Решение № 388 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ответник Д. Г. К., чрез адв. П., срещу решение № 20818/18.11.2024г., постановено по гр.дело № 60524/2023г. по описа на СРС, 66-и състав, с което по предявения от ищеца В. М. С. иск по чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, съгласно Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, а съобразно нотариален акт: № 1а, находящ се в гр.

**** /първи над партера/, състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, баня, клозет и килер, със застроена площ от 66 кв.м, при съседи по нот.акт: на север – стълбище и С.П.Г., на изток и на юг – двор, на запад - ул. „Крум Попов“, заедно с принадлежащото му мазе при съседи: на север – Б.Т.Д. и Д.Х.Т., на изток – двор, на юг – К.Я.Д. и на запад – коридор, заедно с таванско помещение при съседи: на север – П.Б.П. и Л.С.П., на изток – коридор, К.С.С. и Й.Х.С. и Н.Г.В. и С.И.В., на юг – коридор, на запад – коридор, заедно с 3.25% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от мястото върху което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор *** съгласно Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, ж.к. ****, с площ от 1418 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 м/, със съседи ***, ***, ***, ***,

1

***, при квоти ½ ид.ч. за В. М. С. и ½ ид.ч. за Д. Г. К..

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Завещанието било нищожно – чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН, тъй като думите „Нека Господ я съди!“ недвусмислено изразявали мотивите на завещателя ответникът да бъде наказана. Съставено било в противоречие с обществения ред и добрите нрави.

В противоречие с ТР от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. СРС не се произнесъл относно недействителността на завещанието, като намира, че същата произтичала в случая пряко от сделката, тъй като порокът се съдържал в самото завещание.

Неправилно СРС приел, че когато съставял завещанието завещателят разбирал свойството и значението на постъпките си – от СМЕ било установено, че той имал когнитивни промени в паметта, интелекта, вниманието, ищецът не доказал завещателната му способност. Делбеният апартамент бил изключителна собственост на ответника, придобит от нея на основание давностно владение – в случая завещателят безспорно завладял частите на останалите съсобственици и манифестирал пред тях действия, отблъскващи владението им и установяването на своене и в нито един момент нямало съмнение, че той владял имота по описания начин. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът за делба – отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

Ищецът В. М. С., чрез адв. Д., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че възраженията на въззивника за нищожност на завещанието били въведени за първи път с въззивната жалба, предвид на което били преклудирани. Отделно същите били неоснователни – завещанието не нарушавало императивни правни норми, мотивът на завещателя бил благодарствен. Позовава се на ТР № 2/21.01.2025г. по тълк.д. № 2/2023г. ОСГК на ВКС. Своевременно заявените от нея основания за нищожност надлежно били обсъдени от първоинстанционния съд. Неоснователни били твърденията относно дееспособността на завещателя – съгласно СПЕ дори да имал когнитивни промени, те не нарушили кондицията му, същите били в нормата на възрастовия диапазон. Неоснователни били и възраженията на въззивника за придобиване на имота по давност – в случая несъмнено завещателят бил собственик на имота, а въззивникът не можела да присъединява към владението си това на завещателя. В случая по делото не се установило ответницата въобще да осъществявала владение след смъртта му. Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено 2 следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът В. М. С. излага, че с ответника Д. Г.

К. били съсобственици на процесния недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, съгласно Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, а съобразно нотариален акт: № 1а, находящ се в гр. **** /първи над партера/, състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, баня, клозет и килер, със застроена площ от 66 кв.м, при съседи по нот.акт: на север – стълбище и С.П.Г., на изток и на юг – двор, на запад - ул. „Крум Попов“, заедно с принадлежащото му мазе при съседи: на север – Б.Т.Д. и Д.Х.Т., на изток – двор, на юг – К.Я.Д. и на запад – коридор, заедно с таванско помещение при съседи: на север – П.Б.П. и Л.С.П., на изток – коридор, К.С.С. и Й.Х.С. и Н.Г.В. и С.И.В., на юг – коридор, на запад – коридор, заедно с 3.25% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от мястото върху което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор *** съгласно Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, ж.к. ****, с площ от 1418 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 м/, със съседи ***, ***, ***, ***,

***. Имотът бил придобит от Г.Д.С. по силата на направено в негова полза дарение, обективирано в нотариален акт № 69, том V, дело № 848/1991г. на Първи нотариус при Нотариална служба при Втори Районен съд гр. София. С. починал на 05.06.2021г., като оставил в полза на ищеца саморъчно завещание, с което му завещал ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Останалата ½ ид.ч. от имота се притежавала от ответника Д. Г. К. – дъщеря на починалия и единствен негов наследник по закон. Моли имотът да бъде допуснат до делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. К. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска за делба. Излага, че била единствен собственик на процесното жилище, придобито от нея по силата на наследствено правоприемство от починалия си баща Г.Д.С.. Заявява, че присъединява владението на баща си към своето. Съвладение на ищеца било изключено с оглед придобивното основание на нейния баща. Оспорва представеното по делото завещание с твърдения за неговата 3 нищожност – същото не било написано и подписано от завещателя Г.Д.С., в съдържанието му имало две поправки и не било ясно от кого били направени те, след подписа бил дописан текст, не била спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН – подписът да е след завещателните разпореждания. На следващо място, в условията на евентуалност, твърди унищожаемост на завещанието – при съставянето му завещателят не разбирал действията и постъпките си и не бил способен да завещава.

Това било видно и от съдържанието на завещанието – завещателят посочил, че ищецът бил син на втората му съпруга, което не отговаряло на истината, тъй като завещателят бил разведен. Поправка имало и в имената на посочената съпруга, което сочело, че завещателят не разбирал действията си към този момент и не знаел имената на жената, която посочил като своя съпруга. Към датата на съставяне на завещанието С. страдал от редица заболявания, вследствие на които не разбирал свойството и значението на постъпките си. Имал хипертония, мозъчносъдови болести, неврологичен дефицит, световъртеж, двойно виждане, замаяност, онкологично заболяване. Хоспитализиран бил много пъти, приемал силни медикаменти, които водели до халюцинации. Оспорва твърденията в исковата молба. Сочи, че ищецът никога не проявил каквото и да е отношение към имота. ответникът осъществявала владение, а ищецът не й се противопоставил. Моли за отхвърляне на иска за делба.

Разпоредбата на чл. 42 ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно: а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите н а чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

С отговора на исковата молба ответникът се позовала на нищожност по смисъла на чл. 42, б. „б“ ЗН. Касае се до саморъчно завещание, което напълно съответства на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно изцяло е написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено, и е подписано от него, като подписът следва завещателните разпореждания. Правилно СРС е кредитирал неоспореното заключение на СГЕ, от което несъмнено се установява, че оставеното в полза на ищеца, съставено на 10.04.2021г. завещание, е написано и подписано от завещателя Г.Д.С.. Ето защо възражението за нищожност по чл. 42, б. „б“ ЗН е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

Видно от съдържанието на документа – саморъчно завещание от 10.04.2021г., 4 завещателят Г.Д.С., оценявайки получената до момента и „неоценима“ морална и финансова подкрепа, положените за него грижи докато боледувал от тежки болести в последните години – карцином на дебелото черво и карцином на белия дроб, воден от отговорност и чувство за справедливост, С. се разпоредил за след смъртта си с притежаваната от него ½ ид.ч. от апартамента си, находящ се в гр. ****, в полза на ищеца В. М. С., син на втората му съпруга И.А.П.. Завещателят подчертал, че в последните години от живота му, дъщеря му Д., ответник по делото, прекъснала връзката си с него, не го подпомагала финансово, когато нямал пари за лечението си („не съм получил и лев от нея“), спряла да му вдига телефона. Подчертал финансовите възможности на семейството на дъщеря си – съпругът й бил високоплатен френски дипломат, семейството й притежавало 3 скъпи имота – в Париж, във Френската Ривиера и имение в Южна Франция. Заявява „Нека Господ я съди!“. В края на документа сочи, че отменя всички досегашни завещателни разпореждания, отнасящи се до апартамента в гр. ****.

Със завещанието от 10.04.2021г. завещателят С. направил завет на идеална част от имот, предвид на което ищецът, на осн. чл. 16, ал. 2 ЗН има качеството на заветник.

По своята правна същност завещанието е акт на безвъзмездно разпореждане с имуществото, което е налице в деня на смъртта на съставилото завещанието лице.

Въпреки тази характерна черта на завещанието като безвъзмезден акт, то може да носи и възнаградителен характер. Ако наследодателят е получил някаква облага от заветника, това е мотив, за да извърши завещанието и по този начин да го възнагради.

В разглеждания казус завещателят не е съставил завещанието и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, предвид което не стои въпросът за нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.