Решение № 1298 от 10.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря М. Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330203336 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Традиция 96 ООД, седалище и адрес на управление : *** против Наказателно постановление № 890437F877071/20.05.2026 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.15 ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на основание чл.59, ал.5 т.6 вр. § 5, ал.1 от ПЗР от ЗВЕРБ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2556.46 евро. С жалбата се излага претенция за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Кр.Т. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.

М.И., която моли съда наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

1

На 11.02.2026 г. на основание чл. 55а ал.1 от ЗВЕРБ и във връзка с чл.15, ал.4 от същия закон, с оглед осъществяване контрол за спазване на забраната за необосновано повишение на цените е извършена проверка на търговски обект – супермаркет Примо, находящ се в ***,стопанисван от Традиция 96 ООД с ЕИК 206326332. В хода на проверката на Виктор Владимиров Персенски – управител в „Традиция 96“ООД с ЕИК 2063236332 са изискани документи и доказателства при наличие на повишение на цените на продуктите /услугите.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта М. Н.

Д. потвърди констатациите, направени от него и въз основа на кои доказателства – фактури за месец февруари 2025 г. и за месец февруари 2026 г., таблица за стоките и услугите, с които дружеството търгува.

Съпоставката между продажната цена на процесния продукт -яйца за месец февруари 2025 г. и месец февруари 2026 г. и дали е налице необосновано увеличение на надценката свидетелят направил въз основа на получената информация за продажната цена на продукта от една страна и таблица, предоставена от проверяващите от КЗП, от друга. За да бъде прието, че не е налице необосновано повишение на цените, не би трябвало да има значително повишение на цената между първия и втория период обяснява свидетеля. Така ако цената на яйцата през период февруари 2025 г. е била 0.50 лв. с ДДС обяснява свидетелят, то през втория период не би трябвало да е с повече от 0,07 лв., а в настоящия случай продажната цена на яйцата била 0,63 лв., т.е. с 0,13 лв. повече, което обуславяло и съставомерност на нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са в пълно съответствие с приложените към преписката доказателства .За датата и часа на проверката като доказателство служи и приложеният към преписката фискален бон, както и таблица за стоките и услугите, фактури за доставна цена на проверявания продукт яйца за месец февруари 2025 г. и февруари 2026 г.

Съгласно чл.15 ал.2 от ЗВЕРБ периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Проверката в настоящия случай е извършена през предвидения от закона период.

Съгласно чл.15, ал.4 изр. второ от ЗВЕРБ търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори, обосноваващи увеличение на продажните цени.

Обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Видно от подаденото срещу акта за установяване на адм.нарушение 2 възражение като причина за увеличението на проверявания продукт се сочи повишаване на работната заплата в страната и взетото решение да бъдат закръглени цените с по-малко от 1 % на обща калкулативна база като главната цел била избягване на грешки при таксуване и по-лесно и точно водене на касовата наличност. Увеличението на минималната работна заплата за страната е от 12, 6% спрямо 2025 г., което е близо 13%, отделно от това от търговеца е посочено и закръгляне на цените на стоките с по-малко от 1%.

Установеното увеличение на стоките от проверяващите е 26 % , т.е от търговеца остава неизяснен въпросът за увеличението на цената с още 12 % повече извън увеличението от 13 % , свързано с работната заплата плюс около 1 % закръгляне, което се обяснява от него с цел избягване на грешки при таксуване.

Като друга причина за повишение на цените от търговеца се сочат транспортни разходи, сезонни фактори, като не се представят доказателства за тях. Търговецът е този, който следва да докаже наличието на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, а не наказващият орган да събира данни за тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗДвП. В посочената разпоредба, в изр. 2 е посочено:

"Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори".

Следователно търговците следва да докажат, че констатираното повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори, т. е. на фактори, които са извън възможността на търговеца да окаже влияние. Факторите за повишение на цените могат да бъдат най-различни с оглед развиваната търговска дейност, някои от тях - общоприложими, други - тясно специфични, поради което законът дава примерни насоки и в този смисъл не само не ограничава, но дава по-широки възможности за доказване.

В хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства за повишение на цената на проверявания продукт от страна на жалбоподателя не бяха представени освен изтъкнатите, свързани с повишение на минималната заплата, които са общоизвестни. Нито пред наказващия орган, нито пред съда доказателства за оплаквания, свързани с повишение на транспортни разходи, сезонни фактори, обуславящи повишение цената на яйцата, от страна на търговеца бяха представени. От проверяващите са изискани документи – фактури за покупка на яйца, които служат за изясняване на доставната цена на проверяваните продукти, служан за изясняване на доставната цена. Така фактура от октомври 2025 г., с която са закупени яйца, е доказателство за доставна цена на яйцата на стойност 0,36 лв. без ДДС или 0,43 с ДДС/ брой, равняващи се на 0,22 евро с ДДС . От друга страна фактура от месец февруари 2026 г. е доказателство за доставна цена на яйца на стойност 0,20 евро без ДДС или 0,24 евро с ДДС. Между двете фактури не се установява съществена разлика в цената, при която са закупени яйцата през двата сравнявани периода, т.е. приема се, че доставната цена не е променена съществено.

Дори обаче да се приеме, че констатираното повишение с 26% не е обосновано от търговеца предвид липсата на доказателства, обуславящи по3 високи цени, то това повишение не може да се приеме за значително.

Съгласно чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ за нарушение на чл. 15, ал. 4 от закона на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв. Същевременно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения от закона минимален размер. Съдът е лишен от възможността да индивидуализира санкцията под законовия минимум дори когато конкретните особености на случая обосновават необходимост от по-ниска санкция. В случая следва да бъде съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23, в което е прието, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допускат национална правна уредба, предвиждаща налагането на значителна по размер имуществена санкция, без съдът, сезиран с оспорването на тази санкция, да разполага с процесуална възможност да наложи санкция в по-нисък размер или друг по-лек вид наказание. Дори и да са доказани всички елементи от фактическия състав на нарушението, съдът е лишен от възможността да индивидуализира санкцията под законовия минимум , когато конкретните особености на случая обосновават необходимост от санкциониране от същия вид, но в размер по-нисък от определения.

Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

При извършената проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Актът за установяване на адм.нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е Заповед № 3-ОПР-30-1/13.01.2026 г., спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за тяхното съставяне. Актът за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

С оглед изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател се дължат сторените от негова страна разноски. От тази страна е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 250 евро без ДДС, платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка, която е доказателство, че разноски в този размер са сторени. От ответната страна е направено възражение за тяхната прекомерност. При преценка неговата основателност съдът прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност- същото е протекло с обичайно разпитване на един свидетел, съставител на акта, а също и като взе предвид размера на защитавания интерес, който не е незначителен и оказаната от адвоката защита съдът прие, че претендираната претенция за разноски не е прекомерна. Следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски размер на 250 евро без ДДС или 300 евро с ДДС.

Предвид изложеното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 890437-F877071/20.05.2026 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, с което на Традиция 96 ООД, седалище и адрес на управление : ***, ЕИК 206326332 за нарушение на чл.15 ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на основание чл.59, ал.5 т.6 вр. § 5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2556.46 евро.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Традиция 96 ООД, седалище и адрес на управление : ***, ЕИК 206326332 сумата в размер на 300 евро, представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5