Решение № 219 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000501723 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ищците А. С. А. и И. С. А. и на третото лице- помагач М. И. М. срещу Решение № 901349/07.01.2022г. по гр.д.№ 170/19 по описа на ОС – Благоевград, с което са отхвърлени предявените от тях срещу М. С. Л. и Д. Б. Л., при участието на трето лице – помагач М. И. М. искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 22.06.2017г. договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, инкорпориран в Нотариален акт № 65, том II, рег. № 5850, дело № 2224/17 на Нотариус К. М., рег. № *** на НК, с който наследодателката на страните С. И. Т. е прехвърлила на М. С. Л. срещу задължение за гледане и издръжка собствените си 5/8 идеални части от недвижим имот – апартамент , блок „***“ кв. ***, малкото тяло, на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, дрешник и килер с обща квадратура 95,48 кв.м., ведно с 11,33% от идеалните части на сградата, построен върху държавна земя, представляващ по сега действащите КККР, самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес гр. Благоевград, ***-а, ет.2, ап. 1, поради неизпълнение на поетите по договор задължения и при условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожност на договора на основание чл. 26 ал.2 пр. 4 от ЗЗД, поради липса на основание, 1 на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, като неоснователни и недоказани, както и в частта, в която е прекратено производството по искането по чл. 537 ал.2 от ГПК, породи недопустимост на същото и в частта относно разноските.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се, че в решението са обсъждани обстоятелства и факти, за които не е указано в доклада и които са в нарушение на диапозитивното начало. Съдът незаконосъобразно бил обсъждал, че процесния договор има смесен състав относно полаганите от ответницата грижи преди сключването му и такива след сключването.

Твърди се, че не са доказани приетите за установени факти относно грижите, полагани от ответницата, като пред сключването на договора наследодателка сама се е грижила за себе си и е било в състояние да посреща финансовите си нужди. Твърдят, че след изписването от болницата на прехвърлителката не се налагало тя да бъде гледана и ответницата сама решила да я вземе при себе си, за което ищците не са се съгласявали.

Твърдят, че ответницата ограничавала достъпа им до майка им, а също така и ограничавал нея да не излиза и да не се обажда на ищците, което представлявал психическо насилие над нея.

Твърди се също така, че от приетите по делото доказателства се установява, че наследодателката е разполагала с достатъчно средства за издръжката си от пенсия, както и целева помощ за отопление, като не се налагало да й се осигуряват допълнително средства. Твърди, че от съвкупния анализ на доказателствата, включително обясненията на страните и гласните доказателства се установява, че за майка им не са полагани грижи по вид и обем, уговорени в договора между страните.

Твърдят, че от изслушаната съдебно-медицинска експертиза следва да се направи извод, че наследодателката е можела сама да се грижи за себе си и не е имала нужда от ежедневни и постоянни грижи.

Твърди се, че процесния договор е нищожен на всички изброени основания, като се излагат съображения относно основателността на всеки от тях. Молят да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него бъде постановено ново, с което бъдат уважени претенциите им.

Въззиваемите М. С. Л. и Д. Б. Л. са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват всички твърдения в жалбата и молят да се потвърди решението. Претендират разноски.

В откритото с.з. жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Ю. поддържат жалбите си. Претендират разноски по представен списък.

2

Въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Ю., оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират разноски по представен списък.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.

От събраните писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищците по делото- А. С. А. и И. С. А. и първата ответница М. С. Л. са наследници - деца на С. А. Т., починал на 10.01.1999г. и на С. И. Т. починала на 10.04.2018г. Ответникът Д. Б. Л. е съпруг на ответницата М. С. Л..

Наследодателите на страните са придобили в режим на СИО, правото на собственост върху апартамент/жилище/, № *, ет. *, в блок „***“ кв. *** в гр.

***, с площ от 95.48 кв.м., ведно с 11.33 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя- парцел VIII, пл. № 2339 и парцел IX, с пл. № 2399, и двата в кв. 16 по плана на града с НА № 25, том IV, дело № 642/1969г.

С. И. Т. е прехвърлила на ответницата М. С. Л. с Нотариален акт № 65, том № II, рег.№ 5850, дело№ 224 от 22.06.2017 г. на Нотариус К. М., рег. № *** на НК срещу задължение за издръжка и гледане, собствената й идеална част- 5/8 идеални части от апратмент №1, в блок „ ***”, кв. *** /малкото тяло/, на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, дрешник и килер, с обща квадратура по одобрения план - 95.48 кв.м., при съседи на апартамент- стълбище, апартамент на Х. Х., двор на блока и улица, ведно със зимнично помещение № 9, при съседи - мазе на М. Д., мазе на магазина, двор на блока, улица и мазе на С. М., ведно с 11.33 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя, представляваща парцел VIII, пл. № 2339 и парцел IX, пл. № 2399, и двата в кв. *** по плана на гр. Благоевград, който по сега действащите КККР представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, с административен адрес гр. ***, ул. ”***” № ***, ет. *, ап.

*, който обект се намира в Сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище/апартамент, с брой нива на обекта -1, с площ за обекта - 95.48 кв.м., с прилежащи части - Мазе № 9, 11.33 % идеални части от общите части на 3 сградата и 3.23 % идеални части от правото на строеж върху мястото, и при съседи на обекта: на същият етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор *** и над обект- самостоятелен обект с идентификатор ***., срещу поето задължение на приобретателката да поеме изцяло издръжката и гледането на майка си, като и се осигури- "нормален и спокоен живот, какъвто е водила и досега и каквито грижи поемателката е полагала и до сега - до края на живота на своята майка".

С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 117, том I, рег. № 1752, дело № 107 от 2010г. по описа на Нотариус К. Т. ищецът И. С.

А. е продал собствената си 1/ 8 идеална част от процесния имот на дъщеря си М. И. М. (конституирана като трето лице – помагач на ищците) срещу заплащане на сумата от 9 300лв., като продавачът е запазил правото си на пожизнено ползване на имота.

До 2013г. наследодателката на страните С. И. Т. живеела сама в процесното жилище, като се издържала от пенсията си и от продажбата на вторични суровини. Тя била в добро здравословно състояние, като се грижела сама за себе си и било посещавана периодично от децата си и внуците си.

През 2013г. здравословното състояние на С. Т. рязко се влошило. Тя било хоспитализирана на два пъти – първия път за периода от 15.08.2013г. до 20.08.2013г. поради декомпенсирана сърдечна недостатъчност и по- късно за периода от 25.08.2013г. до 30.08.2013г. поради хипоглекимична кома. Още след първото изписване от болницата тя била настанена в жилището на дъщеря си ответницата М. С. Л.. В това жилище живеел и втория ответник.

Там за нея била осигурена отделена стая, в която била настанена, като имала необходимите удобства, включително и сервизно помещение.

След изписването при второто лечение в болница отново била настанена в жилището на дъщеря си.

Според заключението на назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, за периода от 01.08.2013г. до 22.07.2017г., С. Т. е страдала от следните заболявания: артериална хипертония, захарен диабет тип 2неинсулиновозависим тип; застойна сърдечна недостатъчност II степен по NYHA; тромбофлебит на ляв крак; хронична обструктивна белодробна болест; дегенаритивни клапни изменения на сърдечните клапи.

4

Повечето от заболяванията от които е страдала майката на страните, през посочения в експертизата период, според експерта били хронични, което налагало тяхното ежедневно контролиране чрез приемане на медикаменти.

Тези заболявания не са пречили на С. И. Т. сама да се обслужва, храни и движи и да извършва до определена степен домакинска работа, като последната е била ограничавана като обем от две от заболяванията - застойна сърдечна недостатъчност и феморопоплитеалната дълбока венозна тромбоза.Според вещото лице, тя се е нуждаела от чужда помощ при тежки физически натоварвания, равняващи се на качване на стълби на повече от 3 етажа, преместване на тежки предмети, ходене на дълги разстояния.

Придружител й е бил нужен при посещение при лекар или за приема на медикаментите, тъй като стойностите на времето на кървене са варирали в голям диапазон от терапевтичен до висока вероятност за активно кървене, а освен това тя вече е била преживяла хипоглекимична кома и докомпенсирана сърдечна недостатъчност, заради които две състояния е лекувана активно в болница. Нуждаела се е от придружител и чужда помощ при поддържането на жилището, пазаруване и други задачи, свързани с дълго придвижване или поголямо физическо натоварване.

С. Т. е била в увредено общо състояние, до степен да не може да се обслужва сама, в периода на двете си хоспитализации от 15.08.2013г. до 20.08.2013г., поради докомпенсирана сърдечна недостатъчност и по- късно от 25.08. до 30.08.2013г. при настъпилата хипоглекимична кома. В този период е имала нужда от санитарни грижи и наблюдение. През месец септември 2016г. наследодателката е била диагностицирана с диагноза „дълбока венозна тромбоза на ляв крак“, което е състояние затрудняващо ходенето поради патогенезата си, а именно- запушване на венозния съд и болки при придвижване, причинени от исхимия на крайника. За лечение на това заболяване Т. е била заведена от дъщеря си и съпруга й на лекар в град Благоевград и в град София в болница „Лозенец“.

Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е в смисъл, че хроничните заболявания на Т. след 2013г. са били добре компенсирани, като й е било осигурена адекватна лекарска грижа и редовни прегледи и приемане на медикаменти за нейното състояние.

Пред съда, експерта д-р Й. Х. - специалист по кардиология, поддържа 5 даденото от него заключение, като пояснява, че всяко едно от хроничните заболявания от които е страдала наследодетлката, е могло да доведе до настъпване на исхимичен инсулт, който е и причина за смъртта и. Според експерта, терапията която е била прилагана на С. Т. е била оптимална.

От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства се установява, че след изписването на С. И. Т., със съгласието на ищеца И. А., тя била настанена в жилището на ответницата и съпруга й. Другият ищец живеел в град Велико Търново постоянно и не посещавал често Благоевград.

Там живеела в самостоятелна стая, със собствен санитарен възел и разполагала с всички битови удобства. Ответниците се грижили за нея непрекъснато след изписването й, като за целта и двамата ползвали части от платения си годишен отпуск, видно от представените писмени доказателства.