпечението да продължи да съществува.

Приложена е разпечатка от портала за електронно правосъдие относно образувано дело № 92/2025 г. на ОС-Пазарджик.

С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 29.05.2025 г. окръжният съд отхвърля молбата като неоснователна. Съдът установява, че обезпеченият иск е бил предявен с искова молба от 15.04.2025 г. и е образувано т.д. № 92/2025 г. на ОС-Пазарджик, което не е приключило, намира се на етап размяна на книжа по реда на чл.367 и сл. от ГПК. Съдът преценява, че предпоставките за отмяна на обезпечението все още не са налице. Съдът намира, че тези предпоставки са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.402 от ГПК, а именно когато вече не съществува причината, поради която същото е допуснато или са налице условията по чл. 398,ал.2 от ГПК, като отпадането на причината трябва да е несъмнено и окончателно – влязло в сила решение, с което се отхвърля обезпечения иск, респективно производството да бъде прекратено. Съдът посочва, че като основание за отмяна на обезпечението би могло да се приеме и хипотезата, при която подлежащото на защита право вече е било удовлетворено. Съдът преценява, че въпреки представените доказателства за извършено от ответника плащане за погасяване на обезпеченото задължение в размера от 789 800 лв., насрещната страна изрично е възразила против отмяната на допуснатите обезпечителни мерки, като наред с това не е налице влязло в сила решение, с което да се отхвърля претенцията, респективно производството по обезпечения иск да е било прекратено, се налага изводът, че към момента не са налице основанията за отмяна на обезпечението по реда на чл.402 от ГПК. Съдът преценява, че при липсата на категорични данни, че обезпеченият кредитор се е удовлетворил, както и предвид възражението му против искането, в т.ч. найвече и с оглед обстоятелството, че производството по обезпеченият иск все още не е приключило, не може да се приеме, че е отпаднала причината за съществуването на наложените обезпечителни мерки.

За определението на съда дружеството-жалбоподател „Е. - Х. - **“ООДгр.П. е уведомено на 2.06.2025 г. и на 3.06.2025 г. то подава частната жалба до апелативния съд с вх. № 6022. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, защото на 28.04.2025 г. дружеството е превело 3 по сметка на молителя в обезпечителното производство „З. с. - П*-П.“ЕАДгр.П. цялата сума 789 800 лв., за която е била издавена обезпечителната заповед. Посочено е, че от „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П. с подаденото възражение против молбата на „Е. - Х. - **“ООД-гр.П. по чл.402 от ГПК за отмяната на обезпечението, в което са посочени хипотези, които не се съдържат в тази норма и се твърди, че освен главният иск за присъждане на сумата 789 800 лв. бил предявен акцесорен иск за лихви за забава и направени големи разноски по делото. Заявено е, че акцесорният иск не е бил обхванат от обезпечителната заповед, още повече, че за датата на настъпване на изискуемостта на главницата не се сочат доказателства, а разноските по бъдещия иск не могат да бъдат предмет на обезпечителното производство, поради което в случая се настоява обезпечението да излезе извън рамките на това, което е поискал самият молител в обезпечителното производство. Заявено е, че в случая са налице условията на чл.402,ал.2 от ГПК, а именно че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението. Твърди се, че след като молителят „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П. е бил удовлетворен, като „Е. - Х. **“ООД му е заплатило цялата претендирана сума, за която е била издадена обезпечителната заповед, няма как да се окаже невъзможно или да се затрудни осъществяване на правата му по бъдещото съдебно решение. Заявено е, че в обжалваното определение окръжният съд е допуснал и противоречие, след като е посочил, че като основание за отмяна на обезпечението би могло да се приеме и хипотезата, при която подлежащото на защита право вече е било удовлетворено. Заявено е още, че ако хипотетично се допусне, че би следвало да се излезе извън рамките на допуснатото обезпечение за сумата 789 800 лв. по главния иск, която вече е платена на обезпечения кредитор, продължаването на обезпечението чрез запор на сметките за същата тази сума се оказва и драстично несъразмерно спрямо предявения акцесорен иск за лихви за забава, който е в размер на 11 363 лв. Заявено е, че не е посочено в обжалваното определение какво продължава да обезпечава запорът по сметките на дружеството – главният иск, който вече е платен и не е оспорен от дружеството-ответник с отговора му на исковата молба, или нещо друго, което е извън обезпечителната нужда. Заявено е и че продължаващото обезпечение очевидно ще доведе и до вреди за дружеството. Затова се иска определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата на „Е. - Х. - **“ЕООД.

Приложено е копие от отговора на дружеството на исковата молба, подадена 4 от „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П..

В отговора на частната жалба от 13.06.2025 г. на ответника по нея „З. с. П*-П.“ЕАД-гр.П. са изложени съображенията, посочени в подаденото пред окръжния съд възражение. Добавено е, че е видно от представения към частната жалба отговор на предявения иск, че въпреки признатите факти и обстоятелства процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че със същия не се прави признание на иска по чл. 237 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 402,ал.1 от ГПК отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.2, изр.1 от ГПК съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато. В случая е допуснато с определението от 9.04.2025 г. обезпечение на бъдещ иск на молителя в обезпечителното производство „З. с. - П*П.“ЕАД-гр.П. против молителя в производството по чл.402 от ГПК „Е. - Х. **“ООД-гр.П. за присъждане на вземане в размер на 789 800 лв. чрез налагане на запор на всички банкови сметки на това дружество-бъдещ ответник. Видно е от представения от молителя с молбата за отмяна на обезпечението по чл.402 от ГПК платежен документ, че на 28.04.2025 г. сумата 789 800 лв. е била заплатена от дружеството „Е. - Х. - **“ООД на „З. с. - П*-П.“ЕАД-гр.П., което обстоятелство не се оспорва от дружеството-получател на сумата.

Налице е затова основанието за отмяна на обезпечението, посочено в разпоредбата на чл. 402,ал.2,изр.1,предл.1 от ГПК– вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, след като целият дълг, за който то е допуснато, е бил заплатен. Съгласно тази разпоредба отмяна на обезпечението се постановява, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато, т.е. изисква се настъпване на нови факти, водещи до отпадане на обезпечителната нужда, като приключване на делото с неблагоприятен за ищеца влязъл в сила съдебен акт (решение за отхвърляне на иска или определение за прекратяване на производството поради недопустимост, отказ или оттегляне на иска) или удовлетворяване на кредитора (в тази насока – мотивите на определение № 576/11.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 2168/2023 г., 2 ТО, ТК). След като ответникът е заплатил на ищеца пълния размер на сумата на вземането, за което обезпечението е допуснато, а именно 789 800 лв., то молителят в обезпечителното производство вече няма обезпечителната нужда, заради 5 която то е допуснато, поради което обезпечението трябва да бъде отменено.

Обстоятелството, че в исковото производство ищецът претендира за присъждане и на други суми (за лихви и разноски), които не са били предмет на обезпечителното производство и за които обезпечението не е допуснато, очевидно не може да обоснове наличие все още на причината, поради която обезпечението е било допуснато именно и само за вземане в размер на 789 800 лв., която сума вече му е платена.

Установява се, че оплакванията, заявени в частната жалба от жалбоподателя, са основателни, съответно, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Определението на окръжния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо отхвърлянето на молбата по чл.402 от ГПК следва да се отмени допуснатото с определението от 9.04.2025 г. обезпечение.