Решение № 29 от 01.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пещера, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.-Стоименова Административно наказателно дело № 20265240200095 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Т. А. И., ЕГН **********, от гр. Пещера, ****, против Наказателно постановление № 26-0315-000190/02.04.2026г. на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на основание на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В депозирана жалба се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на НП, като се излагат подробни доводи в тази посока.

Иска се неговата отмяна в тази част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, и се представлява от адв. Д. А., излага подробно съображения за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Не изразява становище и не ангажира доказателства.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по 1 делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата срещу НП е основателна.

Съставено е НП № 26-0315-000190/02.04.2026г. на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, в което на жалбоподателя е вменено следното нарушение– „ на 02.02.2026г. като водач на лек автомобил Фолксваген Голф **** в гр. Пещера,И. Х. посока на движение към ул. Симон Налбант управлява посочения лек автомобил - лична собственост при следното нарушение- управлява МПС регистрирано на територията на Р България, с регистрационни табели поставени на определените за това места, но с прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП на дата 28.10.2025г. поради липса на задължителна застраховка ГО. Нарушение на чл.

140 ал. 1 ЗДвП – управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Наложено му е наказание по чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП Приет е по дело АУАН серия АГ №4305460/02.02.2026г. с идентично описание на нарушението от актосъставителя И. Х..

Приета е по делото застрахователна полица от дата 02.02.2026г., касаеща МПС ****, от която е видно че още същия ден е платена ЗЗГО и е възстановена регистрацията.

От приетата по делото заповед на Министъра на вътрешните работи се установява, че АНО е компетентен да издаде оспорваното НП.

Приета е по делото справка за нарушител водач, от която се установява че жалбоподателят до момента няма налагани наказания с НП, единствено има издадени фишове с глоба в незначителен размер, платени всичките.

Приета е по делото извадка от деловодната система на КАТ, от която се вижда че регистрацията на МПС **** е прекратена на 28.10.2025г. , като още на 02.02.2026г. е възстановена регистрацията.

Приета е по делото нотариално заверена декларация от жалбоподателя, че не е получавал уведомление нито по пощата , нито по електронен път, или чрез други средства за комуникация, за изтеклата ГО.

При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от 2 фактическа страна Съдът намира, че при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на материалния закон чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН и съществено процесуално нарушение , изразяващо се в следното :

НП е издадено от компетентно лице и при спазване на процесуалните срокове за това, като възражения в друга посока не са и въведени.

Жалбоподателят оспорва нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП като защитната му позиция се свежда до това, че не е знаел че е с прекратена регистрация.

Наказващия орган е посочил, че е нарушена материално правната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП –а именно по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Безспорно процесния автомобил е бил с поставени табели на определените за това места. От събраните по делото доказателства се установява на първо място, че жалбоподателят не е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, тъй като не е бил уведомен за извършената служебно прекратена регистрация на автомобила. Служебното прекратяване на регистрацията не е било станало достояние на жалбоподателя. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.

3

Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Последното е възприето и в Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС – че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

В мотивите си сочат върховните съдии, че собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

На следващо място следва да се посочи и че е допуснато съществено нарушение на материалния закон , а именно на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т.5 от ЗАНН, а именно не се твърди на какво основание е издаден НП- няма посочен АУАН , нито друг акт който да е основание за иницииране на административно наказателното производство.

4

За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния случай, се установява, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказателна отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушения, което ограничава правото на защита на нарушителя и препятства съдебния контрол върху издаденото НП.

Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и в наказателното постановление. Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда в НП както посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение. Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП. Член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължава административно наказващият орган, освен в АУАН, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно постановление - след като е извършена преценка по чл.52, а л. 4 от ЗАНН. НП е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция. Ето защо и законът предвижда построги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН като не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допусната нередовност в неговото съдържание.

При това положение възражението на наказаното лице, че не е в състояние да разбере какво точно му се вменява, се явява основателно. Жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред и по факти, по които не се е защитавал. Налице е съществено процесуално нарушение, което безспорно е засегнало правото му на защита в административно наказателното 5 производство и което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството. Нарушеното право на защита винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила и има за своя последица отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, на процесуално основание, без да се разглежда по същество правния спор.

Отделно от това основен принцип в правото е че фактите се дават от наказващият орган, а съдът извършва тяхното тълкуване. В случая липсват факти. Изобщо не става ясно защо АНО е приел, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред, при положение, че е било с поставени табели на определените за това места.

В случая неясното изложение в НП, до степен на липса на такова, поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, при все че му е съставен АУАН. Последното представлява съществено нарушение не само на материалния закон, но и на процесуалните правила,така щото АНО не е установил в кръга на своята компетентност действителната фактическа обстановка. Последното води и до лишаване от право на защита на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени.