Решение № 151 от 26.01.2023, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

151 гр.

Пловдив, 26. 01.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Пловдив, Първо отделение, I състав, в открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря U=<=, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2901 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Ж.В.Г.,

ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв. А.К., със съдебен адрес:***,офис 25, против Заповед № 765 от 31.10.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.

София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.

По подробно изложени в жалбата съображения се поддържа,че оспорената заповед е незаконосъобразна,издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон,поради което се иска да бъде отменена.Поддържа се,че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Органът по назначаването не е установил факти и обстоятелства от съществено значение за издаването на заповедта,като не е дадена възможност на Ж.Г. да представи доказателства ,че притежава изискуемата се по длъжностна характеристика дигитална компетентност .Горното е довело и до неправилно приложение на материалния закон.Оспорва се още,че не е налице обективна невъзможност в хипотезата на чл.107,ал.1,т.5 от ЗдСл ,която да е основание за прекратяване на служебното правоотношение-. .Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Изпълнителен директор на

Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, чрез процесуалния си представител Н.Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от отбелязването в самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. Жалбата е подадена направо пред съда на10.11.2022г, т.е. в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, по делото се установява следното:

Няма спор между страните,че към момента на издаване на процесната заповед Ж.В.Г. е бил назначен на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив.

С обжалваната Заповед № 765 от

31.10.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.

София, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.

Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че с оглед посочените ,в новата утвърдена длъжностна характеристика, изисквания за заемане на длъжността от 01.04.2020г,,а именно да притежава изискуемата дигитална компетентност съгласно т.5 от раздел НЕОБХОДИМИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ,за които липсват документи в служебното досие на Г.

,то същият престава да отговаря на изискванията за заемането й. Това обстоятелство обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения на длъжността „началник отдел РРА“ в областна дирекция на ДФЗ – гр.

Пловдив.

В мотивите на заповедта е посочено още,че Ж.Г. не е представил документи за завършени курсове за повишаване на дигиталните умения съгласно определението за дигитална компетентност и утвърдената в НУРОИСДА Рамка на дигитална компетентност, а именно: знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за изпълнение на длъжността

Видно от представеното копие на длъжностната характеристика за длъжност „началник отдел“,жалбоподателят е запознат с нея на 01.06.2022г.

Към жалбата са представени :Удостоверение за професионално обучение Per. № 23-089/21.05.2018 г.,издадено от Национална Агенция за професионално образование и обучение, Център за професионално обучение към „Солидарност - 2006" ЕООД за преминото обучение -курс за „Оператор на компютър" и „Текстообработване" от Ж.Г.,както и Сертификат № 027/21.04.2021 г,от който е видно,че през

2021 г. Г. е преминал ново обучение при същия Център за професионално обучение по Ключова компетентност „Дигитална компетентност" - „Базови умения за работа с персонален компютър.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.

146 от АПК, намира следното: обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, избран за такъв от Управителния съвет на фонда на заседание, провело се на 19.08.2022г., документирано с протокол № 197 от същата дата (л. 23 – 25 и сл). Именно изпълнителният директор на

ДФЗ е материално компетентният административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед е немотивирана. В нея, като правно основание за издаване, са посочени разпоредбите на чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В тази връзка, следва да се отбележи, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за издаване на административния акт. Поради това органът по освобождаването е приел, че липсата на дигитална компетентост, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се изисква нова фактическа обстановка, която да стои извън волята на административния орган. Напълно обосновано е възражението на жалбоподателя, че обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на въведените изисквания за дигитална компентност не стои извън волята на органа, а точно обратното - това е извършено по изрично волеизявление, обективирано в длъжностната характеристика, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ на 01.04.2020г.

Едновременно с това, обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи и на причини, които са извън волята на държавния служител, а в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Г., тъй като липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. Отделно от това, следва да се отбележи, че основателни са възраженията в жалбата, че на Г. не е дадена никаква възможност да представи документи,които да установят дали има съответната дигитална компетентност,като с жалбата такива документи са представени.Органът не е поискал жалбоподателя да представи доказателства в тази насока.

Тук именно следва да се съобрази, че съгласно чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностните характеристики може да се извършва по инициатива на звеното по човешки ресурси или на преките ръководители при: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. По делото липсват доказателства относно възникването на нови обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата, за промяна на длъжностна характеристика. Но дори и да бяха представени такива доказателства, както бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение, изменението на която и да е част от длъжностната характеристика е във волята, преценката на органа по назначаване и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС.

Т.е.налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила,като органът по назначаването не е установил всички факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорената заповед-нарушение на чл.35,чл.36 от АПК.Горното е довело и до неправилно приложение на материалния закон по изложените по-горе съображения,като оспорената заповед не е съответна и на целта на закона.

По изложените съображения, обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът намира, че същото е в размер на 1500лв. и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Заповед № 765 от 31.10.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.

ОСЪЖДА

ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София да заплати на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** сумата в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин )лева разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: