Решение № 291 от 12.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 359/2025
- Вид
- Решение № 291
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 291 гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500359 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд – Велико Търново е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 138 / 11.06.2025 г. по гр. д. № 54/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от К. Г. Т. против РС - Габрово и ОС - Велико Търново, иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. от нарушение правото за разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство по гр.д. № 862/2024 г. на РС- Габрово и в.ч.гр.д. № 980/2024 г. на ОСВелико Търново, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Със същото решение е осъден К. Г. Т. да заплати на Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото, в размер на сумата 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9А.
Решението се обжалва в цялост като невалидно, недопустимо и неправилно.
Жалбоподателят поддържа, че е налице съвкупност от съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон, както и до пороци, квалифицирани като нищожност и недопустимост по смисъла на чл. 270, ал. 2 ГПК. Твърди се, че мотивите на решението са непълни, оскъдни и не отговарят на изискванията на чл.
235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил всички наведени доводи и 1 всички относими доказателства, не е изложил в достатъчна степен фактическите и правните си изводи и по този начин не е отразил действителното правно положение между страните. В тази връзка въззивникът се позовава на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като поддържа, че липсата или формалното и непълно мотивиране на решението се приравнява на липса на мотиви и обуславя неговата нищожност, респ. отмяна.
Жалбоподателят излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да формира вътрешното си убеждение въз основа на цялостна и логически последователна преценка на доказателствения материал, съобразно правилата на формалната логика, житейския опит и научното знание, както и че не е извършил изискуемата съвкупна оценка на доказателствата. Твърди, че съдът не е посочил кои факти приема за установени и кои счита за недоказани и не е извел в достатъчна степен връзката между установените факти и правните изводи относно наличие или липса на забавяне и на неимуществени вреди. Според въззивника това представлява съществено процесуално нарушение, приравнимо на липса на мотиви, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.
Като самостоятелно оплакване се поддържа недопустимост на решението поради неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Въззивникът развива съображения, че при предявен иск за отговорност на държавата по ЗОДОВ, когато ответници са съдилища (държавни органи), участието на Прокуратурата на Република България като контролираща страна е задължително, като се позовава на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че в първоинстанционното производство не е налице надлежно конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна – липсва нарочен съдебен акт за конституирането и и съответно не са спазени правилата на чл. 131 ГПК относно връчване на книжа и предоставяне на възможност за защита. Според жалбоподателя това представлява допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, свързано с участие на задължителен участник в процеса, което не може да бъде санирано от въззивната инстанция, тъй като би лишило неучаствалата страна от една инстанция. С оглед на това се иска въззивният съд да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при надлежно участие на Прокуратурата на Република България.
Навеждат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по смисъла на чл. 140 във вр. с чл. 146 ГПК, като не е изяснил в достатъчна степен обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения, не е посочил ясно правнорелевантните факти, не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и не е дал на страните необходимите указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Посочва се, че в определението по чл. 140 ГПК липсва изрично и изчерпателно формулиран „списък“ на правнорелевантните факти, които подлежат на доказване, както и конкретно указание кои факти следва да се установяват от ищеца и кои – от ответниците. Според жалбоподателя неизпълнението на тези задължения е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, до ограничаване на процесуалните права на ищеца и до невъзможност за адекватно упражняване на доказателствената инициатива, поради което представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на решението.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил 2 материалния закон – чл. 2б ЗОДОВ във връзка с чл. 6, § 1 ЕКПЧОС. Твърди, че съдът не е обсъдил и не е описал изцяло релевантния период и релевантните факти за преценка на разумния срок на производството, като се е ограничил до периодите пред РС – Габрово и ОС – Велико Търново, без да отчете цялостната продължителност на производството от датата на предявяване на първоначалната искова молба пред ОС – Габрово до окончателното приключване на делото, както и без да отчете всички фази и движения на делото през различните съдилища. Според жалбоподателя съдът не е извършил пълна оценка по критериите на чл. 2 б, ал. 2 ЗОДОВ – обща продължителност и предмет на производството, фактическа и правна сложност, поведение на страните и на органите на власт, и други релевантни обстоятелства, както и не е съобразил задължителната практика на ЕСПЧ относно началния момент, обхвата и значението на „разумния срок“ и включването на всички фази, включително постсъдебни и изпълнителни, в общата продължителност на производството. В тази връзка въззивникът се позовава на редица решения на ЕСПЧ и решения на ВКС, като поддържа, че съдът не е отчел в достатъчна степен и собственото поведение на органите на съдебната власт и допуснатите от тях процесуални действия и бездействия.
Като отделно оплакване се въвежда твърдение за нарушение на правото на справедлив процес и на правото на безпристрастен съд по чл. 6, § 1 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Въззивникът сочи, че по друго дело – гр. д. № 4219/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, той е ищец срещу орган на съдебната власт – Окръжен съд – Габрово, в който работи съдията-докладчик по настоящото дело. Представя справки от електронното дело в ЕПЕП, от които според него се установява наличие на отношения, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на съдията по настоящото дело. Позовава се на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и на практиката на ЕСПЧ по дела, свързани с изискването за независим и безпристрастен съд, и поддържа, че първоинстанционният съд е следвало служебно да обсъди наличието на основания за отвод. Според въззивника липсата на такъв отвод и постановяването на решението от този състав представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, обуславящо основателно съмнение в безпристрастността на съда и налагащо разглеждане на делото от друг съдебен състав при връщане на делото за ново разглеждане.
С въззивната жалба се навеждат и оплаквания за неправилно произнасяне по доказателствените искания и допускане на нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Въззивникът твърди, че с исковата молба и последващи писмени молби е направил искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, но първоинстанционният съд е допуснал до разпит само един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, без да изложи мотиви относно отказа за разпит на втория свидетел. Поддържа, че при евентуална неуспешност на доказването чрез допуснатия свидетел съдът е следвало да допусне и останалия свидетел и че отказът да се съберат поисканите гласни доказателства без надлежна аргументация представлява нарушение, което по стандарта на ЕСПЧ може да се квалифицира като отказ от правосъдие.
Освен това въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да допусне и назначи служебно съдебномедицинска и съдебнопсихологична експертиза за изясняване характера и интензитета на твърдените неимуществени вреди, включително психичните състояния, преживяни от ищеца във връзка с твърдяното забавяне на производството. Позовава се на чл. 162 ГПК и на съдебната практика на ВКС, според която при установено по основание право на обезщетение, но при липса на достатъчно данни за размера, съдът е длъжен служебно да съдейства за установяване на размера, включително чрез назначаване на експертизи. Според въззивника отказът да бъдат назначени поисканите експертизи е в противоречие с тези 3 стандарти и представлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилни фактически и правни изводи относно наличие и размер на вредите.
Въззивната жалба съдържа и искане за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ. Като доказателства към жалбата се представят съдебни решения на други съдилища по дела за обезщетения за нарушен разумен срок, справки от електронно дело по гр. д. № 4219/2024 г. на ВТРС – „Страни“ и „Заседания“, както и решение на Съда на ЕС по дело T-577/14.
Иска се с въззивната жалба: да бъде прогласена нищожността на решение № 138/11.06.2025 г. на Окръжен съд – Габрово; при условията на евентуалност – да бъде обезсилено или отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд; при следваща евентуалност – решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 33 000 лв. ведно със законната лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Окръжен съд – Велико Търново, представляван от административния ръководител – председател, чрез съдебен помощник. В отговора се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че решението не е нищожно, като изложените от жалбоподателя доводи не обосновават порок на валидността. Твърди се, че съдебният акт е мотивиран – фактическата обстановка е изцяло и достатъчно описана, а въз основа на установените факти са извлечени ясни правни изводи. Посочва се, че съдът има задължение да обсъжда релевантните за спора факти и доводи, но не и всяко оплакване и всяка теза на страната, когато то е неотносимо към предмета на делото.
Ответникът Окръжен съд – Велико Търново оспорва оплакванията за липса на безпристрастност на първоинстанционния състав, като сочи, че не са налице конкретни данни за предубеденост или зависимост на съдията. Поддържа се, че аналогични твърдения за пристрастност и искания за отвод жалбоподателят системно навежда по различни дела, като това поведение цели забавяне на процеса чрез предизвикване на отвод на съдебните състави.
Сочи се, че в производството пред Окръжен съд – Габрово не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните норми – съдът е извършил доклад по делото, който отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 1 ГПК, и е разпределил доказателствената тежест. Възразява се срещу твърденията за липса на доклад и за неправилно разпределение на доказателствената тежест.
Разпечатката съдържа 31 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6c1163a-a5f4-422e-8a3c-b38a918bf842