Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1301 от 12.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 162/2025
Вид
Определение № 1301
Подписан
12.09.2025
В сила
12.09.2025
Състав
Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.197, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.198 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 110 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. Варна, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900162 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., ул. „.“ *, действащ чрез адв. Ж. Г. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, офис 1 срещу:

ОТВЕТНИК: Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец", ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов и изпълнителни директори, действащи чрез процесуален представител адв. М. Г. от АК – София, със съдебен адрес: гр. София, район Лозенец, ***.

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: С., ул. И.П. **, вх. *, ет.*, ап.**, конституирано с Определение No 562 / 14.04.2025г. и представлявано от адв. Д. Д. П. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр.

Варна, ул. „Поп Харитон“ 10, тел: **********.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочила следната банкова сметка: IBAN:

********** при „**********“ АД.

С разпореждане № 1642/20.03.2025г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с оглед на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 oт КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП към ответника, като липсват данни за точната дата, на която същата е получена от него. Твърдението е че е получена на 10.01.2025г., а единствено се 1 представя отговор на застрахователя от 27.01.2025г., която дата съдът приема като дата на уведомяване до представяне на други доказателства. Към настоящия момент е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ срок, в който застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради така изложеното предявеният иск се явява допустим.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът и третото лице -помагач са депозирали отговори на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025г. от 10:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 02.08.2020г. в гр. Варна, по ул. „Д-р Пискюлиев" посока кв.

Аспарухово, С. Д. Ф. управлявала л.а. „Т.“ модел „Х.“ с per. № ********. Същата нарушила правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинила смъртта на сестра му С. Р.а С.. С влязла в законна сила присъда по НОХД № 435/2022 г. на Варненски окръжен съд е била установена вината на С. Ф.. По отношение на механизма на ПТП излага, че водачът на л.а. „Т.“ модел „Х.“ с per. № ********, като управлявал в дясна пътна лента със скорост около 61 км/ч., при максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч., на къси светлини, възприел пресичащата жена, като препятствие, отклонила волана в дясно, не задействала спирачната система на лекия автомобил и в с предната лява страна на управлявания от нея л.а. блъснала С. С. . Ищецът е брат на починалата Станева. Между тях била налице изключителна близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата ги е отглеждала и възпитавала по време на тяхното отрастване. Били изцяло поверени на нейните грижи, била е тяхна морална опора 2 и в този смисъл фигурата и е била от основна важност за децата и правилното им личностно формиране. Твърди, че вследствие на загубата на сестра си, изпитва значителни морални болки и страдания. У него се създала тревожност и несигурност за бъдещето. Твърди, че към настоящия момент, не може да се възстанови психически. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 10.01.2025г., като в законоустановения срок е отказал да определи и изплати обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника. Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение от смъртта на С. С.. Сочи, че за получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формална родствена връзка. Твърди, че липсват доказателства, които да обосновават изключението предвидено в ППВС № /1961 г. и ППВС № 5/1969 г. В тази връзка оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двама им. Оспорва и да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му, както и че пострадалата го отглеждала и възпитавала при неговото отрасване и че същият е бил поверен изцяло на нейните грижи. Сочи, че родителите на ищеца за преживели пострадалата, като майка му е починала 18 дни след смъртта на сестра му. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдения обем неимуществени вреди. В условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същите са прекомерно завишени и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В случай, че се докаже наличието на твърдените вреди, ответното дружество твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищеца размер. Отделно въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че същата в качеството си на пешеходец е нарушил задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП. Твърди, че починалата С. С. е пресичала на нерагламентирано за целта място, като е навлязла внезапно на пътното платно за движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства, удължила е ненужно времето си за пресичане, евентуално е спряла без необходимост на пътното платно. Отделно прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата е употребила алкохол. В мотивите към наказателната присъдата било установено, че към момента на ПТП-то пешеходката е била с 2,3 % промила алкохол в кръвта. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. В условията на евентуалност възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. В условията на евентуалност оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва за периода 02.08.2020 г. до 17.03.2022 г., поради изтичане на 3 годишна давност. Моли за отхвърляне на претенциите.

3

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, като се придържа изцяло към изложените от ответника доводи и възражения в подадения от него отговор.

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени са от ИЩЕЦА: А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., ул. „.“ *, срещу Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец", ***, при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес:

С., ул. И.П. **, вх. *, ет.*, ап.**, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С., ЕГН **********, починала на 02.08.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на Аспарухов мост, по вина на водача на лек автомобил Т. Х. с рег. No ******** – С. Д. Ф., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 02.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

В рамките на производството от ответника и третото –лице помагач е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че пострадалата е съпричинила настъпването на собствените си увреждания, като е нарушила задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113 ЗДвП, като не е пресякла по пешеходна пътека, а се е движила по средата платното за движение, по посоката на движението на пътните превозни средства, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства, навлязла е внезапно на пътното платно, при ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, била е под въздействието на алкохол, в условията на евентуалност спряла без необходимост на платното за движение.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:

1 / Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 531/2024 г. на ВОС, то на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, деянието и настъпилите последици. В този смисъл и съдът ПРИЕМА З А БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните, че на 02.08.2020 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил с марка „Т.“ модел „Х.“ с per. № ********, С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидими препядствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и с това 4 причинила по непредпазливост смъртта на С. Р.а С., като след деянието е избягала от местопроизшествието.

2/ ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че към 02.08.2020 г. лек автомобил с марка „Т.“ модел „Х.“ с per. № ********, е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е да установи:

1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил „Т.“ модел „Х.“ с per. № ******** и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на застраховката - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. II по-горе;

2/ водачът на лек автомобил лек автомобил „Т.“ модел „Х.“ с per. № ******** - С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е предизвикала ПТП-то - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. I по-горе;