Определение № 3664 от 26.09.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3664 гр. Варна, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100101845 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. В. Е. с ЕГН:********** и адрес с. Круша, общ. Аврен, ул. „****, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Б. Ж. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна, ул.„***, ПРОТИВ: П. П. С. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул. **** Ж. Г. с ЕГН **** и адрес гр.

Варна, бул.****; Г. П. Б. с ЕГН:********** и адрес гр. Русе, ул. Казанлък № 16; Ж. П. Г. с ЕГН ********** и на призоваване гр.София ул.Братован 8, ет.1 ап.1; 3ЛАТИНКА П. В. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул. ***; О. П. Х. с ЕГН ********** и адрес гр. Варна., ж.к. ***** и Л. П. Г. с ЕГН********** и адрес гр. Варна, ж.к. ****, ап.77, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска: 132 395.60 лв.

Ищцата в исковата си молба твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 5, представляващ жилище с идентификатор № *** по действащата кад. карта на гр. Варна, в сградата в етажна собственост с идентификатор *** на посочения адрес, с идентификатор, при граници: на същия етаж имот ***, под обекта

***, над обекта няма.

Правото на собственост ищцата е придобила по давност вследствие на упражнявано от нея владение в продължение на 10 години, считано от 26.07.2012 год. до 26.07.2022 год.

1

С молба е заявила, изменение на иска, като заявява че е владяла имота за периода от 26.07.2012 год. до 31.10.2022 год.

В исковата молба се твърди, че ищцата е завладяла имота с сключване на договор за покупко-продажба по нот. акт, вписан в служба по вписвания Варна с вх.рег.№16327 от 30.11.2001 г. от 26.07.2012 год. до 31.10.2022 год., акт №153, том. ХLVIII, дело № 10867/2001 год. и този момент и досега владее имота.

Ответниците претендират да са съсобственици на имот, установено в проведено между тях производство за делба по гр. дело № 980/2001 г. по описа на РС - Варна, и решението за допускане на делбата по отношение на този имот е влязло в сила на 25.07.2012 год.

С това решение праводателката на ищцата по посочения договор от 30.11.2001 год. е изключена от делбата и производството за нея е приключило.

Въпреки, че ищцата не е била страна в делбеното производство, това решение има сила за нея, тъй като се е оказало нещо, което тя не е знаела, а именно, че към момента, в който тя е закупила имота през 2001 год. вече е била вписана исковата молба за делба.

Ищцата твърди, че с предявяване на иска за делба, давността по отношение на имота е била прекъсната и считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата - 25.07.2012 год. След тази дата тече нова давност на основание чл.117, ал. 1 ЗЗД, която е винаги 10 години.

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да:

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следния недвижи имот, находящ се в гр.Варна, ул.

„Иларион Макариополски" № 9, ет.4, ап. 5, а именно: представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ сградата, с площ 108 кв.метра, в етажна собственост с идентификатор № ***, находящ се на 4 етаж от жилищна сграда-многофамилна с идентификатор № ***, разположена в имот с идентификатор № ***, целия, при граници: на същия етаж имот иден. № ***, и под обекта иден.

№***, на основание придобиване по давност, чрез

2 осъществявано владение в периода от 26.07.2012 год. до 31.10.2022 год. на основание чл.79 от ЗС.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците отговор е постъпил само от З. П.

Въчкова и П. П. С..

Отговорите на двамата ответници са идентични и за настоящото производството следва да се разгледат заедно.

В отговорите си ответниците оспорват предявения иск.

Ответниците не оспорват факта, за сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот с идентификатор ***, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба вписан с вх.рег. № 16327 от 30.11.2001г. в Служба по вписвания Варна. Сделка е сключена, след започнало делбено производство по процесния недвижим имот, между ответниците.

Във първата фаза с Решение по гр.д. 980/2001г. по описа на ВРС, праводателката на ищцата е изключена от делбата, с което е отречено правото й на собственост върху имота.

С предявяване на иска за делба давностния срок по чл.79 от ЗС е бил прекъснат, а за ищцата е започнал да тече нов срок с влизане в сила на Решението по допускане на делбата считано от 25.07.2012 год.

Ответниците оспорват изцяло предявеният положителен установителен иск и наведените в него твърдения, като неоснователни и недоказани.

Твърди, се упражняваното фактическо владение върху имота от ищцата е недобросъвестно.

Делбеното производство между ответниците е приключило с Решение № 2457/16.06.2017 год. постановено по гр.д. 980/2001 год. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 20.12.2017 год., с което процесния имот е изнесен на публична продан съгласно чл. 348 от ГПК.

Според ответниците след като делбеното производство приключва с решение влязло в законна сила от 20.12.2017 год., то и от тази дата следва да тече давността по чл.79 от ЗС за ищеца.

3

В отговора се твърди, че заявеният с иска период от 26.07.2012 год. до 26.07.2022 год. е бил многократно прекъсван на основание чл. 116 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС.

Срокът по чл. 79 от ЗС е бил прекъснат с предприемане на действия за принудително изпълнение, против процесния недвижим имот С образуване на изпълнително дело на 12.11.2019 год. и с посочване на конкретния способ на съдебния изпълнител, а именно да се изнесе имота на публична продан, в резултат на която да се отстрани от него всяко трето лице е прекъсната давността на ищцата.

Давността е прекъсната и на 12.12.2019 год., когато е вписано налагането на възбрана на имот с идентификатор *** вписана в Служба по вписвания гр. Варна с Дв.вх.рег. № 3343/12.12.2019г.

Според ответниците давността е била прекъсвана за трети път на 21.08.2020 год. когато процесния имот е описан от съдебния изпълнител и е съставен протокол за опис от същата дата.

Според ответниците предвид прекъсването на давностния срок предвиден в чл. 79 от ЗС ищцата не придобила правото на собственост върху процесния имот.

Според ответниците срокът по чл.79 от ЗС е бил прекъснат и на 21.08.2020 год., но на основание чл. 116 б. „а" от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС.

На 21.08.2020г. процесния имот е описан от ЧСИ Христо Г.ев във връзка с образуваното изпълнително дело 20198920401331 и е съставен протокол за опис от същата дата.

В протокола за опис, е посочено, че при извършване на действието е присъствало лицето - М. В. Е., която е била установена в процесния апартамент.

На страница девета от протокола съдебния изпълнител е определил за пазач на имота ищцата М. Е., като тя с подписа си се е съгласила да пази и охранява имота, съгласно чл. 486 от ГПК.

В протокола, съдебният изпълнител е дал възможност на ищцата да заяви свои възражения съгласно чл.484, ал. 1 т. 5 от ГПК, което тя не е направила.

4

Подписвайки без възражения протокола за опис от 21.08.2020 год. , според ответниците ищцата е признала правото на собственост на ответниците по иска, а срока по чл. 79 от ЗС, е прекъснат на основание чл.

116 б „а" от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС.

Според ответниците ищцата е признала и с други свои действия правото на собственост на ответниците по иска.

С искова молба по повод, на която е образувано гр.д. № 20203100103640 по описа на ВОС, ищцата е поискала от съда да я признае за собственик на процесния имот поради упражнено давностно владение в периода 20.01.2008г. до 30.11.2020 г.

В условията на евентуалност, ищцата е претендирала от съда да осъди ответниците по цитирания иск, (идентични на ответниците по настоящия иск), да й заплатят в качеството си на собственици направените от нея, като недобросъвестен владелец необходими разноски за запазване на вещта и такива за подобрения, на осн. чл. 73 ал. 2 от ЗС.

С Решение № 205 от 18.02.2022 г. по гр.д. № 20203100103640 по описа на ВОС съдът е приел ищцата М. Е. за недобросъвестен владелец на имот с идентификатор ***, като е отхвърлил иска по чл. 124 от ГПК, и е осъдил собственика П. П. С. да заплати на недобросъвестния владелец М.

Е. част от претендираните необходими разноски и разходи за подобрения, съгл. чл. 73 ал, 2 от ЗС.

В този смисъл налице е недвусмислено изявление, че ищцата е признала право на собственост на ответниците върху имот с идентификатор ***.

С признание на правото на собственост посредством заведения иск с правно основание чл. 73 ал. 2 от ЗС ищцата М. Е. е прекъснала срока по чл. 79 от ЗС.

Според ответниците срокът по чл. 79 от ЗС е бил прекъснат за ищцата и поради това исковата молба е неоснователна.

В отговора се оспорва твърдението, че ищцата е владяла имота за себе си непрекъснато в процесния период от 26.07.2012г. до 26.07.2022 год., и за целия период са изтекли десетте години предвидени в хипотезата на чл. 79 от ЗС.

5

Според ответниците с протокол за опис от 21.08.2021 год. ищцата М. Е. е назначена пазач на процесния имот и не може да релевира свои права съгласно чл. 484 от ГПК. Според ответниците приемайки да пази имота по смисъла на чл. 486 от ГПК, ищцата е заявила намерение различно от това да свои имота за себе си.

Ответниците оспорват за претендирания период да е изтекъл десетгодишен давностен срок по чл. 79 от ЗС.