Решение № 543 от 28.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000500706 по описа за 2026 година

С решение № 7616 от 13.12.2025 г. по гр. д. № 2261/2025 г., СГС, І-29 св, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на И. О. Ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с решение № 89/24.09.2024 г., НОХД №117/2024 г., АС Бургас, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди за сумата до пълния предявен размер от 365 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която исковите претенции са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца И. О. Ч.. Твърди се, че съдът не е взел предвид социалния статус на ищеца като съдебен заседател, че производството е било причина да напусне съдебната система и за опетняване на репутацията му. Твърди, че влошаването на здравословното му състояние е доказано от свидетелските показания, както и че е нарушен чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди разликата до сумата от 365 000 лв., както и разноски.

Срещу решението в частта, в която искът е уважен е постъпила въззивна 1 жалба от Прокуратурата на РБ. Твърди, че съдът не е изяснил как е формиран размер на обезщетението според всеки относим критерии. Счита, че действията на Прокуратурата са законосъобразни, а искът досежно увреждането на здравето на ищеца е недоказан. Поради това претендира отмяна на решението в обжалваната част, респ. намаляване на присъдения размер поради противоречие с чл. 52 ЗЗД.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът И. О. Ч. твърди, че по подадена жалба срещу него била образувана прокурорска преписка през 2015 г. като на 10.07.2018 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК (обсебване).

Постановената осъдителна присъда на РС Бургас (с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, отложено за срок от 4 години) била обжалвана и с Решение от 05.04.2024 г. въззивната инстанция намалила наказанието на 11 месеца. С решение от 24.09.2024 г., н.д. № 117/2024 г., АС – гр. Бургас, наказателното производство било възобновено и въззивното решение и присъдата били отменено, а ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди се, че производството продължило 9 години, през които ищецът изпитвал страх, притеснение, срам, унижения. Бил отстранен от длъжност „съдебен заседател”, депресирал се, изолирал се, накърнено било доброто му име, не можел да упражнява дейност като офицер и резервист. Влошило се здравословното му състояние, като получил сърдечни проблеми, нервни разстройства, бъбречна недостатъчност и др. Претендира като обезщетение на търпените неимуществени вреди да получи обезщетение в размер на 365 000 лв.

Ответникът Прокуратура на РБ оспорва исковата претенция по основание и по размер като недоказана.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че прокурорската преписка срещу ищеца Ч. е образувано 2 през 2015 г., като на 10.07.2018 г. той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК (обсебване на 18 000 евро), с предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода. С присъда № 79/20.04.2023 г., НОХД № 4575/2022 г., РС Бургас, ищецът е признат за виновен и осъден на една година „лишаване от свобода”, което наказание е отложено за срок от три години, като с решение № 47/05.04.2024 г., ВНОХД № 207/2023 г., ОС – Ямбол е намалил наказанието на 11 месеца. С решение № 89/24.09.2024 г., н.д.в. №117/2024 г., АС Бургас, производство по делото е възобновено и присъдата и решението – отменени, като И. О. Ч. е признат за невиновен.

От показанията на св. Р. Ч. (син на ищеца), е видно, че той бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал страх, срам, чувствал се неудобно, бил стресиран, затворил се, ограничил социалните си контакти, външно се променил, спрял да спортува, чувствал се отритнат. През 2019 г. ищецът бил принуден да работи като таксиметров шофьор, след като напуснал предишната си работа в „Тих труд”. Сочи, че до 2015 г. баща му бил високопоставена личност в Бургас, собственик на бизнес в областта на недвижимите имоти, а в последствие поел управлението на „Тих труд“.

Напуснал последното по морални причини. Споделил на сина си за обвинението и присъдата по-късно.

Св. М. Ч. (съпруга на ищеца) разказва, че от 2015 г. до 2019 г. ищецът изпитвал постоянен страх и притеснения, че може да бъде лишен от свобода, станал недружелюбен, силно депресиран, не можел да намери работа в сферата, в която имал дългогодишен опит, тъй като престижът и доброто му име били уронени. Срамувал се, депресирал се, говорел само за делото, напълнял. След 2021 г., когато била постановена осъдителна присъда, ищецът съвсем се обезверил и се увеличили здравословните му проблеми. Според нея престижът му се сринал, тъй като по обвинението били разпитвани негови колеги и случаят станал общоизвестен. Понастоящем стресът не бил преодолян, въпреки оправдателната присъда.

Приетата СПЕ установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е предизвикало у него стресови реакции на остър, а на по-късен етап и продължителен стрес.

По делото са представени извадки от печатни издания, в които ищецът 3

Ч. е давал становища във връзка с пазара на недвижими имоти (в качеството му на управител на агенция за недвижими имоти). Няма спор, че ищецът е управлявал предприятие „Тих труд“ към Съюза на глухите, като в печата e коментирал икономическата му дейност и социалната функция спрямо хората с увреден слух.

Видно от служебна бележка ищецът е бил съдебен заседател за около 8 месеца – от 17.12.2019 г. до 25.08.2020 г., когато е освободен по негово искане – чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗСВл. (л. 89)

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години (тежко по характер). Няма спор, че лицето е признато за невиновно, но това е прието едва при възобновяване на производството пред апелативен съд (след две осъдителни присъди), който е посочил, че не е осъществен състав на престъпление „обсебване“, а се касае до гражданско правни отношения във връзка с договор за поръчка. Няма спор, че чуждестранните граждани по жалба, на които е образувано наказателното производство, са завели и гражданско дело, където ищецът Ч. е бил осъден да им заплати сумата от 18 000 евро. Предвид казаното, в случая се касае до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”.

Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е продължило почти 9 години, като този времеви интервал включва досъдебното производство, две инстанции на съдебното и една развила се в производство по възобновяване по искане на самия ищец. В тази връзка следва да се приеме, че се касае до период от време, което значително надхвърля приетия за обичаен срок (от приблизително три години), в който следва да приключи наказателното преследване. Не се установява в случая да се касае до нетипично и извънредно усложнена престъпна дейност, която да изисква необичайна продължителност на наказателния процес.

На срока на

4 производството е до известна степен повлияно от множеството отводи на прокурори, тъй като ищецът е бил близък роднина на ръководен кадър в полицията в гр. Бургас. Соченото обстоятелство не е обусловено от поведение на обвиняемия/подсъдимия.

При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал и опасения, че може да бъде осъден, изпитвал е притеснения от обвинението и пр. Тези негови тревоги и страхове се установяват и от свидетелските показания.

Последните съдът кредитира при спазване на чл. 172 ГПК, като отчита, че това са най-близките хора, с които ищецът е прекарвал ежедневието си и те имат най-преки впечатления от неговото емоционално състояние, терзания и огорчения. Свидетелите установяват, че поради развилото се производство ищецът се променил, депресирал, изолирал, изпитвал страх, срам и неудобство от това, че престижът му се сринал.

Ищецът-жалбоподател подчертава, че търпял вреди в по-голям обем от обичайните, тъй като заемал длъжност на съдебен заседател. Вярно е, че за кратък период от около осем месеца Ч. е изпълнявал посочената длъжност. По делото обаче няма събрани никакви доказателства, че реномето му в тази сфера на обществена изява е било засегнато. От една страна Ч. е заел длъжността през 2019 г. т.е. при вече повдигнато обвинение, което очевидно не е попречило на изявата му като съдебен заседател. От друга страна - не се установява той да е преустановил дейността си като член на съдебен състав поради наказателното преследване – напротив – данните сочат, че той е освободил длъжността по свое желание.

Следва обаче да се отчете, че безспорно в обществено-икономическия живот на гр. Бургас ищецът е бил значима фигура, популярна в средите на недвижимите имоти и в стимулирането на социалните политики, свързани със статута на хората с увреждания. При всички случаи обществено популярните личности, чиито имидж е уронен от незаконно обвинение имат по-силно засягане на емоционалния комфорт и положителния обществен статут при 5 наказателно преследване. Тези обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението, като същото не може да се определя към минимума.

По делото не се установява пряко проявление на болестни процеси при ищеца, които да са с установена причинна връзка с воденото наказателно производство. В същото време обаче безспорно ясно е, че Ч. бил подложен на силен стрес, който е повлиял негативно на психо-емоционалния му статус (установено от СПсЕ). Констатирани са стресови реакции (остри и продължителни), които при всички случаи са засегнали здравословния комфорт и баланс на лицето.

При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да бъде приета за справедлива. За този извод съдът отчита дългата продължителността на наказателното преследване и отпадането на наказателната отговорност едва след влизане в сила на осъдителната присъда и при възобновяване на производството. Съдът съобрази, че лицето не е имало предходни осъждания, които биха могли да снижат степента на психотравматично възприемане на негативните събития. В такива случаи обосновано може да се приеме, че той, като лице, което не е било обект на наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и притеснения в един значително по-завишен аспект.

Съдът отчита всички визирани по-горе емоционални щети, промяната в бизнес плановете и кариерното развитие, уронването на престижа, обществения интерес към случващото се, което е засегнало честта на ищеца и пр. Последният е търпял срам от обвиненията, което се установява и от данните, че той е криел от сина си информация за възникналата ситуация. В същото време обаче следва да се посочи, че семейството не се отдръпнало от подсъдимия поради наказателното производство, обратно – подкрепяло го е през цялото време, по отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение, която да засяга чувствително имуществената му сфера или правото му на свободно придвижване.