Решение № 12 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пазарджик, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №

20245200900085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на П. Т. Я. от гр.П.,чрез адв.К.Н. от САК против ЗК „Лев инс“АД гр.София по реда на чл432 КЗ и чл.86 от ЗЗД. по предявени осъдителни искове в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени , ведно с обезщетение за забава в р-р на на 11 410,28лв. за периода 15.08.2022г. до 18.06.2024г. и законна лихва върху така посочената главница,считано от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението на ответника.Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждениена осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът,чрез процесуалния си пълномощник адв.К.Н. от САК твърди, че на 27.03.2022 г. доверителят му П. Т. Я. управлявал личното си МПС - мотоциклет марка Хонда, с per. № като се движил в гр. К. по бул. „Б.“ в посока от автогарата към гр. Х. В това време Д. С. О. управлявала в същия град л.а. Тойота Ярис с per. № К като се е движила по ул. „Д.“ в посока към бул. „Б.“. На ул.

„Д.“ при кръстовището образувано с бул. „Б.“ имало поставен знак „стоп“, с който Д. С. О. следвало да се съобрази, тъй като булевардът бил път с предимство. Същата спряла на знака, но - без да се съобрази, че в това време по път с предимство се движи П. Я. с мотоциклета си и тя ще го застраши - навлязла в кръстовището. Я. задействал спирачките и опитал да предотврати удара, който обаче бил неизбежен. Мотоциклетът се ударил от лявата страна на автомобила и П. Я. паднал на платното. В резултат на това произшествие на ищеца е било причинено счупване на дясната бедрена кост и изкълчване на дясната акромиклавикуларна става. П. Я. бил откаран по спешност в болницата в гр. К. а оттам в гр. П. На 28.03.2022 г. П. Я. постъпва в УМБАЛ „Св. Анна“ в гр.

София, където са му извършени операции на двете травми - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на фемуралната кост и открито наместване на дислокация на рамо. На счупената бедрена кост е поставен хирургически пирон 44см и 4 застопоряващи винта, а раменната става е фиксирана с плака и винтове. На 17.06.2022 г. г-н Я. постъпва за отстраняване на проксималния статичен винт. Десет месеца след настъпването на травмите, а именно на 19.01.2023 г. доверителят му отново претърпява операция за отстраняване на поставената на ключицата плака.

Предстои на ищеца да бъдат премахнати и останалите фиксиращи бедрената кост метални средства които все още са в бедрото му.

1

За извършване на операциите и за следоперативен възстановителен период П. Я. е бил в болничен отпуск на стационарно и домашно лечение общо сто петдесет и пет дни. През този период същият е изпитвал изключително силни болки, бил е обездвижен и е имал нужда от помощ за обслужването си. След първоначалното раздвижване ищецът е ползвал инвалиден стол за придвижването си, а на по-късен етап и след премахването на фиксиращите бедрената кост елементи - бастун. Всичко това се е отразило неимоверно депресиращо за един млад и в разцвета на силите си човек, който е бил дълго време в инвалиден стол, не е можел да се обслужва пълноценно сам, а сетне е ползвал и бастун. Душевните страдания от това унижение са дори по- големи от претърпените болки. Не по-малко тревога поражда в ищеца и тревогата от предстоящото отстраняване на неизвадените метални средства от наранения му крак и стресът, че това би могло да доведе до усложнения и поредно обездвижване.

В крайна сметка, а това е логично и закономерно, уви, и до настоящия момент П. Я. изпитва силни болки в травмираните места, той не е възвърнал свободното движение на крака си, а и няма как да го възвърне при положение, че не е възстановен напълно. Преживеният стрес и продължаващите все още болки резултират върху психиката му до степен, в която той завинаги се е отказал да управлява мотоциклет.

По повод осъществяването на и последствията от процесното ПТП е проведено наказателно производство по ИОХД № 1207, по описа за 2022 г. на Районен съд - Хасково, X наказателен състав, приключило с Решение № 233 от 12.09.2023 г., влязло в законна сила, след въззивен контрол, на 15.03.2024 г. и установяващо виновността на Д. С. О.

Същевременно управляваният от Д. С. О. л.а. марка Тойота, модел Ярис с per. № е имал към датата на събитието, валидно сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗК „Лев инс“ АД с полица № .

С оглед на горното ищецът П. Я., на 12.08.2022 г. е сезирал със застрахователна претенция (получена на 15.08.22) относно претърпените неимуществени вреди ответното застрахователно дружество. С отговор от 08.1 1.2022 г. ответното дружество е заявило, че е образувана щета № 0000- 1000-03-22-7538/15.08.2022 г., като е определено застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева. С молба-становище от 15.11.2022 г.(получена на 16.11.22) доверителят ми е изразил несъгласието си с така определеното обезщетение и е поискал преразглеждане на случая. Към настоящия момент отговор от ЗК „Лев инс“ АД не е постъпил. В отговор № 100054 от 19.12.2022 г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е отговорено, че към претенцията не са представени необходимите документи, за произнасяне по същата, съответно не е налице задължение на дружеството да уважи претенцията. С допълнително заявление от 18.04.2024 г. на застрахователното дружество са представени влязлото в сила съдебно Решение, мотивите към същото и акта на въззивния съд. В отговор на доверителя ми е определено обезщетение в общ размер на 40 000 лева. Считаме, че определеният размер на обезщетенето не отразява и не компенсира в достатъчна степен реално настъпилите травми, възстановителния период и производящите болки, страдания и лишения търпени от ищеца.

Към настоящия момент ответното дружество не е изплатило суми на доверителя му.

Горното дава основание, както се надяваме да споделите, да бъде потърсена и дадена съдебна защита на правата му.

Формулира искане да се осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, с адрес: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ №67а да заплати на П. Т. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул.

„С.“ № -сумата в размер на 50 000,00 лв (петдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, следствие на настъпилото на 27.03.2022 г. ПТП, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху така посочената сума, за периода от 15.08.2022 г.(датата на получаване на застрахователната претенция от ответника) до 18.06.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба) в размер на 11410,28 (единадесет хиляди четиристотин и десет лева и 28 ст.) лева. -законна лихва върху така посочената главница, считано от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението на ответника,както и сторените от ищеца разноски.

Прави доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства - за разпит на 1 свидетел при режим на довеждане , ,за задължаване на ответника на осн.л.190 от ГПК да представи цялата застрахователна преписка по щето №0000-1000-03-22-7538/15.08.2022г. и служебно изискване на НОХД №1207 по описа за 2022г. на РС Хасково.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК.“Лев инс“АД ,чрез юрк.И.Г. е подала отговор 2 на исковата молба в който изразява становище по допустимостта и основателността на исковата молба,като възразява срещу иска и обстоятелствата на които се основава по изложени в отговора съображения. Оспорвам твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача Д. С. О. при управление на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № . Оспорвам твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Д. С. О. Оспорвам твърдението, че действията на водача Д. С. О. са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им.

Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има единствено ищецът като водач на мотоциклет марка „Хонда", с per. № който е управлявал превозното средство с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Независимо от възприетата от достатъчно разС.ие маневра, изпълнявана от водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № , ищецът е продължил да се движи с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно и се е поставил в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за настъпване на процесното произшествие, с което поведение е допуснал нарушение и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и правилата на чл. 36 и 37 от ЗДвП. Ищецът е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му. Счита, че произшествието е било предотвратимо за ищеца, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с пътните условия скорост и навременна реакция, респективно неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент. Ищецът не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и извършваната от водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № маневра, което поведение е в причинно- следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент, тъй като ищецът е могъл да спре движението на управляваното от него превозно средство преди достигане на мястото на удара или да предприеме спасителна маневра при своевременна реакция, поради което заявените от него телесни увреждания са настъпили единствено поради неговото противоправно поведение.

Налице е причиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и поради извършено нарушение на чл. 15 от ЗДвП, тъй като същият не се е движел възможно най- вдясно по платното за движение, като твърдя, че в случай на движение на ищеца най-вдясно на пътното платно, двете превозни средства биха се разминали. От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът се е движил по средата на пътната лента. Водачът на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис“, с per. № е спрял на пътен знак „Б-2” и е потеглил, след което при възприемане на опасността от приближаващия мотоциклетист е спрял в средата на кръстовището, където е настъпил самият удар.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради неспазване на цитираните правила за движение по пътищата.

Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за ищеца са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като оспорвам и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.

Оспорва твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруден нормалният начин на живот на ищеца поради травмата, настъпила при инцидента.

Оспорвам твърдението, че ищецът е бил зависим от своите близки и не е могъл да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаел от чужда помощ. Оспорвам твърдението, че ищецът е изпитвал и останалите описани в исковата молба оплаквания и затруднения. Оспорва твърдението, че ищецът трябва да се подложи на допълнителни оперативни интервенции. Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска документация следва да е настъпило пълно възстановяване. По делото липсват данни за настъпили усложнения, както и относно провеждане на рехабилитация. Няма данни за проведено лечение. Съобразно 3 представените медицински документи, установяващи статус на ищеца след пътнотранспортното произшествие, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.