Решение № 48 от 09.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ловеч, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба №5696/17.12.2025 г. от СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК 114554085 чрез адв.Ц. Ц., против съдебно решение №150/02.12.2025 г. по гр.д. №322/2024 г. на Районен съд- Луковит, което посочва, че обжалва частично относно исковете о чл. 344,ал.1, т.1 и т. 3 от КТ.

Изтъква ,че съдебното решение е неправилно, явно несправедлИ., незаконосъобразно и липсват годни мотиви за неговото постановяване.

Изтъква, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и превратно ги е анализирал. Заявява, че решаващия съд е обсъждал неотносими към казуса гласни доказателства, без да съобрази обстоятелствата по делото.

Посочва, че процедурата по издаване и връчване на заповедта за уволнение е стриктно спазена, а заповедта съдържа всички реквизити и не страда от никакви пороци. Обсъжда датата, на която е открито дисциплинарното нарушение и счита, че е спазен срока по чл. 194,ал.1 от КТ. Моли съда да 1 отмени съдебния акт реши делото по същество.

В законоустановения срок Д. Б. не представила отговор на въззивната жалба.

Въззивникът , редовно призован се представлява от адв. Ц.. Моли въззивната жалба да бъде уважена, като атакуваното съдебно решение бъде отменено поради неравилност. Посочва, че издадената заповед за уволнение е справедлива, законосъобразна и са спазени абсолютно всички реквизити, съгласно Кодекса на труда. Изтъква, че заповедта е мотивирана и са описани всички писмени доказателства в мотивната и част.

Д.Б., редовно призована не се явява във въззивна инстанция По представените доказателства по гражданско дело № 322/2024 година на Луковитски районен съд, становището на представителите на страните, съдът приема за установено следното:

Постановено е съдебно решение №150/02.12.2025 г. по гр.д.№322/24 г. на ЛРС, с което съдът е признал за незаконно и отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Д. Н. Б., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ със заповед № 14 от 01.04.2024 г. на управителя И. С. Т. на СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК 114554085, седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. Васил Левски № 15 Въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 6135.42 лева - обезщетение за оставането й без работа за периода 01.04.2024 г. – 30.09.2024 г. вследствие на незаконното уволнение. С цитираният съдебен акт е отхвърлен иска на Д.Б. за присъждане на сумата

933,00 лева - удържано брутно трудово възнаграждение като обезщетение при дисциплинарното уволнение.

Работодателят е осъден да заплати на адв. Р. М. от АК – Ловеч сумата от 1846.53 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ по гр.д. № 322/2024 г. по описа на РС – Луковит; а на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Районен съд – Луковит сумата от 180 лева, представляваща държавни такси.

Съдебното решение на ЛРС е атакувано само в частта, относно уважените искови претенции по чл. 344,ал.1 т.1 и т.2 от КТ. В останалата отхвърлителна част по чл. 221, ал.2 от КТ за сумата 933 лева не е атакувано и е влязло в законна сила.

2

Въззивникът е въвел по възивната жалба от 17.12.2025 г. тезата, че в обжалваното съдебно решение липсват годни мотиви за неговото постановяване. При това положение се твърди, че решение не е валидно , поради липса на мотиви. Проверката за нищожност на съдебното решение от въззивна инстанция по чл. 270 от ГПК се обуславя от различни хипотези – незаконен състав, липса на разбираемо изразена воля на съда,протИ.речие между мотиви и диспозитив.Валидността се следи служебно от въззивния съд.

Липсата на мотиви е тежък порок на съдебния акт, при който страните и погорните инстанции не могат да възприемат формирана воля на решаващия съд, поради липсата на изявена или разбираема такава. В казуса районният съд е изложил ясно, конкретно, последователно в мотивите на съдебното решение позицията си по правния спор. Не е налице невъзможност да се възприемат фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и следователно съдебното решение е валидно.При преценка на абсолютните процесуалните предпоставки – положителни или отрицателни съдът намира, че съдебния акт от 02.12.2025 г. е и допустим, а след оценка на доказателствата по делото и правилен.

СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Червен Бряг е регистрирано в ТР на АВ-София като търговец. Има седалище и адрес на управление в гр.Червен бряг, ул. „Васил Левски“ №15, с ЕИК114554085 двамата управители поотделно И. С. Т. и Д. С. Т. и предмет на дейност -търговия на дребно,таксиметрови услуги и оказион. Въззивникът е работодател относно магазин в гр.- Луковит, ул. „Възраждане „ №85,в който е работила въззиваемата до прекратяване на трувото и правоотношение.

Изслушани са свидетелите П.П., Н.В. и Д.Т.. Съдът възприема като обосновани и достоверни показания на св. П.П. и Д. Т., тъй като са идентични, подкрепят се от писмените доказателства по делото/жалба до ИТ-Ловеч/ и възпроизвеждат непосредствено възприети от тях факти.Свидетелските показания на тази група свидетели са конкретни като хронология, недвусмислени и подробни. Съдът не кредитира показанията на Н. В., в частта в която твърди,че Д.Б. не се е явявала на работа, тъй като показанията и са изолирани и няма други доказателства по делото в такъв смисъл. В тежест на работодателя е да докаже извършеното дисциплинарно нарушение от Б., но други гласни или писмени доказателства по делото не са приложени..

3

Съдът възприема като професионално обосновани и мотивирано защитени констатациите по съдебно-счетоводна експертиза № 3377/24.09.2024 г. Експертът е извършил проверка в счетоводството на въззивника и изводите му са изградени въз основа на тези данни. Размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение от ответното дружество за пълен месец преди месеца на уволнението – м. януари 2024 г. е 1022.57 лв. или обезщетението за времето от датата на уволнение 01.04.2024 г. до 01.09.2024 г. включително възлиза на 6135.42 лева.

СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“- Ч.бряг е работодател на въззиваемата - трудов договор №053/22.07.2022 г. Д. Б. е започнала работа на длъжност „продавач - консултант“ в магазин в гр**** при 8 часов работен ден,по безсочен договор с изпитателен срок от 6 месеца и дата на постъпване на работа на 25.07.2022 г.. Страните са договорили месечно основно трудово възнаграждение -780 лева, 20 дни платен годишен отпуск и прекратяване на договора с предизвестие от 30 дни. На 22.07.2022 г. Б. се е започнала с длъжностната характеристика срещу подпис, както и с Правилата за вътрешен трудов ред и за безопасност на труда в предприятието. В изпитателния срок трудовото правоотношение не било прекратено и въззиваемата е продължила да работи при въззивника.

Въззивникът е разпоредил по заповед №1/25.02.2024 г. провеждане на инвентаризация на наличните стоки в търговски обект магазин „Всичко по левче“ в **** от комисия с председател И. Т. и членове Д. Т., В.Б. и Р. Ц.. На 25.02.2023 г. е извършена инвентаризация в присъствието на членовете на комисията и на лицата Н. В., Д. Б. и П.П.-протокол от ревизия/инвентаризация на търговския обект на ответното дружество в гр.Луковит, Тя е била за времето от 25.06.23 г. до 25.02.24 г. и е установена стока в наличност на стойност 58 000 лв., заприходена е била стока за 103 000 лв. Констатирана е липса от 45 000 лв. В документа е посочено, че за липсите отговорност носят Н.В., Д. Б. и П.П.- продавач-консултанти като солидарно дължат тази сума , пропорционално на всяка една дял по 15 000 лв. Протоколът от 25.02.2024 г. е подписан от всички присъстващи, с изключение на П.П..

Брутното трудовото възнаграждение на Д.Б. за януари 2024 г. при отработени 22 работни дни възлиза на сумата 1022.57 лева .

След инвентаризацията на 25.02.2024 г. а магазинът бил отдаден на 4 други лица за стопанисване- Р. Б. и В.Б. /според свидетелите собствениците на магазина се сменили/ по твърденията на всички изслушани свидетели и вместо работодателите И. и Д. , продавач – консултантите следвало да се обръщат към други лица- св. показания на Н.В., Д. Т., Пр.П... На 23.02.2024 г.

Н.В. била назначена като продавач консултант в „Анира –В1“ЕООДЛуковит/регистрирана в ТР при АВ-София на 16.02.2024 г. ,с управител Р. Б./, което дружество стопанисвало магазина- справка за актуално състояние на тр.договори на Н.В. и св. показания на Д.Т./. На 26.02.2024 г.Д.Б. била в магазина и помагала на новата собственичка В. да внасят нейна стока . По обяд дошъл И. Т. , да иска да върнат парите от липсите. На 27.02.2024 г. Б. била на работа до обяд, а на 28.02.2024 година отишла отново на работа -св.

Пр.П.. Видяла, че има нови работници и не могла да намери Т. в магазина, нито да се свърже по телефона с него. –св. Д.Т.. На 29.02.2024 г. Б. отново се явила в магазина, после не намерила И. Т. и се свързала със счетоводителката на въззивника.

Д. Б. е подала до работодателят молба от 08.03.2024 г. за освобождаване като продавач –консултант , считано от 08.04.2024 г., като изрично е посочила молбата да се счита за предизвестие. С връчване на заповедта за уволнение №13/01.04.2024 г. предизвестието не било спазено и трудовия договор е прекратен на друго основание.

Д. Б. е изложила в писмена жалба, с посочена дата в молбата 08.03.2024 г.,/без данни кога е получена от Дирекция „Инспекция по труда“-Ловеч/, че нейният работодател е направил ревизия на търговския обект, били открити липси и той заявил на продавачите, че ще ги води на работа, докато не му върнат парите . Жалбата е била препратена към Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен. Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен е извършила проверка за времето от 20.03.24 до 23.04.24 г. и не е открила нарушения от изложените в сигнала- проверка №ПР2411591/23.04.24 г. Дадено е предписание на въззивника да не допуска до работа лица, на които не е проведен инструктаж на работното място, преди да им бъде възложена самостоятелна работа- чл.281 ал.1 от КТ и чл.13 от Наредба №РД-07-2 /ДВ бр.102/10 г. и срок за изпълнение 13.05.24 г.

СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Червен Бряг изпратила нот.покана от нотариус Б. М. до въззиваемата с дата на представяне на поканата – 5

11.03.2024 г. Поискано е от въззиваемата да се яви в едноседмичен срок от връчването й в кантората на нотариус М., за да даде обяснения относно неявяването си на работа считано от 26.02.24 г. до 01.03.24 г.в търговския обект в гр. Луковит. Нотариалната покана е била връчена на Д. Б. на 26.03.2024 г.- констативен протокол рег. № 1542, том 1, акт № 36 на нотариус Б. М..

Въззиваемата е представила при явяването на 26.03.2024 г.писмени обяснения ,в които заявява, че още на 24.02.2024 г. е било заявено, че дружеството работодател ще стопанисва търговския обект, в който работи, най-късно до 29.02.2024 г. На 26.02.2024 г. е била на работа в обекта от 08.30 ч. до 18.30 ч., като приемала стока за новия собственик. Същият ден дошъл представител на работодателя – И. С. Т., който говорел само за някаква дължима сума и процесния обект, който ес стопанисва от нови собственици. .

На 27.02.2024 г. е била на работа до обяд, каогато и била смяната, но Т. не дошъл да внесе яснота относно работния и график, а се явили само новите собственици. . На 28.02.2024 г. ходила до магазина и вече имало нови служители, които й заявили, че работят за новите собственици. На 08.03.2024 г. подала молба до работодателя да бъде освободена от длъжност продавачизпратена с писмо с обратна разписка.

Трудовото правоотношение на Д.Б. било прекратено със заповед № 13/01.04.2024 г., от управителя на ответното дружество И. С. Д., на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 01.04.2024 г. В мотивите на заповедта е вписано неявяване на работника/служителя на работа от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. в търговския обект на дружеството в гр. Л**** за повече от два последователни дни, което разстройва в голяма степен създадената организация на труда в търговския обект. Записано е, че на 11.03.2024 г. на лицето е връчена нотариална покана за представяне на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и са представени на 26.03.2024 г. Работодателят е счел, че следва да изплати обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за пет дни в размер на 243,47 лв. и по чл. 221, ал. 1 от КТ удържал едно брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Заповедта е 6 връчена на 01.04.2024 г. срещу подпис на Д. Б. С платежно нареждане на въззиваемата на основание чл.224 ал.1 от КТ е преведена по банкова сметка сумата 243,47 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск.