Решение № 1681 от 09.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Русе, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520103949 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител Е.Л. - юрисконсулт, твърди, че на *********** г. между „Кредисимо“ АД - кредитодател и Х. А. И. - кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се също, че по силата на договора за кредит с „Кредисимо“ АД, ответникът получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150.84 лева в срок до 30.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, съдържащо погасителен план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

На същата дата - *********** г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ АД и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Х. А. И.за всички задължения по Договора за кредит.

На *********** година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на ответника по договора за кредит.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си 1 по договора за кредит и кредитодателят поканил „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Х. А. И., във връзка с което „Ай Тръст“ изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст, а на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ погасило следните задължения на ответника: 2000 лeвa – главница, 715.12 лeвa - договорна лихва за период *********** г. до 30.06.2019 г. и 1323.90 лeвa - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“, уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № ****/2024 г. по описа на РРС срещу Х. А. И. за сумите, дължими по договора за кредит и във връзка със съобщение от 21.06.2024 г. на съда по същото ч.гр.дело, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Х. А. И. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сумите: 2000 лв. - главница; 2303.82 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 715.12 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от *********** г. до 30.06.2019 г.; 1323.90 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 30.06.2019 г. до 30.04.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземанията; 1273.18 лв. законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за период от 30.06.2019 г. до 30.04.2024 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на РРС. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Н. И. – процесуален представител на Х.

А. И. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че не са налице доказателства относно извършената цесия. Релевира възражения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл. 11 ал. 1, т. 9, 10 и 11 от Закон за потребителския кредит във вр. чл. 22 от Закон за потребителския кредит и на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 пр. трето от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че кредитът е одобрен от „Кредисимо“ АД и усвоен от ответника, като счита, че след като договорът за кредит е реален договор и за да породи правно действие трябва реално кредитът да е усвоен от кредитополучателя и в случая договорът за кредит не е породил правни последици. Оспорва твърденията, че ответникът по свое желание е поискал поръчител, като твърди, че е било едно 2 от задължителните условия за предоставяне на кредита. Оспорва и твърдението че поръчителят е платил дължимите на кредитодателя суми.

Счита също, че „Кредисимо“ ЕАД не е легитимна страна по договора за цесия, след като се твърди че задължението е било погасено изцяло от ,,Ай Тръст“ ЕООД, което било още една индикация за заобикалянето на закона и нарушаването на добрите нрави.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на *********** г. по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги между "Кредисимо" АД, в качеството на кредитодател, и Х. А. И. - кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *********, с Приложение № 1 и ОУ към него, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По силата на контракта дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 2000 лв., които той се съгласил да върне разсрочено на 18 месечни вноски от по 150,84 лв., ведно с договорната лихва, в срок до 30.06.2019 г. Уговорени били лихвен процент по кредита от 41, 24 %, както и ГПР от 50 %.

Според Раздел Х, чл. 2 от Общите условия към договора за кредит, ответникът се е съгласил да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VІІІ, чл. 2. 5 от същите е предвидена възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.

На основание чл. 4 от договора за кредит, на *********** г. между "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ и Х. А. И. /потребител/ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо", по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договор за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, съгласно Приложение № 1, в размер на 128 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит или в общ размер 2304 лв., което се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Потребителят дължи на поръчителя заплащане и на всички платени от последния изискуеми задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя в срок 3 работни дни от получаване на писмено искане. (чл. 6, ал. 2)

На същата дата - *********** г. между двете дружества "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят "Ай Тръст" се задължава да плати на "Кредисимо" всички изискуеми задължения на потребителя по договора за кредит при писмено поискване от страна на "Кредисимо".

На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД от една страна като цеденти 1 и 2 и от друга страна - "АПС Бета България"ЕООД – цесионер.

Предмет на цесията са парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1, индивидуализирани в Приложение 1 към договора, както и парични вземания, 3 произтичащи от встъпване на поръчителя "Ай Тръст" – цедент 2 в правата на първоначалния кредитор – цедент 1 по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител.

"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД са упълномощили ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

За съдебно заседание ищецът представя: Справка извлечение от системата на "Кредисимо" ЕАД за клиент Х. А. И. по договор № ********* към 23.02.2021 г. В същата е посочено, че със сумата 1663,32 лв. е погасено задължение по стар заем, а сумата 336,68 лв. е преведена на *********** г. чрез Изипей. Представена е и разписка № *********/*********** г. за извършено плащане, от която е видно, че сумата от 336,68 лв. е била преведена на ответника.

В Справка извлечение от системата на "Ай Тръст" ЕООД за клиент Х.

А. И. по договор № ********* към 23.02.2021 г. е отразено, че клиентът има непогасена сума по договор за кредит размер на 3351,24 лв. Най-отдолу в графа "Забележка" е посочено, че сумите са прихванати по насрещни разчети между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД.

По заявление, депозирано от „АПС БЕТА България“ ЕООД, в РРС е образувано ч.гр.д. № ****/2024 г. и издадена заповед № ****/27.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. А. И. за сумите:

2000,00 лева - главница Договор за кредит № *********/*********** г. с Кредисимо ЕАД, обезпечен чрез сключен на *********** г. договор за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст ЕООД, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, 2303,82 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, 715,12 лева - договорна лихва за период от *********** г. до 30.06.2019 г., 1323,90 лева - лихва за забава по договора за кредит за период от *********** г. до 30.04.2024 г., 1273,18 лева - лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за период от *********** г. до 30.04.2024 г., както и държавна такса - 152,32 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лева.

С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

4

По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора.