Определение № 4981 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4981 гр. Варна, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20253100502309 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба вх. №409015/08.09.2025г. от ЕТ „Агро Светлозар Дичевски“, ЕГН *******, с адрес: гр. ******* срещу решение №875/12.03.2025г., постановено по гр.дело №20233110101517/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, сумата от по 868,98 лева /общо 2606.94лв/, представляваща общ размер на дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г., стопанската 2020/2021 г., и стопанската 2021/2022 г. по договор за аренда на земеделска земя и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №******* г. относно ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „*******, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, *** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „*******, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържат се направените възражения, че ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор 1

*** не са собствени на ищццата, тъй като нейната наследодателка Р. М.

К. ги е продала на В. В. Г. с нот. акт от 18.12.2014г. В тази връзка ищцата е загубила качеството си арендодател считано от 18.12.2014г. и не е страна по процесния договор за аренда на земеделска земя и анекс към него от 05.02.2007г., вписан с вх. рег. №*******г.

С нот. акт №*******г. В. Г. и С. И. Х. продават двата недвижими имота на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. От тази дата дружеството е придобило качеството на арендотадел по договора за аренда.

За стопанските години 2019/2020г. и 2020/2021г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е отдавало имотите по едногодишни договори за наем на „Троя Авто“ ЕООД от 05.06.2019г. и 26.05.2020г. Тези доказателства не са обсъдени от районния съд при постановяване на атакуваното решение. Не е съобразено и обстоятелството, че „Троя Авто“ ЕООД /свързано лице с въззивника, тъй като собственик на капитала на това дружество е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, чийто едноличен собственик е С. И. Д., той и ЕТ/ е заплатило всички арендни вноски за тези стопански години на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.

Не се дължи и плащане за стопанската 2021/2022г. на ищцата, тъй като с нот. акт №*******г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е прехвърлило процесните имоти на „Слънчев Дар“ АД.

По отношение на решенията по гр. дело №359/2023г. на РС – Никопол и по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол се излагат доводи, че въззивникът не е страна по тях, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу „Слънчев дар“, нито от силата на пресъдено нещо по иска срещу В. Г..

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. Д. К., в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Излага се, че ищцата има качеството на арендодател, в качеството си на наследник на Р. К.. За това обстоятелство е уведомен ответникът, който е издал служебни бележки за липсата на арендни плащания. С решенията по гр. дело №359/2023г. на РС – Никопол и по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол е установено, че ищцата е единствен собственик на процесните недвижими имоти, като сделките обективирани в нот. акт №******* са обявени за 2 недействителни. В тази връзка имотите не са напускали патримониума на ищцата.

Излагат се аргументи по приложението на чл.75, ал.1 от ЗЗД, като се акцентира, че осъщественото плащане от страна на въззивника в полза на трети лица не го освобождава от отговорността да заплати на правоимащото по договора за аренда лице.

Отправено е искане за потвърждаване на съдебното решение.

Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени искания.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№409015/08.09.2025г. от ЕТ „Агро Светлозар Дичевски“, ЕГН *******, с адрес: гр. *******срещу решение №875/12.03.2025г., постановено по гр.дело №20233110101517/2023г. по описа на Районен съд - Варна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20253100502309/2025г. на ВОС за 16.12.2025 год. от 13.30ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4