Решение № 3895 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3895 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Ч., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск срещу С. К. Ш., ЕГН ********** - **, с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6848,65 лв., представляваща половината от платените от ищеца, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **г. месечни погасителни вноски, за периода от 25.01.2023 год. до 25.09.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че с ответницата са съпрузи, като бракът им е сключен на ** г. Излага, че по време на брака си - с **. на Служба по вписванията - **, страните закупили в законов режим на общност /СИО/ недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***************** по КККР на **, одобрени със Заповед № ** г., с административен адрес: **, **, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор **, брой надземни етажи: 10, брой подземни етажи:

0, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 45,03 кв.м., ведно с прилежащите части: изба № 11, с площ 3,10 кв.м. и 2,048 % идеални части от общите части на сградата и от правото 1 на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, при съседи: на същия етаж:

**.** и **.**, под обекта: **.** и над обекта: **.**, за сумата 36990 евро /тридесет и шест хиляди деветстотин и деветдесет евро/, която сума била заплатена на ** г. преди подписване на нотариалния акт. Част от продажната цена за имота, съпрузите платили с лични спестявания, а 40 000 лева заплатили със средства от потребителски кредит, като за целта двамата с ответницата сключили на ** год. Договор за потребителски кредит № ** г. с банка **, като ищецът е кредитополучател, а ответникът - съдлъжник.

Съгласно договора, кредитът следвало да се издължи до 25.07.2025 г. на ежемесечни погасителни вноски. На 03.09.2021 г. ищецът и ответницата погасили сумата от 5000 лв. и сключили с кредитора Анекс, съгласно който кредитът следвало да се издължи до 25.09.2024 г. на ежемесечни погасителни вноски. Твърди се, че през месец ***** г. ответницата напуснала семейното жилище, като от този момент до пълното погасяване на кредита но 25.09.2024 г., ответницата не заплащала каквито и да било суми по месечните погасителни вноски по договора за кредит, тоест не е изпълнявала това си задължение в дължимия от нея половин размер. А всички месечни погасителни вноски заплащал ищецът. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. К. Ш., с който признава иска по основание и по размер. Потвърждава изложеното от ищеца, че страните са сключили договор за потребителски кредит № ** г. с банка **, в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник.

Сочи, че между страните има висящо бракоразводно дело № 7017/2024 г. на І бр. състав по описа на ПРС, по което ответникът по настоящото дело С.

Ш. посочила, че фактическата раздяла между страните е от месец ***** г. По същото дело било потвърдено, че ответницата по настоящото дело е спряла да плаща вноски по кредита в половин размер, като е декларирано, че същата не е канена да стори това от съпруга си.

Ответницата сочи, че приела, че ищецът не търси изплащане на вноските по потребителския кредит, тъй като същият не изплащал месечна издръжка за с. им С.х Ч., който живеел с майка си. Ответницата твърди, че плащала наем за жилището, което обитавали със с. й в размер на 400 лв. и не получавала суми от съсобствената вещ в равностойността на гражданския плод от съсобственото жилище. Моли да се постанови решение при признаване на иска, изразява готовност за постигане на спогодба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6848,65 лв., представляваща половината от платените от ищеца, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **г. месечни погасителни вноски, за периода от 25.01.2023 год. до 25.09.2024 год., ведно 2 със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже пълно и главно наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № ** г. с банка **, по който е бил отпуснат кредит в размер на 40 000 лева; наличие на уговорка между страните за солидарна отговорност за погасяване на задълженията по сключения договор; да докаже, че именно той и със собствени средства е погасил частта от кредита, посочена в исковата молба, както и, че с преведените суми са погасени конкретни задължения по договора, като с извършените погасявания, е платил повече от своята част.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

Ответната страна признава изцяло иска по основание и по размер и изразява готовност да заплати претендираната с исковата молба сума. Това изявление обективира неизгодни за ответника факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти /още повече признанието на иска/ е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло дължимо, а предявеният осъдителен иск следва да се уважи.

С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца се следват разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 1505, 55 лева. От страна на ответника е депозирано възражение за прекомерност на ищцовото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Следва да се посочи, че съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, 3

§ 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, проведеното само едно открито съдебно заседание и направеното от страна на ответника с отговора на исковата молба признание на иска, справедливият размер на ищцовото адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1000 лева с включен ДДС. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1305, 55 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД С. К. Ш., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Ч., ЕГН ********** сумата от 6848, 65 лева /шест хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща половината от заплатените от Г. С. Ч., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **г. месечни погасителни вноски за периода от 25.01.2023г. до 25.09.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Ш., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Ч., ЕГН ********** сумата от 1305, 55 лева /хиляда триста и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5