Определение № 1405 от 29.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1405 гр. Плевен, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. ГЕОРГИЕ.

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. В.ЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕ. Въззивно частно гражданско дело № 20254400500778 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от Б. К. Х., лично и в качеството на законен представител на малолетната Е. В. Р. срещу определение № 4387/28.08.2025 г.Излагат се доводи за неговата неправилност.

За ответника по частната жалба В. Н. Р., чрез пълномощник, са депозирани отговори на частната жалба, в които е изразено становище да се остави същата без уважение като неоснователна.Определение рег.№ 4378/28.08.2025 г. по гр.д.№ 4299/2025 г. на РС-Плевен е правилно и законосъобразно.

За Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен -отдел „Закрила на детето“ и за Дирекция Социално подпомагане София - Красно село, не е изразено становище.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 28.08.2025 г. в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на молителката Б. К. Х. - лично и като майка и законен представител на детето Е.

1

В. Р., с правно основание чл.219, ал.1 ГПК за привличане като трето лице – помагач, на ЮЛНЦ „Асоциация на бащите в България“, в производството по настоящето дело, като недопустимо.

На първо място в частната жалба са изложени доводи, че съдът е отказал искането й за присъединяване на трета страна по производството по гр.д.№ 4299/2025 г. на основание ППВС № 5/1978 г.

В ППВС № 5 от 15. III.1978 г. по гр.д.№ 77/1977 г., Пленум на ВС, е прието, че не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни и трети лица.С оглед строго личния характер на брачния иск страни са само съпрузите.

Настоящето производство обаче е по реда на ЗЗДН - чл.7 -чл.19, а то е на спорна съдебна администрация.

Характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие са разяснени в т.22 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК и Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2019 г., ОСГК, като то не е исково и в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки.

В т.4 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК, е посочено, че разглежданият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо, с тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на субективно право, като същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси.

Според първото горепосочено тълкувателно решение ЗЗДН е предвидена възможност за защита на пострадалото лице по негова молба, ако е навършило 14 години, или по молба на някое от лицата, изброени в чл. 8, т. 2 - 4 ЗЗДН.

Страни в производството са молителят и лицето, за което се твърди, че е извършило домашно насилие, като съдът в хипотезата на подадена молба за защита от лица по чл.8, т.2 - 4 ЗЗДН, конституира и пострадалото лице.

Следва да бъдат съобразени в тази насока и промените на чл.8 и чл.9 от ЗЗДН - ред.ДВ бр.66/2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

Според чл.9, ал.2 от ЗЗДН (изм. бр.66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. ) в случаите по чл.8, ал.1, т.2-4 и ал.2 съдът служебно конституира като страна 2 пострадалото лице.

Следователно страните в производството са горепосочените.

С оглед на това, тъй като страните в процеса са определени изрично, то е недопустимо и привличането на трето лице по реда на чл.219 от ГПК, тъй като според §1а от ЗР на ЗЗДН за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК, а този въпрос е уреден.

Дори обаче и да се допусне, че се прилага горепосочената разпоредба от Заключителните разпоредби, то липсва правен интерес от допускане участието на третото лице помагач - ЮЛНЦ „Асоциация на бащите в България“ чрез неговото привличане по реда на чл.219 ГПК.

Конкретният правен интерес от допускане участието на третото лице помагач по делото подлежи на доказване във всеки отделен случай, то евентуалното му отсъствие касае процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

От представените по делото доказателства се установява, че Б. Х. е член на горепосоченото ЮЛНЦ.

Не обосноват наличие на правен интерес и посочените разпоредби на чл.7 и чл.9 от Устава на сдружението.

Процесуалният закон - ГПК не поставя привличането на трето лице помагач в зависимост от вида иск, който се предявява, но допустимостта за привличане на трето лице в исковото производство е обусловено от наличието на правен интерес.

Както се посочи по-горе, производството е на спорна съдебна администрация.

В т.9а на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, е посочено, че при отказ да се допусне привличане на трето лице по реда на чл.219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес.

Привличането е поради това средство за защита и право на привличащата страна, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите (чл.223, ал.2 ГПК), за да обезпечи своето правно положение в следващия процес, воден между нея и 3 привлеченото лице.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че съдът вече е конституирал юридическо лице по производството ДСП - Плевен, поради което счита, че не са налице основания за отказ от същия да конституира и ЮЛНЦ „Асоциация на бащите в България“ в качеството на трето лице помагач.

Според чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето при всяко дело съдът уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението се прилагат разпоредбите на ГПК, като Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на определението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено в същата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 4387/28.08.2025 г. по гр.д.№ 20254430104299 по описа за 202 5 година на Районен съд – Плевен в обжалваната му част, в която е оставено без разглеждане искането на мол. Б.

К. Х., ЕГН**********- лично и като майка и законен представител на детето Е. В. Р., с правно основание чл.219, ал.1 от ГПК, за привличане като трето лице – помагач, на ЮЛНЦ „Асоциация на бащите в България“, ЕИК***, в производството по настоящето дело, като недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4