Решение № 360 от 30.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бяла Слатина, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410100683 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. М. Й., ЕГН:

**********, с постоянен адрес:с.К., ул. „Г.Д.“№12, чрез пълномощника си ЕАД „Д.

М.“БУЛСТАТ 177492004, представлявано от адв. Д. М. против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Слатина, ул. „М.“№41, вх.Б, ет.1, ап.2.

Ищецът в исковата молба излага твърдения, че на 20.12.2019 г. е сключил договор за паричен заем №100209911 с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД в размер на 2000 лв., 12 броя погасителни вноски, с лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 50 %. Твърди се, че на 20.12.2019 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на което ответника е поел да обезпечи задълженията на ищеца, като отговаря солидарно за всички негови задължения. Въз основа на сключеният договор за поръчителство ищецът е бил задължен да заплати на ответника сумата в размер на 1092,96 лв., която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Сочи се, че в чл.1 ал.2 от Договора за кредита е възложено в тежест на заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: поръчители при дадени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Твърди се, че изначално посочени тези изисквания оставяли заемателя без избор, като заемодателя „насочвал“ да се избере формата на обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Сочи се, че ответника бил свързано лице с кредитора.

Поддържа се, че с невключването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР се заобикаляло нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Цитира се, че съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Във връзка с което се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание.

Твърди се, че в договорите за кредит и поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, като по този начин кредитора е обвързал ищеца с допълнително възнаграждение, 1 като по този начин оскъпявал договора за заем, което се дължи от момента на сключване на договора за заем. По този начин договора за предоставяне на поръчителство, установяващо задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждал права и задължения за страните, поради което договорът следва да бъде провъзгласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави.

Сочи се нарушение на чл.19 ал.1 от ЗПК, което е допълнително основание да се прогласи нищожността поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че клаузата на чл.1 ал.2 от договор за предоставяне на потребителски кредит №100209911 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10 ал.2 чл.10а ал.4, чл.19 ал.1 и 4 ЗПК. Поради което моли да бъде признато за установено,че сключеният между него и ответника договор е нищожен, моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. / частичен иск от 1092,96 лв./ платена сума без основание. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Д. Д., САК, оспорва предявения установителен иск като недопустим, предвид насочването му към ненадлежна страна, предвид факта, че в исковата молба са посочени аргументи за нищожност на главния договор – договорът за кредит. Сочи се, че са неоснователни твърденията в исковата молба за изначална липса на основание на сключения договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ищеца неправилно е приел договорът за възлагане на поръчителство като договор по чл. 148-148 от ЗЗД. Като се излагат доводи, че сключеният между ищеца и ответника договор не е такъв за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищеца е възложил на юридическо лице, срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит, като да сключи договор за поръчителство. Поддържа се, че на 27.12.2019 г. е сключен договор за поръчителство по който ответника се е задължил да поръчителства по кредита на ищеца.

Сочи се, че са противоречащи на действителността твърденията за свързаност между ответника и кредитора по сключения договор за кредит, както и че посочената банкова сметка е на кредитора.

Поддържа се, че съгласно чл.1 ал.1 от ЗПК кредитора установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговарял материята на правоотношенията.

Оспорва твърденията за нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане съединени при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лв., претендирана като част от сумата 1092,96 лв., представляваща даденото от ищеца без основание по поръчителство, уговорена в Договор за потребителски кредит № 100209911, сключен между В. М. Й. и „Кредит Гранция“ ЕООД. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане солидарно на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищеца се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 1092,96 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора, след подписването на договора от кредитополучателя и при спазване на разпоредбите от Общите условия /ОУ/, кредитодателя одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в ОУ. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, кредитополучателят се съгласявал е петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договор да осигури като 2 обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодател дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки. Съгласно договора за потребителски кредит, кредитополучателят погасява кредита съгласно погасителен план, приложим към съответната сума, представляващо неразделна част от договора. Неразделна част от договора е Приложение №1 на кредитната линия, в която са посочени условията на договора за кредит сключен между страните, а именно: - вид на кредита – потребителски кредит тип кредитна линия с условие с погасителен план; - общ размер на предоставения кредит – 2000.00 лева; - размер на погасителни вноски – 200,92 лева; - лихвен процент по кредита – 36.00%; - ГПР – до 50.00%; - общ размер на всички плащания – 2411,04 лева; На 27.02.2019г., между „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД и „Кредит Гаранция „ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от дата към договор за потребителски кредит №100209911 от 20.12.2019г. Съгласно договора за поръчителство, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно договора за поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на дружеството кредитодател да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит. В договора за поръчителство е уговорено, че в случай на изпълнение на задълженията на кредитополучателя от поръчителят, последният встъпва в правата. В договора за поръчителство е посочено, че поръчителя е запознат с договора и съдържанието му.

При извършената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като правилна и обоснована, вещото лице заключва, че ищеца е изплатил сума в размер на 3212 лева, по договор № 100209911/20.12.2019 г. в това число главница в размер на 2000 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 411,04 лв., неустойка по чл.7 от процесния договор за потребителски кредит в размер на 2,14 лв. и платено възнаграждение за поръчителство в размер на 798,82 лв., като е останала неизплатена сума в размер на 294,14 лв., представляваща неплатено възнаграждение за поръчителство.

По отношение на въпроса касаещ ГПР по договор, вещото лице заключва, че при Вариант 1, включващ главница и договорна възнаградителна лихва, ГПР възлиза на 42.58%, а при Вариант 2, включващ главница, договорна възнаградителна лихва и разходите за възнаграждение по договора за поръчителство, ГПР възлиза на 210,23%.

В проведеното на 13.11.2024 г. съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличение от 5 лева на 798,82 лв., който вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Представения по делото договор, установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД. Процесният договор за кредит сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 3 предоставяне. По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.