Решение № 179 от 05.02.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№

05.02.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И. гражданско дело № 4281 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 11.04.2013 г. в гр. Стара Загора между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя В.И.Ж. бил сключен договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя В.И.Ж. банков кредит в размер на 1900 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 13РКО-А-5165/04.11.2005 г. (т.1 от Договора за банков кредит), при възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на Договора за банков кредит БЛП за евро бил в размер на 7,99% годишно (т.4 от Договора за банков кредит), с краен срок за погасяване на кредита 15.01.2016 г. (т.3 от Договора за банков кредит) и наказателната лихва за забава в размер на законната лихва (т.10 от Договора за банков кредит).

На 11.04.2013 г. банковият кредит от 1900 евро бил усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя В.И.Ж. в „Първа инвестиционна банка АД с IBAN ***.

От 15.06.2013 г. кредитополучателят В.И.Ж. бил в забава на плащанията по Договора за банков кредит, поради което не били издължени 32 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложения № 1 със следните падежи и размери: на 15.06.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.07.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.09.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.10.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.01.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.02.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.03.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.04.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.05.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.06.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.07.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.09.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.10.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.01.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.02.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.03.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.04.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.05.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.06.2015 г. (в размер на 73,82 евро), 15.07.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2015 г.

(в размер на 73,82 евро), на 15.09.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.10.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2015 г. (в размер на 73,82 евро) и на 15.01.2016 г. (в размер на 73,82 евро). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски кредитополучателят В.И.Ж. не бил погасил и бил просрочил следните суми по погасителен план - приложение № 1:

- главница в размер на 1858,49 евро; и

- възнаградителна лихва съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г. в размер на 503,59 евро.

При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 15.01.2016 г., поради изтичане на крайния срок за неговото издължаване кредитополучателят В.И.Ж. не бил погасил всички свои задължения по Договора за банков кредит и към 22.04.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по Договора за банков кредит възлизала на 4716,07 евро, от които: 1858,49 евро - главница, 503,59 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., и 2353,99 евро - наказателна лихва за забава, начислена съгласно т.10 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 22.04.2019 г.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя В.И.Ж. по ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора за следните суми: 1858,49 евро - главница, 503,59 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, и 124,45 лв. - разноски по делото.

Длъжникът подал възражение в срок, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответника В.И.Ж. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** като кредитополучател по договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. за банков кредит за следните суми:

1858,49 евро (хиляда осемстотин петдесет и осем евро и четиридесет и девет евроцента) - главница, и 503,59 евро (петстотин и три евро и петдесет и девет евроцента) - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1214/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Претендира разноски по заповедното производство и направените такива в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В.И.Ж., чрез процесуалния си представител Н.И.Я., е подал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва иска по основание и размер.

Ответникът не спори, че на 11.04.2013 г. е сключил договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. с „Първа инвестиционна банка” АД. Оспорва твърдението, че ползвал сумата от 1 858,49 евро от отпуснатия кредитен лимит и че тази сума била дължима от него.

Оспорва дължимостта на сумата от 503,59 евро възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г..

Съгласно т.4 от горецитирания договор за ползвания кредит

Кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към Договора за кредит бил подписан погасителен план, съобразно който ответникът е следвало да изплати кредита на месечни вноски, които включвали вноска главница и вноска лихва. Съгласно твърденията на ищеца, от 15.06.2013 г., ответникът бил изпаднал в забава. На 13-ти ноември 2014 г. /150 дни след забава на плащанията от страна на ответника съгласно Общите условия на ищеца/ кредитът бил станал предсрочно изискуем, без да следва да бъде уведомяван кредитополучателя. Заявлението по чл.417 ГПК било подадено в PC - Стара Загора на 23.04.2019 г. след изтичане на 5-пет годишния давностен срок. Предвид изложеното ответникът се позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на дължимата главница.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Алтернативно, ако съдът счете, че предявеният иск за заплащане на претендираната главница за основателен и доказан, прави възражение по отношение на претенцията за сумата от 503,59 евро - възнаградителна лихва, начислена от ищеца на основание т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., като счита, че вземането за лихва за претендирания период от време било погасено по давност.

Позовава се на тригодишна давност по чл.111. буква „в” ЗЗД, като счита че претендираната възнаградителна лихва за периода 15.06.2013 г. - 15.01.2016 г.. е погасена по давност.

Освен това, твърди, че не било ясно защо договорната лихва била начислявана от датата 15.03.2013 г.

В съдебно заседание ищецът „Първа инвестиционна банка“

АД, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи, като излага допълнителни такива в насока, че отпусната по договора за кредит сума е усвоена от ответника и че вземанията не са погасени по давност.

В съдебно заседание ответникът В.И.Ж., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Признава факта на сключения с ищеца договор за банков кредит, но твърди, че не е получавал сумата по него, поради което за него не възниква задължение да я върне. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД против В.И.Ж. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 1858,49 евро – неплатена главница по договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит, 503,59 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащането й, и за 124,45 лв. - разноски по делото. Длъжникът възразил, поради което и в срока по чл. чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

С доклада по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключването на договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит между ищеца и ответника. Видно от съдържанието на този договор, в т. 1 е уговорено, че Банката предоставя на кредитополучателя В.И.Ж. банков кредит в размер на 1900 евро по разплащателна сметка BG17FINV91501015864718 за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 13РКО-А-5165/04.11.2005 г., при възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП за евро е бил в размер на 7,99% годишно (т.4 от договора), с краен срок за погасяване на кредита 15.01.2016 г. (т.3 от договора).

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че на 11.04.2013г. сумата от 1900 евро по процесния договор за кредит е била предоставена по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр В.И.Ж., референция 013LRAC131010003. На 11.04. 2013 г. от сметката е била преведена сумата от 1831.17 евро с основание: съгласно решение КК от 29.03.2013г. По сметката с дата 11.04.2013г. са били отчетени разходи за комисионна за управление (56.05 евро) и такса за разглеждане на кредита (12.78 евро). Вещото лице е усановило още, че на 15.01.2016г. има извършено плащане от кредитополучателя на 1 погасителна вноска по договора за кредит в размер на 73,82 евро, като към датата на проверката от вещото лице в Банката, са останали непогасени 32 погасителни вноски, които вещото лице е изчислило, че възлизат на сумата от 1858,49 евро – за главница и 535,89 евро – възнаградителна лихва за периода от 15.05.2013г. до 15.01.2016 г. Според заключението по допълнителната СИЕ, също неоспорено от страните и прието от съда като съответстващо на писмените доказателства по делото, документът, посочен като основание за извършване на превода на сумата от 1831.17 евро от разплащателна сметка BG17FINV91501015864718 по сметка по договор за кредит на карта от 04.11.2005г. с кредитополучател В.И.Ж. е решение на Кредитния комитет на „ПИБ“ АД 29.03.2013г. (приет като писмено доказателство по делото), като преводът е с номер 013FTRN131010037, извършен на

11.04.2013 г. с посочено основание за плащане: решение КК от 29.03.2013г., с наредител В.И.Ж., с направено вписване: „служебно“ вместо подпис на клиент и с вписано име Ж.Колева (видно и от самото платежно нареждане за превода –л.77 от делото).