Решение № 1267 от 23.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65449/2022
- Вид
- Решение № 1267
- Подписан
- 23.01.2024
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1267 гр. С., 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110165449 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу С. Д. С., И. С. С., Г.
С. С. и К. С. С. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва: ответникът С. Д. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 3031,50 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 32,16 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 730,91 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 8,30 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.; ответникът И. С. С. да заплати на ищеца „Т. сумата от 606,29 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., аб. № ., сумата от 6,44 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,19 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.; ответникът Г. С. С. да заплати на ищеца сумата от 606,29 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 6,44 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,18 лв., представляваща 1 обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.; ответникът К. С. С. да заплати на ищеца сумата от 606,29 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от 6,43 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 146,18 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.11.2022г. и сумата от 1,66 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 19.04.2019г. до 07.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот и наследници на Д. Г. Ч. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира осъждане на ответниците да заплатят посочените в исковата молба и в уточнителната молба от 30.01.2023г. суми, както и разноските за производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач „МХ Е. не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: с оглед признанието на ответниците в съдебно заседание не са спорни обстоятелствата, че през процесния период ответникът С. Д. С. и Д. Г. Чилингирова-Д.а са били собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Не е спорно и че имотът е бил притежава от двамата в режим на СИО. Д. Г. Ч. е почИ.ла на 29.03.2019г., видно от представеното удостоверение за наследници, като е оставила за наследници по закон ответникът С. Д. С. – съпруг и ответниците И. С. С., Г. С. С. и К. С. С. – низходящи, деца. Не е спорно по делото, че по силата на наследственото правоприемство квотите на ответниците от наследството на Д. Ч. са 5/8 ид.ч. за ответника С. Д. С. и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците И. С. С., Г. С. С. и К.
С. С.. Посочените обстоятелства, освен че не са спорни като признати от ответниците, се установяват и от приетите по делото писмени доказателства С оглед изложеното по силата на притежаваното право на собственост и наследствено правоприемство, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № .г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от ФДР „МХ Е.. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответниците не са оспорвали извън процеса извършването на услугата дялово разпределение.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и премИ.л метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и премИ.л задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар че за отделни периоди проверката е извършена след законоустановения срок, резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното са неоснователни възраженията на ответниците срещу верността на извършваните измервания.
3
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 4 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван реален отчет за процесния период. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 2 броя водомера, на които е извършен реален отчет, като показанията в главните отчети съответстват на посоченото в изравнителните сметки. За процесния период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите, като подписите в главните отчети не са оспорени от ответниците в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 6350,63 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и суми за получаване.