Определение № 14209 от 23.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14209 гр. София, 23.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100111641 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Х. А. С.- К., с адрес: гр. Смолян ул. "*******

Произнасянето по допустимостта на иска е служебно задължение на съда, което произтича от разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 51 от 8.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2021 г., I г. о., ГК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В този случай съдът не извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане редовна, поради което в този случай е неприложим чл. 129 ГПК. Само когато фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на недопустим иск, съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл. 129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск.

В процесния случай с разпореждане от 20.10.2023г. СГС е оставил производството по делото без движение до отстраняване от ищеца на недостатъците на исковата молба:

1.Да посочи ЕГН на ищеца

2. Да заяви какъв е броя и вида на предявените искове. Да посочи за всеки от исковете ясно фактически обстоятелства, на които се основава съответния иск, както и в какво се изразява искането. Указал е на ищеца, че петитумът на иска следва да е логически свързан с изложените факти и обстоятелства.

3.Да посочи колко и кои са ответниците, като всеки ответник следва да бъде индивидуализиран с имена и адрес за призоваване. Съдът указва на ищеца да посочи факти и обстоятелства на исковете, предявени срещу всеки от ответниците.

В съдебноопределения срок е постъпила молба на ищеца 21.11.2023г., с която не са отстранени недостатъците на исковата молба. И след молбата на ищеца от 21.11.2023г. настоящият състав намира, че исковата молба е нередовна, но въпреки това от нея може да се изведе естеството на правния спор и вида на търсената защита.

Ищецът е посочил като ответници по иска Министерски съвет и Областния управител на област Смолян. Петитумът на иска е да бъде „прекратена репресията на необявената комисия“ и „ищецът да бъде назначена на едно от двете свободни места главен 1 счетоводител или старши счетоводител“.

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България, признават правото на иск (на съдебна защита) в полза на всеки правен субект (гражданин, юридическо лице и държава), чието гражданско право е нарушено. Само надлежният ищец (този, който е правосубектен и има правен интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство. След като същата не е налице, то и исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.

Съдът намира, че с твърденията, изложени в исковата молба, ищецът не очертава параметрите на гражданскоправен спор с ответниците, респективно интерес от искова защита. Твърденията в молбата навеждат на несъгласие на ищеца с конкурсна процедура в Областна администрация – Смолян относно длъжностите главен счетоводител или старши счетоводител, която конкурсна процедура е прекратена. Съдът намира, че липсва правен интерес, т.е. право на иск по заявеното искане за съдебна защита, тъй като с предявяването му ищецът не може да постигне претендираните с петитума правни последици. От посочените в исковата молба фактически обстоятелства не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред.

Съдът намира за нужно да отбележи, че съдът не разполага с процесуални правомощия да оказва правна помощ на страните по делата и да дава в тази връзка теоретични разяснения относно способите за съдебна защита, които те биха могли да използват чрез предявяването на един или друг иск. В този смисъл е и Определение № 550 от 18.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 462/2012 г., IV г. о., ГК.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№11641/2023г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца Х. А. С.- К., с адрес: гр. Смолян ул. "******* ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2