Решение № 4188 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4188 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8152/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 43057 /2024 г. по описа на Софийски районен съд, 173 с-в, съдът е признал за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.Д.Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. „Свобода“, бл. 21, вх. И, ет. 3, ап. 152, аб. № 52248, сумите, както следва: 678,02 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.09.2023г. до окончателното им изплащане, както и 106,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-20.09.2023г., като е отхвърлен предявеният иск за горницата над 106,37 лева до пълния му предявен размер от 107,97 лева, така и е отхвърлен искът за 19,95 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.09.2023г., както и искът за 4,49 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-20.09.2023г. Д.Д.Д. е осъдена да плати 45,94 лева за разноски в заповедното, както и 1036,87 лева за разноски за първоинстанционното исково производство.

Със същото решение е признато за установено, че Д. Б. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. „Свобода“, бл. 21, вх. И, ет. 3, ап. 152, аб. № 52248, сумите, както следва: 368,72 лева за 1 главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.08.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.09.2023г., както и сумата от 57,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-20.09.2023г. като са отхвърлени: искът за главница за топлинна енергия горницата над 368,72 лева до пълния му предявен размер от 406,81 лева и за периода м.05.2020г.-м.07.2020г.; искът за мораторна лихва за разликата над 57,84 лева до пълния му предявен размер от 64,78 лева; искът за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.- м.04.2022г. в размер на 11,97 лева, както и искът за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г.-20.09.2023г. в размер на 2,70 лева. Д. Б. П. е осъден да плати 24,85 лева за разноски в заповедното и 351,56 лева за разноски за първоинстанционното исково производство. „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да плати по чл.38 ЗАдв на адв. Д. С. разноски в размер на 76,3лв.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Б. П., в която се атакува в частите, в които са уважени исковете. Изложени са подробни съображения, че решение е неправилно, защото противоречало на обективни природни закони. Неправилно било кредитирано заключението по СТЕ, защото изводите почивали на Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г., конкретно формулата по чл.6.1.1, а методиката противоречала на обективни закони, на правото на ЕС, на чл.155, ал.2 ЗА, така и методиката била отменена, но вещото лице се позовало на нея. Неправилно било кредитирано и заключението по ССчЕ, защото нямало пазарна цена, имало промяна в цената от КЕВР. Заповедта била нищожна, искът бил недопустим. Не било доказано валидно облигационно отношение. Не било доказано наличие на годен уред за търговско измерване и узаконена АСтанция и регулирана инвекторна помпа за отопление. Неправилно била приложена методиката по чл.69, ал.3 Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г. Топлинната енергия отдадена от вътрешната отоплителна инсталация не била доказана.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец – „Топлофикация София“ ЕАД, в който се оспорва като неоснователна.

Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението не е нищожно или недопустимо, защото не е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен 2 състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в изискуемата писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемо, съответно е постановено по редовна искова молба обусловена от редовно заявление по чл.410 ГПК, доколкото претенциите са за периодични задължения за комунални услуги, чиято индивидуализация обуславяща редовност на претенцията е спазена, т.е. не е необходимо конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на исковия период, както и на отделното количество ТЕ за този период.

По същество е и ПРАВИЛНО, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Дадена е правилна правна квалификация на претенциите, при правилно разпределена доказателствена тежест. СРС е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на СРС, изведени на базата на правилно установена фактическа обстановка по делото и при правилно приложение на релевантните правни норми, с които е обоснована основателността на исковите претенции срещу ответника /въззивник/ за главница и за мораторна лихва до уважените размери, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Възражението за липса на облигационни правоотношение е неоснователно, доколкото е установено, че въззивникът, като собственик на 3/8 ид.ч. от същия, е потребител на ТЕ. С оглед чл.153 ЗЕ всички собственици … в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Процесният топлоснабден имот е в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, поради което въззивникът, като собственик на 3/8 ид.ч. от същия, е потребител на ТЕ за 3/8 ид.ч., както и правилно е съобразено от СРС. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ по подробни съображения, които не е необходимо да се преповтарят.

Неоснователно е възраженията за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства /вкл. свидетелствата за метрологични проверки за годност на измервателните уреди от АС БОЯНА АД, АРТТЕСТ – Б приложеното решение по АХД № 349/2022г. касае последващ период/ и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че в процесния имот е доставяна 3 топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата съдът задължително посочва предмет и задача на същата. Разпоредбите на чл.

195 и сл. ГПК не регламентират изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Изготвянето на експертиза, респективно даване на пълни и обосновани отговори с оглед конкретния предмет на делото, може да обуслови необходимостта вещото лице да извърши на проверка на материали, намиращи се при страната, или да изиска други такива, ненамиращи се между кориците на делото, което не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото /Вж. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. ВКС/. Кредитираното заключение по СТЕ е по поставена задача от ищеца в исковата молба, която включва отговор на поставените въпроси след запознаване на наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. В този смисъл, запознавайки се със съответните документи и изготвяйки заключението си, взимайки предвид и тях, вещото лице в пълнота е изпълнило поставената му от съда задача. Заключението установява, че количеството доставена и разпределена топлинна енергия до процесния имот е изчислена в съответствие с нормативните изисквания, вкл. като са приспаднати технологичните разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Експертът е установил, че количеството топлинна енергия е начислено по предвидената в Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването методика.

Цитираните решения на СЕС са задължителни за националния съд при прилагане на правото на наднационалните норми, т.е. в частта, в която е прието, че е допустима национална правна уредба, при която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват тези разходи, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Множеството възражения относно технически несъвършената инсталация, техническия начин на предоставяне на услугата са извън компетентността на съда – те са специални знания в областта на физиката, топлотехниката, хидроинженерната наука и т.н.

Именно за това е допусната СТЕ, която дава отговор на въпроса дали според състоянието на 4 системата, нормативната уредба и конкретните показатели за потребена топлоенергия, дадени въз основа на нормативната уредба, има реално доставена и потребена топлинна енергия и в какъв размер. Несъмнен е изводът, че такава е доставена, поради което и се дължи съответната цена от потребителите съобразно утвърдената към съответния момент цена, като с арг. чл. 162 ГПК искът не може да бъде отхвърлен поради неустановяване на неговия размер – съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или да вземе заключение на вещо лице.