Решение № 11349 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11349 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110121966 по описа за 2023 година

Г. А. Н. е предявила срещу „,,,,“ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за провъзгласяване на нищожността на клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за паричен заем №500047607, предвиждаща такса „бързо разглеждане“.При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.

Ищцата поддържа, че на 21.12.2021 е сключила с ответника потребителски договор за кредит №500047607 за сумата от 1500 лева.Твърди, че в него е уговорена такса „бързо разглеждане“ в размер от 524.89 лева, която е включена в месечните погасителни вноски.Поддържа, че клаузата , с която е уговорено допълнително плащане към кредитора е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати суми в размер на над 35% от стойността на договора за услуги, които не са извършени.Твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „,,,,“ЕООД.Поддържа, че бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в рамките на 2 часа от момента на подаване на самото искане.Твърди, че 1 клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като води до оскъпяване на кредита, но същевременно не се предоставя каквато и да е услуга.Поддържа, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора е нищожна и поради противоречие със закона.Поддържа, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,“ООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за кредит с номер МАХ_500047607 от 21.12.2021 „,,,,“ООД е предоставил на Г. А. Н. сумата от 1500 лева-кредит, при срок на кредита 11 месеца , ГПР-38.20% и ГЛП -32.55%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за кредит с номер МАХ_500047607 от 21.12.2021 „,,,,“ООД е предоставил на Г. А. Н. сумата от 1500 лева-кредит, при срок на кредита 11 месеца, ГПР-38.20% и ГЛП -32.55%.

В този смисъл страните са в облигационни отношения по силата на договора за кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията чл.7.3 от раздел V от Общите условия.Паричната сума за Бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524.89 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Съдът намира, че заплащането на тази такса е предварително,т.е. то е дължимо само за възможността за предоставянето на горепосочената услуга.

Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В този смисъл уговорката за предварително плащане е в противоречие с принципа на добросъвестност. По делото не са ангажирани доказателства за бързо разглеждане на кредита, т.е.

2 реално да е предоставена услугата.Предвид на което съдът приема, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора. С оглед на което съдът приема, че клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП. Освен това съгласно чл.9, ал.1 от договора таксата за бързо разглеждане е в размер от 524.89 лева, която представлява повече от 1/3 от отпуснатия кредит в размер от 1500 лева.

Клаузата за такса за бързо разглеждане следва да се счита за нищожна и, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване.Съдът приема, че таксата за бързо разглеждане представлява скрита възнаградителна лихва и води до неоснователно оскъпяване на кредита, без същата да е включена в ГПР.

Съдът намира, че уговорената такса за бързо разглеждане в размер от повече от 1/3 от размера на кредита нарушава принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ответника.

С оглед на което съдът приема, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

За пълнота на изложението- съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояване на кредита.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора, с която е предвидена такса за бързо разглеждане е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с чл.10а, ал.2 ЗПК.

Но доколкото първото предявено основание е нищожност поради противоречие с добрите нрави, съдът намира, че следва да бъде уважен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Предвид изложеното клаузата на чл.9, ал.1 от договора следва да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

3

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата. Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 400 лева в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №1, а заедно с ДДС възлиза на сумата от 480 лева.Делото не представлява фактическа и правна сложност и е разгледано в рамките на две заседания, което не обуславя повисок размер на адвокатското възнаграждение..

С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.9, ал.1 от сключения между „,,,,“ООД, ЕИ,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,5, ет.5, и Г. А. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес:г,,,,ки“№125-2, ет.5, офис 5.3, Договор за паричен заем №500047607, предвиждаща такса „бързо разглеждане“ в размер на 524.89 лева, поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „,,,,“ООД, ЕИ,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,5, ет.5, да заплати на адв. Д. М. М., процесуален представител на Г. А. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес:г,,,,ки“№125-2, ет.5, офис 5. 3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4