Решение № 39 от 25.02.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №39 гр.Кюстендил, 25.02.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Пенка Братанова

Членове:

Веселина Джонева мл.с.Калин Василев при секретаря: В.Б., след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№493/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадени въззивни жалби, както следва: 1/ въззивна жалба с вх.№4447/26.03.2019г. от В.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.И.А. ***/ въззивна жалба с вх.№5359/15.04.2019г. от М.В.П., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез адв.Л.Г. ***, двете жалби, насочени срещу решение №185 от 18.03.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2291/2018г. по описа на съда.

М.В.П., чрез пълномощника си адв.Л.Г. ***, обжалва решение №185 от 18.03.2019г. по гр.д.№ 2291/2018г. на РС-Дупница в частта, в която съдът е осъдил П. да заплати на В.С.Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на **** лева за причинени му неимуществени вреди на 09.07.2018г. от намиращо се под надзора на П. куче, настъпили в следствие на изживян страх, стрес, мъка, нарушен ритъм на живот, болки и страдания от самите ухапвания и последващото лечение и всички свързани с тях неудобства, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.07.2018г.,до окончателно изплащане на дължимата сума.

П. счита, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е интерпретирал и подвел под съответните норми установената от него фактическа обстановка, като превратното тълкуване на релевантните за спора факти е довело до неточно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят счита, че събраните по делото гласни доказателства водят до единствен верен и категоричен извод, че липсва осъществен състав на нормата на чл.50 от ЗЗД, а районният съд бил дал вяра само на показанията на заинтересованата свидетелка Недялка Георгиева – съпруга на ищеца, които не установявали най-важния по делото факт – ухапването да е било причинено от кучето на П., а същевременно били вътрешно противоречиви и противоречащи на показанията на другите свидетели. Изтъква се, че в писмения отговор на исковата молба не е било оспорено, че на П. е било съобщено, че двете кучета са се сбили и, че Г. е получил наранявания при разтърваването им, без подробности кое куче го е ухапало. Твърди се, че правно и житейски нелогично е да се приеме, че свидетелката, която не е стояла до съпруга си, в подобна ситуация е успяла да възприеме, че ухапванията са били причинени именно от кучето на П.. Жалбоподателят прави оплакване, че ДнРС е основал решението си на медицински документи, които са били съставени близо четири месеца след датата на инцидента, единствено и само за нуждите на съдебния процес. Аргументира извод за неправилност на решението в обжалваната му част, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.50 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и цялостно отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски.

Насрещната страна - В.С.Г., не е подал отговор на въззивната жалба.

Същевременно,

В.С.Г., чрез пълномощника му адв.Ив.А. ***, с представено пълномощно, обжалва решение №185 от 18.03.2019г. по гр.д.№ 2291/2018г. на РС-Дупница в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. срещу М.В.П., с адрес:

*** и втори адрес: гр. С.б., ул. „Р." №**, иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, за осъждане на П. да заплати на Г. сума в размер над **** лева до претендираните **** лева, търсена като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от намиращо се под негов надзор куче, вследствие на изживян страх, стрес, мъка, нарушен ритъм на живот, болки и страдания от самите ухапвания и последващото лечение и всички свързани с тях неудобства.

В жалбата се сочи, че макар аргументите на ДнРС в постановеното по делото решение да са правилни, последователни и правно издържани относно осъществяване на всички елементи от фактическия състав, пораждащ права за увреденото лице срещу лицето, под чиито надзор се намира вещта, съдът не бил извършил правилна преценка на съвкупността от негативни изживявания на пострадалия, в резултат на което е присъдил обезщетение в размер, значително под съответния на тежестта на вредите. Сочи се, че в случая се касае за нападение от едро куче порода „Немска овчарка“, което първоначално е било насочено към друго вързано и – поради това – безпомощно куче, което е достатъчно шокиращо преживяване за всеки стопанин.

Изтъква се, че за ищеца, с риск за собствения му живот, се е наложило да предприеме действия по спасяване на нападнатото животно, а по-късно - и да се намеси в защита на повалената от същото куче негова съпруга, като в крайна сметка се е стигнало до нападение върху самия ищец, който въпреки многобройните съпътстващи заболявания, които е имал, се е наложило да се защитава с „голи ръце“, в резултат на което получил многобройни наранявания и психически травми.

Жалбоподателят счита, че при изживените негативни емоции, шок и ужас и претърпените болки, затруднения и неудобства в ежедневен и физически план от ухапванията по лявата ръка, дясната подмишница и десния показалец, присъденото обезщетение в размер на **** лева се явява несъизмеримо ниско. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска до пълния предявен размер от 5 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до изплащане на сумата. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В отговора на тази въззивна жалба М.В.П. изразява становище за неоснователност, с доводи за неправилност и необоснованост на решението на ДнРС, приемащо, че се дължи обезвреда за причинени вреди, като счита, че от доказателствата по делото не се установявало да е осъществен съставът на чл.50 от ЗЗД, поради недоказаност ухапването на ищеца по иска да е било причинено именно от кучето на П., поради което последният не дължи заплащане на каквато и да било сума. В случай, че съдът достигне до друг извод се твърди, че обезщетение в размер, надхвърлящ присъдения от ДнРС не се следва, а присъденият дори би следвало да бъде намален. Претендират се разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази данните по делото прие, че подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в срок от страни в първоинстанционното производство, които имат право и интерес от обжалване и насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

По оплакванията в жалбата на М.П. за необоснованост на някои фактически изводи на ДнРС, въззивният съд счита следното:

В обжалваното решение е направен извод, че кучето, намирало се под надзора на ответника по иска е ухапало ищеца В.Г., причинявайки му описаните в исковата молба наранявания. В жалбата се възразява срещу правилността на този извод, като се твърди, че доказателствата по делото не установявали по несъмнен начин кое куче е ухапало ищеца.

Настоящият съд, като инстанция по същество, извършвайки самостоятелна преценка на събраните доказателства счита, че формираният от ДнРС фактически извод съответства на доказателствата по делото. Не е спорен фактът, че кучетата на двете страни са се сбили. Установено е, че Г. се е намесил с цел да ги разтърве. Ответникът не е оспорил, че Г. е получил наранявания. Спорно е дали същите са резултат от ухапвания от кучето, отглеждано от ответника по иска.

Единственият свидетел, който е очевидец на случая в пълнота е съпругата на ищеца Н.Г..

Съгласно чл.172 от ГПК, нейните показания следва да бъдат преценявани, с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на същата. В показанията на свидетелката Георгиева се съдържат данни за произтеклите събития, според които: кучето, за което се грижат Г., порода „ротвайлер“ е било вързано; кучето, за което се грижи П., порода „немска овчарка“ се е освободило, като в последствие се е оказало, че е скъсало синджира и се насочило към кучето на Георгиеви; нападнало го е, при което свидетелката е извикала съпруга си; той й е казал да се отдалечи и тя е застанала малко встрани; ищецът е започнал да разтървава двете кучета и е успял, като свидетелката е повела освободилото се куче с цел да го затвори в къщичката му, а ищецът е останал да види състоянието на нападнатото; немската овчарка е съборила свидетелката върху изсъхнали клони, които преди били лешников храст и тя започнала да вика мъжа си; ищецът се отзовал и в опитите да отблъсне кучето то го нахапало по ръцете, които почнали да кървят; свидетелката извикала по телефона ответника и жена му, които много бързо дошли и вързали кучето; ответникът закарал ищеца в поликлиниката, а оттам – в болница, където му направили превръзки.

Така възпроизведените от свидетелката факти не се опровергават от останалите доказателства по делото. Показанията на свидетеля Д.И., който твърди, че е видял в двора на страните двете кучета да се бият, а ищеца с тояга да ги бие или разделя, всъщност потвърждават казаното от свидетелката Н.Г., тъй като явно описват първата част от инцидента, след което този свидетел твърди, че си е тръгнал. Фактът, че не е видял кръв е обясним, тъй като нараняванията би следвало да са получени малко по-късно, когато двете кучета са били разтървани и немската овчарка е отведена встрани. Свидетелят твърди, че не е видял жена, но няма как да има съмнение в присъствието на свидетелката, предвид факта, че именно тя е позвънила на ответника и е била в имота малко по-късно, когато той е дошъл.

Потвърждение на показанията на свидетелката са и изготвените медицински документи, които независимо, че са съставени по-късно след случая, отразяват извършени прегледи и манипулации в същия, респ. в близките няколко дни.

След като показанията на свидетелката не са компроментирани в нито един техен аспект, дори напротив – потвърждават се от данните по делото, за съда няма основание да не даде вяра на същите в цялост, в това число и по отношение на обстоятелството кое е кучето, причинило ухапванията по ръцете на Г.. Настоящият съд, както и първостепенният, приема, че уврежданията на ищеца са причинени от ухапвания от кучето, отглеждано от П.. Неуместни са възраженията във въззивната жалба в посока, че свидетелката не би могла да твърди кое куче е причинило уврежданията, тъй като ищецът се бил впуснал в разтърваване на биещи се кучета, а тя не е стояла непосредствено до него, за да види кое го е ухапало. Това е така, доколкото нито има твърдение, нито свидетелката е сочила, ухапванията да са били причинени по време на разтърваването на двете кучета. Данните са в посока, че това е станало след разделянето на животните и при непосредственото присъствие на свидетелката.

По отношение на всички останали факти, приети за установени от районния съд няма оплаквания за необоснованост. Въззивниците навеждат оплаквания срещу правните изводи на съда, които ще бъдат разгледани по-долу в настоящия съдебен акт.

ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението на ДнРС относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е неправилно и, като такова следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част, като на Г. бъде присъдено обезщетение в размер на още 800 лева. В останалата част решението следва да се потвърди. Съображения: