Определение № 462 от 13.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3070/2025
- Вид
- Определение № 462
- Подписан
- 13.02.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.88 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.170 · Закон за задълженията и договорите
- чл.179,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.90,ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462 гр. София, 13.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503070 по описа за 2025 година
С определение № 16984 от 15.09.2025г., постановено по гр.д.№ 4612/20204г. по описа на СГС производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е приел ,че същото е недопустимо поради липса на правен интерес за ищцата от водене на делото.
Против това определение е постъпила частна жалба от ищцата Й. В. Н. с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поддържа се, че в разрез изискването на чл.129 от ГПК на ищцата не е дадена възможност да уточни исковата си молба като отстрани нередовностите на същата.
Позовава се на практика на ВКС, в която се приема, че съдът не може да прекрати производството преди да даде възможност на ищеца да уточни правния си интерес от водене на делото , като му даде указания в тази връзка.
С срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Инвестбанк АД. С този отговор се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли обжалванията съдебен кат да бъде потвърден.
Останалите ответници в производството не са подали отговор на частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество настоящият съдебен състав намира следното:
1
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и съдът е длъжен да следи служебно за нейното наличие. Правният интерес се извлича от твърденията на ищеца в исковата молба. Такъв ще е налице тогава когато промяната, която ще бъде постигната с едно евентуално положително решение по иска ще даде положително отражение в правната сфера на ищеца.
С подадената искова молба Й. В. Н. е предявила против „Първа инвестиционна банка“ АД, „С.Г.ГРУП“ ЕАД, „Ди Си Ей Мениджмънт“ и „Инвестбанк“ АД искове с правно основание чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД,вр.чл.167,ал.2 от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД, чл.537,ал.2 от ГПК,вр.чл.88,чл.90,ал.1 ЗКИР, чл.179,ал.1 от ЗЗД за признаване за нищожна учредената с нот.акт № №30,т.І , рег.№ 677, дело №29/2011г. на нотариус А. Г. с рег.№ *** на НК и район на действие РС-Варна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД върху поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с тавански етаж, с идентификатор ***, както и за признаване за недействително на вписваното подновяване на ипотеката с вписване вх.№ 262, дата на вх.рег.№11.01.2021г. № дв.вх.рег 314/11.01.2021г. , Книга ОТБЕЛЯЗВАНИЯ , Акт: Том І , Акт №95.
В исковата молба се посочва, че ипотеката е била учредена на 28.01.2011г. за обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит от 27.01.2011 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД и че поради неплащане на задължението по кредита банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на същата и на издадения по ч.гр.д. № 3002/2015 г. по описа на РС – гр. Пловдив изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20158080400319 по описа на ЧСИ, рег. *** на Камарата на ЧСИ. По това изп.дело било разпоредено и вписването на възбрана върху недвижимия имот, върху който била учредена ипотеката.
Вземането по договора за кредит било цедирано първо на „С.Г.ГРУП“ ЕАД, а след това „Ди Си Ей Мениджмънт“, което своя страна сключило договор за залог с „Инвестбанк“ АД.
Настоящата инстанция споделя становището, обективирано в посочената от частната жалбоподателка практика на ВКС, че когато съдът констатира нередовност на исковата, включително когато ищецът не е обосновал интереса си от водене на делото, то на последния следва да бъдат дадени указания да уточни и допълни исковата си молба. От това принципно положение обаче има изключения и това са случаите , в които от изложеното в исковата молба изначално е ясно, че липсва интерес от водене на делото и когато недопустимостта на претенцията не може да бъде поправена..
От твърденията изложени от ищцата в производството, подкрепени и представените писмени доказателства, става ясно, че към момента на сключване на договора за ипотека тя и съпругът й са били собственици на имота, върху който същата е учредена. Посочено е също, че в последствие същите са изгубили собствеността върху този имот поради това, че той е бил придобит по давност от лицето К. А. А., като този факт е признат с влязло в сила решение, приложено към исковата молба. От това изложение следва, че за ищцата е без 2 значение дали върху този имот ще бъде поведено принудително изпълнение, защото това няма да даде отражение в нейната правна сфера.
Не може да бъде прието твърдението, изложено в исковата молба, че интересът се обуславя от опасността на същата да бъде търсена отговорност за евикция на приоборетателката на имота. Отговорност за евикция може да бъде търсена само когато имотът е придобит по деривативен начин и по-конкретно- чрез договор. В случая изложените от ищцата твърдения, а и от приложените документи става ясно, че лицето К. А. е придобила имота на оригинерно основание и това изключва възможността същата да може търси отговорност за вреди от лицето, чиято собственост е бил имота преди това.
Освен това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, прогласяването на нищожността на ипотеките и тяхното заличаване няма да внесе позитивна промяна в патримониума на ищцата, защото освен, че не е собственик на процесните имоти, в изпълнителното производство върху тях е била наложена възбрана на 07.04.2015 г. по изп.д.
№ 20158060400319 по описа на ЧСИ, рег. № *** на Камарата на ЧСИ за събиране на вземането на взискателя по стабилизирана заповед за незабавно изпълнение с решение № 330/26.07.2016 г. по т.д. № 499/2015 г. по описа на ОС – гр. Пловдив. Ето защо дори и при успешно проведен иск за нищожност на договора за ипотека и на вписването за нейното подновяване, това няма да доведе до заличаване на изпълнителната възбрана, която е непротивопоставима на приобретателката на имота.
Всичко това води до извода, че за Й. В. Н. липсва правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като дори исковете да бъдат уважени, това няма да се отрази на нейната правна сфера нито пряка,нито дори хипотетично. Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, то изводът на градския съд, че производството по делото е недопустимо е правилен и законосъобразен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16984 от 15.09.2025г., постановено по гр.д.№ 4612/20204г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4