Решение № 810 от 20.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500713 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на П. Л. С.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.А.С. против решение № 7/05.01.24г.,постановено по гр.д.№ 1560/20г.по описа на РСКарлово,2-ри гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявения от П. Л. С. иск за признаване за установено по отношение на Д. И. Т.,ЕГН-********** и Н. Л. С.,ЕГН**********,че тя е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 915 кв.м.,находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващо поземлен имот № 393 в квартал 54 по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 770 от 1974г.,за който е отреден УПИ XVIII-393, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот № 394,вследствие на давностно владение, осъществено в периода от края на 2009 г. до 06.03.2023 г.

Жалбоподателката счита решението в атакуваната му част за неправилно по подробно изложени във въззивната жалба съображения и моли за отмяната му.Претендира разноски.

Въззиваемият Д. И. Т.,ЕГН-********** в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в отговора и моли съда да потвърди решението.Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият Н. Л. С.,ЕГН-********** не е взел становище по жалбата.

1

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Т. против Н. Л. С. за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във фазата на допускането ѝ.

В качеството на главно встъпило лице е конституирана по реда на чл.225 от ГПК П.

Л. С.,ЕГН-**********,която заявява собственически права върху делбения имот,евентуално – на ½ ид.ч.от него,предявявайки: 1.Главен иск да се признае за установено по отношение на Д. И. Т. и Н. Л. С.,че тя е собственик вследствие на давностно владение,осъществено в периода от края на 2009г.до 06.03.2023г. на дворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с.***, общ. ***, обл. ***, съставляващо поземлен имот № 393 в квартал 54 по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 770 от 1974г.,за който е отреден УПИ XVIII-393, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот № 394 и при условията на евентуалност: 2.Иск за признаване за установено по отношение на Д. И. Т. и Н. Л. С.,че тя е собственик на ½ ид.ч.от описания по-горе недвижим имот,придобит чрез доброволна делба,обективирана в Нотариален акт № *** от *** г., том ***, peг. № ***, дело № *** г.; 3.Иск за признаване за установено по отношение на Д. И. Т. и Н. Л. С.,че тя е собственик на ½ ид.ч.от описания по-горе недвижим имот,придобит вследствие на давностно владение,осъществено в периода от 08.09.2016г.до 06.03.2023г.

С решението си КРС е разгледал първо предявените от С. установителни искове,като в атакуваната му част,предмет на настоящото обжалване,е отхвърлил главния иск,с който П.

Л. С. иска да се признае за установено по отношение на Д. И. Т. и Н. Л. С.,че тя е собственик на основание давностно владение,осъществено в периода от края на 2009г.до 06.03.2023г.на целия процесен имот.

Фактическата обстановка не се оспорва с въззивната жалба,поради което настоящата инстанция не намира за нужно да я повтаря.

От събраните по делото писмени доказателства се установява,че процесният имот е част от имот,придобит от П.Х.А.,починала ***г.,с констативен нотариален акт № ***г.Наследници по закон на същата са нейните внуци Н. Л. С. и П. Л. С..

През 2009г. П. С. продала на Г.П. с НА № ***г. нейната ½ ид.ч. от процесния имотдворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с.***, общ. ***, обл. ***, съставляващо поземлен имот № 393 в квартал 54 по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 770 от 1974г.,за който е отреден УПИ XVIII-393, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот № 394,а последният от своя страна го продал на Х.И. с НА № ***г.И. го дарила на ищеца по иска за делба Д. И. Т. с НА № ***г.

Междувременно с НА за доброволна делба № ***г.наследниците на П.А.-Н. С. и П.

2

С. си поделили останалите в наследство имоти,като в делбената маса бил включен и процесния имот,който останал в дела на П. С..

Твърденията на същата по отношение на предявения от нея главен иск по чл.124 от ГПК са,че тя е придобила целия имот по давност,като е владяла за себе си ½ ид.ч.от него от 2009г.до датата на доброволната делба-08.09.16г.и е държала останалата ½ ид.ч.от имота за другия съсобственик,нейния брат Н. С.,а от 08.09.16г.до 2023г.е владяла целия имот за себе си,присъединявайки и владението на своя брат върху ½ ид.ч.от правото на собственост,осъществено чрез нея в периода от 2009г.до 08.09.16г.

По делото са разпитани двама свидетели на главно встъпилата П. С.-Г.Н. и Г.Ч.,нейна дъщеря.От показанията на двете свидетелки се установява,че имотът е обработваем,представлява празно дв.място и за него се грижела С.,както лично-като сеела овошки и зеленчуци,така и чрез своя син И.Д.,като от 10 години С. живеела в чужбина и си идвала за по три месеца през лятото,а И.Д. използвал имота със съгласието на майка си,за да сее люцерна за храна на отглежданите от него коне.В последната година и половина никой не поддържал имота,тъй като Д. влязъл в затвора.И двете свидетелки посочват,че имотът е ограден- с плет според св.Н.,със сух зид според св.Ч.,има дървена врата,която не се заключва и всеки може да влезе в него.

За да отхвърли иска,районният съд е приел,че не се доказва П. С. да е придобила имота чрез добросъвестно владение,продължило 5 години (чл.79,ал.2 от ЗС),нито с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл.79,ал.1 от ЗС).Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

За да се приеме,че една вещ е придобита по давност,следва да се докажат двата основни елемента-намерение за своене на вещта и упражняване на фактическата власт в продължение на законоустановен период от време.Под непрекъсната фактическата власт съдебната практика приема тя да е упражнявана явно,трайно и необезпокоявано.Необходимо е още владелецът да е предприел мерки за изключване на въздействието на други лица върху имота,като например поставяне на ограда,заключване на ограден имот.В случая не се доказва ищцата С. да е предприела такива мерки.От свидетелските показания е видно,че имотът,макар да е ограден,не се заключва и всеки,който поиска,може да влезе в него.Т.е. същата не е осъществила действия,с които да не позволява на други лица да владеят имота.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,решението като правилно следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна,която ги е претендирала.Същите са в размер на 600лв.съобразно представения ДПЗС.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/05.01.24г.,постановено по гр.д.№ 1560/20г.по описа на РС-Карлово,2-ри гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявения от П. Л. С. иск за признаване за установено по отношение на Д. И. Т.,ЕГН-********** и Н. Л. С.,ЕГН**********,че тя е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 915 кв.м.,находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващо поземлен имот № 393 в квартал 54 по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 770 от 1974г.,за който е отреден УПИ XVIII-393, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот № 394,вследствие на давностно владение,осъществено в периода от края на 2009 г. до 06.03.2023г.

ОСЪЖДА П. Л. С.,ЕГН-********** да заплати на Д. И. Т.,ЕГН-********** съдебни разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600(шестотин)лв.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4