Решение № 887 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20221100901859 по описа за 2022 година

Ищецът „Р.“ ЕООД твърди, че сключил с ответника „У.“ ЕООД на 12.09.2022 г. договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио, по силата на който ответникът, като купувач, имал задължение да получи и натовари стоката в промишлена зона в гр. Видин, както и да заплати същата след издаване на фактура. Твърди, че срокът за изпълнение бил до 15.09.2022 г. по взаимно съгласуван график, одобрен от страните. Твърди да е доставил стоката на уговореното място, но ответникът не е изпратил коли за натоварването й, както и не я е заплатил. Сочи, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което претендира неустойка в размер на 10 % от стойността на договора. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „У.“ ЕООД оспорва иска. Оспорва между страните да е сключен договор за продажба със съдържанието, посочено в исковата молба, като твърди между тях да са били налице само преддоговорни отношения.

Оспорва договорът да е подписан от управителя на дружеството, евентуално оспорва да е налице забава на изпълнението на задълженията му по договора, тъй като продавачът не е издал фактура, не е представил доказателства за качеството на стоката според уговореното, както и не е постигнато съгласие за утвърден график; липсвала и покана за организиране на транспорт. Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради протИ.речието й с добрите нрави.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че договорът е подписан от ответника с обикновен електронен подпис. Сочи, че му е изпратил по електронна поща проект на договора, след което управителят на ответното дружество му е изпратил като прикачен файл подписан договор, а в 1 имейла е посочил, че му изпраща подписан договор, с което изявление твърди да е обективирано съгласието на представителя на ответното дружество за сключване на договора. Поради този начин на сключване на договора сочи, че документът в негово държане е с оригинален подпис на хартия само на „Р.“ ЕООД, като електронно подписания документ е в оригинал, но с обикновен ел.подпис. Твърди, че в потвърждение на постигането на съгласие относно сключването на договора е проведената в последствие комуникация между страните в приложение за телефон Wats App. Оспорва да е бил в забава, като в тази връзка сочи, че издаването на фактура е следвало да се извърши след измерване точното количество натоварена стока. Сочи, че покана за натоварване не е била необходима, тъй като в договора е уговорен краен срок за това, а между страните в писмена форма - с телефонни съобщения, е уговорен графикът за натоварване, който не е спазен. Претендира разноски за депозит за вещо лице.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на купувача за получаване на стоката, предмет на договор за продажба на родово определени вещи.

Относно сключването на договор за продажба.

По отношения на процесния договор за продажба от 12.09.2022 г., с посочена в него дата 09.09.2022 г., е открито производство по оспорване авторството на подписа, положен за управителя на „У.“ ЕООД.

Според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза подписът за „Купувач/““У.“ ЕООД по договор № 09092022 за продажба на нерафинирано олио не е положен саморъчно, а се явява дигитално създадено факсимиле на подпис, вграден в кръглия печат, които са интегрирани върху документа с помощта на специална компютърна програма, след което договорът е разпечатан на хартиен носител и са положени подписа и отпечатъка от кръгъл печат графа „продавач“. Според вещото лице подписът за „Купувач/““У.“ ЕООД по договор № 09092022 не е пренесен от счетоводен баланс на „У.“ ЕООД към 31.12.2017 г., макар и идентичен с него. В о.с.з., проведено на 28.04.2023 г., вещото лице сочи, че подписът и печатът са предварително изготвени и се съхраняват на компютър и всеки, който има достъп да тях може да ги ползва.

За доказване на постигнатото съгласие между страните по делото са приети на хартиен и магнитен носител разменени съобщения по електронна поща между ************ и *********. Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза ************ е електронна пощенска кутия, от която дружество „Р.“ ЕООД e осъществявало процесната кореспонденция с *********, която дружество „У.“ ЕООД е ползвало, като кореспонденцията е проведена в режим съобщения в разговор.

На 11.09.2022 г. в 12.22ч. било изпратено електронно писма от ************ до ********* съдържащо текстово съобщение „Здравей, И..

Това са двата договора за олио – първия за 90 тона на 1320 щатски долара в лева, а втория за 400 тона на 1300 пак в лева. Моля за преглед и подпис, за да започна доставката. Поздрави, Р. П. “. Първият прикачен файл към писмото е този от 09.09.2022 г., приложен към исковата молба лист 8-9 от делото, но без подписи, а вторият е договор с дата 12.09.2022 г. С електронно писмо отговор 2 от 12.09.2022 г., 11,35 ч. от електронна поща ********* е отговорено „Здравей, Р.. Изпращам ти договорите заверени от наша страна. Поздрави, И.“, като към писмото същите договори са приложени с подпис и печат за „У.“ ЕООД.

Според заключението, при изследване на кореспонденция по Wats App от мобилно устройство на Р. Е. П., в профила на това лице е установен контакт И. С. и проведена с него кореспонденция посредством текстови и мултимедийни съобщения между двата потребителски профила в мобилното приложение, в периода 16.07.2022 г. – 15.09.2022 г. Вещото лице сочи, че кореспонденцията е идентична с приложените към допълнителната искова молба екранни снимки и експорт чат сесии на електронен носител.

Установява се от съдържанието на съобщения в мобилно приложение Wats App, че между Р. П. и И. С., който е посочил в съобщение от 16.07.2022 г. в 15.08 ч., че неговата фирма е „WON“ EOOD, VAT: BG*******, е проведена кореспонденция чрез електронни съобщения от 16.07.2022 г., в която двамата са обсъждали в продължителна кореспонденция възможностите за закупуване и доставката на масла до Словакия. В съобщение от 10.09.2022 г., 19.19 ч., изпратено от И. С., е посочено „Здрасти, за да закрием Август ми трябват следните количества на 1320 евро“: 12.09. - 2 коли, Варна; 13.09 – 2 коли Видин, 14.09 – 2 коли Видин, като в съобщение от Р. П. от същата дата и час е отговорено „ОК“, след което И. С. е отговорил веднага „За м.9 имаме да направим 18 коли на 1300 евро, за тях ме информирай от кога по колко може да теглим от Видин, за да се направи график“. На 10.09.2022 г. Р. П. е отговорил „Утре ще го реша“ и е поискал локацията във Варна, като същия ден същата му е посочена от И. С.. На 11.09.2023 г. Р. П. е изпратил съобщение до И. С., че има двата договора на имейла, а на 12.09.2023 г. последният му е отговорил, че договорите са ок и че след малко ще ги върне заверени. На същия ден, в няколко поредни съобщения И. С. казва, че колите са във Варна и пита кога „вашите“ ще пристигнат, като е посочил, че му е нужен спешен отговор, но до края на деня такъв не е получен. На 13.09.2022 г. в 9,31 И. С. пита Р. П. дали ще има коли за Варна, след което следва съобщение от 14.09.2022 г., в 9,07 ч. от Р. П., в което пита в колко часа днес или утре ще има коли във Видин, като в 12.54 С. е отговорил, че има 2 казуса за решаване: „1. Че Словакия били дали краен срок за изпълнение на договора 16.09., ние няма как да го спазим и след тази дата казаха, че всичко ще се таксува на цени за септември, които са с 50 евро/т. по-ниски; 2. Янис ще има коли от петък нататък за товарене от БГ, защото още не ги е върнал от Европа, заради забавяния по границите.“ В следващо съобщение е посочил, че ако за насрещната страна е проблем това забавяне и цена е ок да анулират договора за август, защото по много причини нещата са се забавили и сега са в тази ситуация, а Р. П. му е отговорил, че чакането не е проблем, че е закарал 6 коли, плаща наем на баките, олиото на украинците и че са в задънена улица.

На следващия ден са започнали преговорите за цените и количеството за следващите договори, като в съобщение от 15.09.2022 г. И. С. е казал, че са се разбрали, че договорът от 09.09.2022 г. отпада напълно, защото не са дошли коли от Варна, на което Р. П. е посочил, че този договор не касае Варна, а Видин и че трябва да се изпълнява.

Според показанията на свидетеля Д.Д. той работи в дружество „У.“ ЕООД от създаването му преди 7-8, в софийския офис, като дружеството е много голямо и има офиси и в Пловдив и по Черноморието. Свидетелят сочи, че в софийския офис и през 2022 г. са били четирима човека, които работели 3 на 3 компютъра – свидетелят, както и трима души с име И., един от които управителят на дружеството И. С., И. Б. и И. М., като шефът работел във всички офиси. Свидетелят сочи, че на тези три компютъра има всичко и те са били абсолютно еднакви като конфигурация и апликации и всеки от тях можел да гледа и провежда кореспонденция от апликациите на своите колеги, като свидетелят сочи примери за такива случаи, когато негови колеги го молели да пише съобщения от техните профили, както и сочи С. също е казвал на Б. или М. да пише имейли от негово име, тъй като е в чужбина и е зает. За случая с „Р.“ свидетелят сочи, че знае, тъй като бил сам с шефа в офиса и той много се изнервил, тъй като чакал някаква покана от Р. за Варна и в последния момент той казал на И. С. нещо за Видин и последният се ядосал, тъй като може би някакви пари е изгубил. Свидетелят сочи, че с големи клиенти, какъвто бил и случаят, договори се подписват само от И. С., който ги подписвал на хартия и после ги изпращали по пощата.

Според показанията на свидетеля А. А. той е управител на дружество „О.“ ООД, чийто предмет е производство и търговия със сурови и рафинирани слънчогледови масла. През м. септември 2022 г. имал договор с „Р.“ ЕООД за 500 т. олио в базата в с. Покрайна, гр. Видин, което олио било осигурено в базата, но не било взето, както и не било платено. Според свидетеля проби и сертификат за качество се издавали след преминавана на натовареното количество стока на кантар.

Договорът за продажба е консенсуален, неформален договор и за сключването му е необходимо да бъде установено наличието на две насрещни, съвпадащи волеизявления. В настоящия случай несъмнено се установява отправянето на писмено предложение за сключване на договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио на 11.09.2022 г. от страна на „Р.“ ЕООД.

Спорен е въпросът за наличието на волеизявление за приемане на предложението от лице, което може да представлява „У.“ ЕООД – законен/оправомощен представител, респ. наличието на потвърждаване на сделката на основание чл. 301 ТЗ – при липса на протИ.поставяне веднага след узнаване за сключване на сделката без представителна власт.

Авторството на писмен документ се удостоверява със саморъчно положен от автора подпис, а при електронни изявления – с обикновен /чл. 13, ал.1 ЗЕДЕУУ/ , усъвършенстван /чл. 13, ал.2 ЗЕДЕУУ/ или квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ/. Според чл. 13, ал. 4 правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В настоящия случай, между страните не се установява да е постигнато съгласие по смисъла на чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ.

Предвид заключението на приетата графическа експертиза подписът положен на представения по делото писмен договор № 09092022 за продажба на нерафинирано слънчогледово олио не е положен от управителя на дружество „У.“ ЕООД, а е пренесено електронно копие на същия.

От събраните по делото електронни документи и кореспонденция и техническа експертиза се установява несъмнено обективирането от страна на управителя на дружество „У.“ ЕООД на изявление, с което се съгласява с направено на 11.09.2022 г. писмено предложение. В тази връзка съдът намира за несъмнено доказано от пълното съдържание на проведената 4 кореспонденция с електронни съобщения по мобилно приложение Wats App, че същата е проведена от И. С. /накратко наречен И./, в качеството му на управител на „У.“ ЕООД. Същият е уточнявал почти ежедневно в изследвания период от време параметрите на конкретни сделки за продажба на нерафинирано олио и в частност на тази за 90 тона при цена 2574,00 лева за тон без ДДС с място на доставка в гр. Видин. Този извод не се опровергава от гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетеля Д., който сочи, че е имало случаи по възлагане от страна на управителя друг служител на фирмата да отговаря чрез персоналните му приложения за размяна на електронни съобщения. От друга страна, от начина на полагане на подписа на процесния договор – чрез предварително създаден образец, който е полаган и на други, изходящи от дружество „У.“ ЕООД документи - приетия за изследване от графическата експертиза счетоводен баланс на, както и договор № 010822, платежно нареждане от „У.“ ЕООД, може да се направи извод, че този начин на подписване е утвърдена практика за подписване на сделки, за които е налице оправомощаване на ползвателя да ползва от името на управителя на дружеството това факсимилие. Дори и да се приеме, че някои от изявленията не са написани лично от управителя на дружество „У.“ ЕООД, то от цялостното съдържание на кореспонденцията може да се съди, че извършените действия са със знанието и без протИ.поставянето на управителя на дружеството, т.е. са потвърдени на основание чл. 301 ТЗ.