Акт от 21.12.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2496 гр. Пловдив, 21.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня

Петкова и с участието на прокурор при ОП

- Пловдив Славена Костова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2555 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Д.А.Б. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, депозирана чрез пълномощника му адв.А.Л., срещу ответника ОД на МВР - гр. Хасково. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него от незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1253-001093 от 10.10.2018 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково срещу ищеца, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 1582/2018 г. по описа на Районен съд Хасково разходи за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., както и пощенски разходи за изпращане жалбата срещу наказателното постановление чрез административния орган до съда от 2,00 лева, или общо 402 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за адвокат от 400 лева и държавна такса от 10 лева по представен списък.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л., който поддържа исковата претенция и тази за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по иска ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е изпратил отговор по иска.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор Костова счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност.

В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, но, въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното ѝ поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Тъй като законодателят към момента на провеждане производството по обжалване на наказателното постановление не е бил предвидил все още ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния съд, като първоначалната уредба, предоставяща възможност да се претендират и присъждат разноските в съдебното производство е въведена с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, приета с ДВ., бр.94/29.11.2019 г. /сега вече тази уредба е в чл.63д от ЗАНН/, то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, сторени преди настъпилото изменение, подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенцията е основана именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН, което е сторено с решение от 10.06.2019 г., сиреч, преди влизане в сила на разпоредбата на ЗАНН, предоставяща възможност за претендиране на разноски пред съда в производствата по обжалване на наказателните постановления.

Както се каза вече, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в редакцията ѝ, въведена с ДВ бр. 94/29.11.2019 г. е приета след провеждане на производството по обжалване на наказателното постановление, поради което и в хода на същото не е имало процесуална възможност ищецът да иска присъждане на направените разходи за адвокат, понеже последното съдебно заседание по делото на РС - Хасково, в което е даден ход на производството по същество, видно от приложеното АНД № 1582/2018 г., е било проведено на 10.05.2019 г., когато все още не е било налице изменението на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, обнародвано с ДВ бр.94/29.11.2019 г. и в сила три дни след обнародването му, даващо вече възможност на страните в производствата по обжалване на наказателни постановления да правят искания за присъждане на разноски, включително и за адвокат. Затова е допустима тази искова претенция за вреди, произтичащи от размера на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателно постановление. Претенцията за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление е допустима и в останалата ѝ част касателно претендираните пощенски разходи на общо основание.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.

Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца е Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Хасково. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Хасково.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца Б. е било издадено Наказателно постановление № 18-1253-001093 от 10.10.2018 г., с което на същия е било наложено административно наказание глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца Б. по реда на чл.59 от ЗАНН, като по жалбата, депозирана чрез негов пълномощник адв.Л. по пощата при заплатени пощенски разходи от 2,00 лева, било образувано АНД № 1582/2018 г. по описа на РС Хасково. По това дело било представено пълномощно за адв. Л., както и договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г., сключен между ищеца Б. и адв.Л., по който било заплатено възнаграждение за адвокат от 400 лева. Адвокат Л., като пълномощник на ищеца, участвал лично в няколко от проведените по АНД № 1582/2018 г. съдебни заседания. По това дело било постановено решение № 1981/10.06.2019 г., с което обжалваното наказателно постановление било отменено. Решението на РС Хасково не било обжалвано и влязло в законна сила на 24.07.2019 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, от приложения по АНД № 1582/2018 г. на РС Хасково в оригинал договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г., сключен между ищеца и представлявалия го адвокат, е видно, че е било договорено и платено в брой възнаграждение от 400 лева при подписването на договора, който е имал за предмет изготвяне и депозиране на жалба срещу наказателното постановление и процесуално представителство пред съда по обжалването му, като договорът е подписан и от двете страни. В тази насока и според съда, въпросният договор за правна защита и съдействие, който не е оспорен от ответника, е годен да удостоверят извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита в производството пред РС Хасково по обжалване на отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Затова и разход в претендиран размер от 400 лева, като направен от ищеца Б. е доказан.

От представения по делото фискален бон в копие, ведно с копие от известие за доставяне, също неоспорени от ответника, се установява посоченото в исковата молба твърдение за направен пощенски разход от 2,00 лева за изпращане на жалбата срещу наказателното постановление до ОД на МВР Хасково, като орган, чрез когото същата се депозира до съда.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административнонаказателната дейност, акт – наказателно постановление, като незаконосъобразен. В развилото се пред Районния съд по АНД № 1582/2018 г. производство по обжалване на наказателното постановление се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар на упълномощения и представлявал го в производството адвокат. Така направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В тази насока следва да се има предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените производства, не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г. на ВАС, прието преди ЗАНН да предвиди възможност за претендиране и присъждане на деловодни разноски и разходи за адвокат, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От друга страна, такава последица са и заплатените пощенски разходи, направени във връзка с изпращане на жалбата на ищеца до административния орган с оглед препращането ѝ от него до съда, ведно с административната преписка, който разход е направен именно с оглед предприетото обжалване на последващо отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и като се отчете тук и обстоятелството, че съдебното производство се е провело в друг град, различен от този по адреса на ищеца и неговия пълномощник.