Решение № 1083 от 16.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Варна, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20213100500791 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Настоящото въззивно производство се развива след постановено Решение на ВКС № 144/12.03.2021 по гр.д.№ 1251/2020, с което са дадени задължителни указания за изясняване на делото от фактическа страна чрез поставяне на уточняващи въпроси към ответната страна по спора, както и чрез събиране на доказателства.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 81569/05.11.2019г от „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу решението на ВРС-24с-в № 4239/14.10.2019г по гр.д.№ 9219/2019, с което е прието за установено между страните, че ищецът ПЛ. Д. П. ЕГН ********** не дължи на ответното дружество сумата от 5486,75лв по издадена фактура № 0280913071/ 3.06.2019г, обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 30 029кВтч за периода от 28.05.2017г. до 27.05.2018г. в обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Чайка“ бл. 21 вх.А ет.6 ап.32, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивното дружество твърди, че черпи правото си да извърши корекция на сметката на абоната директно от разпоредбите на подзаконов нормативен акт, а именно чл.45 и чл. 48 от ПИКЕЕ.

Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната конструкция на СТИ и да ликвидират неблагоприятните последици от тях.

Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена ел.енергия. Твърди, че бил спазен редът по констатиране на неточното отчитане на ел.енергия като всички предпоставки за възникване на правото на отв.дружество да 1 извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор вх.№ 86384/21.11.2019г от ПЛ. Д. П., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Счита решението на РС за правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи, тъй като липсват законови основания за това. ВРС правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и за потвърждаване на първоинстанционното решение

Претендира присъждането на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатеното адв.възнаграждение.

В исковата си молба на ПЛ. Д. П. твърди, че служители на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“АД /сега „ЕРП Север“АД/ са извършили проверка на СТИ, монтирано в неговия имот, чиито резултати били обективирани в съставен КП. Въз основа на констатациите, вкл. и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера, отв.дружество издало фактура за начислена ел.енергия, чиято сума ищецът счита, че не дължи на крайния доставчик на ел.енергия.

В срока за отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е потребител на ел.енергия съгласно влезли в сила ОУ ДПЕЕМ, като при извършената корекционна процедура са били спазени всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ.

Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, дължима на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД.

Твърди се, че при извършена проверка на СТИ е установено, че точното количество на доставената и потребена ел.енергия в регистър 1.8.3, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане.

Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5 486,75лв по издадена фактура № 0280913071/3.06.2019г, обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 30 029кВтч за периода от 28.05.2017г до 27.05.2018г в обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Чайка“ бл.21 вх.А ет.6 ап.32.

Претендира присъждане на сторени разноски.

В постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от „Енерго-Про Продажби” АД се оспорва основателността на предявения иск.

Възразява, че процесната сума представлява цена на потребено количество ел.енергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение, тъй като ищецът е потребител на ел.енергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ. Извършена била проверка на СТИ при спазване на задълженията на ответника, посочени в общите условия. За проверката бил съставен КП, на осн.чл.50 от ПИКЕЕ.

Обективираните в него констатации са годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел.енергия на начислените суми за потребена ел.енергия. С умата по издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, дължима на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД. Абонатът е потребител 2 ел.енергия в количество, различно от отчетеното и затова дължи заплащането му, на осн.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Претендира се и присъждане на сторени разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

По поддържаното и пред настоящата въззивна инстанция искане за преюдициално запитване, отправено до Съда на ЕС по въпросите, поставени с молба, адресирана до ВКС /л.71-72 от касац.дело/

Въпросите, формулирани в молбата на л.71-72 от касац.дело са следните:

1/ Разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК, предвиждаща право на националния съд, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на ЕС х по определен въпроси и при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл.267 предл.3-то от ДФЕС, в която неизпълнението на това задължение на нац.съд не е обусловено от никакви предпоставки

2/ Разпоредбата на т.10.1 и т.10.4 от Приложение № 1 на Директива 2014/32 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 относно хармонизирането на законодателството на държавите–членки за предоставяне на пазара на средства за измерване и разпоредбите на т.10.4 и т.10.5 от Приложение № 1 към Директива 2004/22 на ЕП и Съвета от 31.03.2004г относно измервателните уреди, трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, предоставящо право на електро енергийното дружество да определя на своите потребители цена на ел.енергия, количествата на която са едностранно определени от това дружество, вкл. и с данни в невидими регистри на електромер, използван в разчетите между дружеството и потребителя.

Съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по съображенията, аналогични на тези на касационния съд.

При това положение няма основание за спиране производството по делото и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Не е спорно между страните, че ищцецът е потребител на ел.енергия по силата на договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От КП № 1202233 се установява, че на 27.05.2018г служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1115031500748071, монтиран в обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна ж.к.“Ч.“ бл.21 вх.А ет.6 ап.32. В него е отразен демонтаж на електромер с фабр. 1115031500748071 със следните показания от скритите регистри на СТИ, както следва: 1.8.1–001961кВтч;

1.8.2–008112кВтч; 1.8.3–030029кВтч; 1.8.4–000000. Демонтираният електромер бил поставен в запечатана и пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на метрологична експертиза. КП е бил подписан от служителите на „ЕРП Север“АД и от двама свидетели поради отсъствието на потребителя.

От КП на БИМ, ГД“МИУ”, РО–гр.Русе се установява, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена била преминалата ел.енергия по тарифа 1.8.3–030030,2кВтч, която не била визуализирана на дисплея. СТИ съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерванията на ел.енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.

3

Със становище, изготвено на 30.05.2019г от специалист “Енергиен контрол”, било разпоредено начисляване на допълнително количество ел.енергия от 30029кв.ч. за периода от 28.05.2017г до 27.05.2018г, на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № 0280913071/3.06.2019г в размер на 5 486,75лв.

От заключението на в.лице по допусната СТЕ, което е възприето от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че демонтираното СТИ с фабр. № 1115031500748071 е монофазно, статичен за активна енергия, марка и модел : “Carat Digitron M 02”, невключен към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът бил метрологично годно и технически изправно СТИ.

В деня на проверката служители на „ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ“АД получили информация чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за ел.енергията, записана в търговските регистри на СТИ.

Специалисти от БИМ констатирали външна намеса в тарифната схема на СТИ със следните записвания на ел.енергията:

1.8.1 – отчитащ нощна тарифа от 001961,8кВтч,

1.8.2–отчитащ дневна тарифа от 008112,4кВтч,

1.8.3–отчитащ върхова енергия от 030030,2кВтч;

1.8.4 /сумарен регистър/ -000000.

Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 32514кВтч /30030кВтч + 2484кВтч/ не би могла да бъде доставена за период от 365 дни.

Левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза на сумата от 5 486,75лв.

Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната нова СТЕ.

Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено заключение на в.лица Кр.К. и Св.Д., както и допълнителното такова, е направен същият извод, а именно, че процесното количество ел.енергия, натрупано в скрития регистър от 32514кВтч не би могло да бъде консумирано за едногодишен период, като по-вероятно това да е станало от датата на монтажа на СТИ през 15.02.2016г до датата на демонтажа -27.05.2018г, т.е. за време повече от две години.

Макар да се явява резултат от човешко въздействие, не може да бъде направен категоричен извод от кого е извършено това при положение, че се установява, че „Енерго Про Мрежи“АД /със сегашно наименование „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и собственик на СТИ, имащ правото да извършва и проверките на СТИ, разполага със софтуер за промяна на тарифните схеми и пр.

При това положение следва да се приеме, че спорното количество ел.енергия, дори да е преминало и да е било консумирано, това е станало за период много по-голям от едногодишния период, за който е издадена фактурата.

При съобразяване периодично променяните от КЕВР цени за технологичен разход за целия период от 852 дни, за което в.л. е посочило и конкретните решения на Енергийния регулатор / доп.кал-е –л.189 и сл./, общата левова равностойност за цялото количество ел.енергия от 32514кВтч /при изчислена средно дневно 36,09кВтч/ за битови абонати би била равна на сумата от 4044,73лв + 808,95лв ДДС или общо 4853,68лв, т.е дори по-малка от посочената във фактурата за едногодишен период.