Определение № 2682 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2682 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502291 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на “Кредисимо“ЕАД,ЕИК-175330437 против определение № 3116/03.08.2026г.,постановено по гр.д.№ 1837/25г.по описа на РСАсеновград,1-ви гр.с.,с което е отхвърлена молбата,подадена от “Кредисимо“ЕАД за изменение на решение № 342/09.06.26г.,постановено по същото дело в частта му за разноските,като се намали присъденото адв.възнаграждение на процесуания представител на ищеца от 245,42 евро на 100 евро.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения,като поддържа,че определеният от съда с решението му адв.хонорар е прекомерен предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и процесуалните действия на пълномощника на ищеца,които се изразявали единствено в изготвянето на искова молба и становище по делото.Счита,че справедливия размер на адв.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца адв.М.М. е 100 €,дължими при условията на солидарност между жалбоподателя и другия ответник по делото.Иска отмяна на атакуваното определение и намаляване на адв.възнаграждение за ищеца на 100€,платими общо от “Кредисимо“ЕАД,ЕИК-175330437 и другия ответник.

Ответникът по частната жалба – Е. Б. Р.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.М.М. в писмен отговор е взел становище за нейната неоснователност.Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такав а е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС са предявени осъдителни искове по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД от Е. Б. Р. против двама ответника- “Кредисимо“ЕАД за сума, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от 09.11.21г. и против „Ай тръст“ЕООД за сума,представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен 1 договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2021г.,ведно със законните лихви върху главниците.

По делото ищецът е представляван от адв.М.М. с пълномощно,като е представен и ДПЗС за безплатно представителство при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.По делото е проведено едно съдебно заседание.

С решение № 342/09.06.26г.,постановено по гр.д.№ 1837/25г.по описа на АРС исковете са уважени изцяло по отношение и на двамата ответника,като съдът е осъдил същите да заплатят на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата по 245,42 евро с ДДС всеки от тях за безплатното процесуално представителство на Р. по делото предвид засегнатия интерес, фактическата и правна сложност на делото и условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието,квалификацията,опита и специализацията на адвоката.

В законоустановения срок единият ответник- “Кредисимо“ЕАД е депозирал молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските,дължими за уважените искови претенции.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата,като е приел,че присъденото възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото и липсата на признание на исковете,както и цената на претенцията.

Настоящата инстанция намира определението за правилно.

В случая претендираните от ищеца разноски са на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,видно от представения ДПЗС.

Съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица,които имат право на издръжка,материално затруднени лица,роднини,близки или на друг юрист.Според чл.38,ал.2 от ЗАдв.,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал. 2 от ЗАдв.и осъжда другата страна да го заплати.

Настоящата инстанция счита,че по отношение на размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.,съдът не е обвързан от претендирания размер на възнаграждението,нито от НМРАВ № 1/04г.предвид практиката на СЕС,обективирана в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.По всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредбата размер,като все пак наредбата следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но преди всичко следва да се изхожда от няколко критерия-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.

Съдът в случая счита,че макар делото да не е с голяма фактическа и правна сложност и да не са настъпили усложнения в хода да производството,както и същото е протекло в рамките на проведено едно съдебно заседание,то следва да се отчете и извършената от пълномощника на ищеца работа-изготвяне на искова молба,представяне на подробни писмени становища с посочване на изобилна съдебна практика,подготовка и представяне на писмени доказателства.Следва да се отчете също,че се касае за висококвалифициран труд,който следва да бъде оценен подобаващо,а не да бъде подценяван.

Ето защо предвид цената на исковете,липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид осъществената по него правна защита на ищеца,съдът приема,че правилно районният съд е определил възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА на пълномощника на ищеца 2 за предявените против “Кредисимо“ЕАД искове в размер на 245,42 € с ДДС.

По изложените съображения атакуваното определение на ПдРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖ ДАВА определение № 3116/03.08.2026г.,постановено

1837/25г.по описа на РС-Асеновград,1-ви гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. по гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3