Решение № 179 от 11.05.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 11.05.2021г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

Тодорова административно дело № 122 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Й.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500 от 12.02.2021г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ - Русе. Съгласно уточнението, направено от пълномощника на жалбоподателя в проведеното на 07.04.2021г. съдебно заседание по делото, заповедта се оспорва в частта й, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, на Й.И.С. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 21.06.2017г. от компетентните органи на РГърция, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и на приложената принудителна административна мярка по 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, по съображения за постановяването на заповедта при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение за наличие на материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Сочи, че при образуването и провеждането на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело от една страна до лишаване на адресата на акта от възможността да упражни процесуалните права, които законът му дава, а от друга – до постановяване на заповедта без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Поддържа, че в случая липсват каквито и да е било доказателства въз основа на които да се приеме, че се касае за извършването на обществен превоз на пътници. По подробно изложени съображения за фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП и за несъответствие на наложеното ограничение с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед в обжалваната й част, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на Областен отдел

„Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, като с оглед констатираното нарушение обосновано, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е приложена принудителната административна мярка по 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 12.02.2021г. от инспектор в РД „Автомобилна администрация” – Русе, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2020, № 286478 от 12.02.2021г., против Й.И.С. /л. 14 по делото/, за това, че при извършена от контролните органи на РД „АА” – Русе проверка е установено, че на 12.02.2021г. около 02.20ч, в гр. Русе, ГКПП „Дунав мост“ – изход от РБългария, Й.С. управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, кат. М1 с рег. № ******, собственост на М.Л.С., ЕГН **********, като извършва международен обществен превоз на пътници - седем броя пътници от България до Нидерландия срещу заплащане или икономическа облага. При проверката е установено, че общественият превоз на пътници срещу заплащане се извършва без за автомобил с рег. № ****** да е издадено заверено копие към лиценз на Общността.

При съставянето на АУАН от водача са иззети СУМПС,

Свидетелство за регистрация част І и регистрационните табели на автомобила. В присъствието на длъжностни лица от РД „Автомобилна администрация” – Русе са снети обяснения от водача на МПС и от пътниците в автомобила. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя Й.С., като след запознаване със съдържанието на акта С. е направил възражение, че не е вземал пари от пътниците, а за зареждане.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500 от 12.02.2021г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в обжалваната й част, на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, на Й.И.С. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 21.06.2017г. от компетентните органи на РГърция, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН сер. А-2020, № 286478 от 12.02.2021г., въз основа на които административният орган е приел, че при извършване на проверка от контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ – Русе за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установено, че на 12.02.2021г. Й.И.С. е извършвал международен обществен превоз срещу заплащане на 7 броя пътници, които са заплатили определена парична сума в евро на водача, с уговорка за доплащане при пристигане в крайната точка на превоза, който е с маршрут от РБългария до Нидерландия. Превозът е извършван с лек автомобил Фолксваген Каравел от категория М1 с рег. № ******, собственост на М.Л.С.. От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че общественият превоз на пътници се извършва без за автомобил с рег. № ****** да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Й.С..

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500 от 12.02.2021г., в т.ч снетите обяснения от водача на МПС и от пътуващи в автомобила лица – А.И.К., М.Н.Д., Ж.А.А. и С.С.И.. Съгласно даденото от А.К. обяснение, лицето пътува от България до Холандия с цел да работи, като разходите за пътуване до Холандия са 60 евро, от които е дал 10 евро, а останалите 50 евро ще даде на водача за това че го е закарал, при пристигането. В писмените обяснения на М.Н.Д. се сочи, че лицето пътува от България за Холандия да работи. Разходите по пътя са 60-70 евро, от които е дал на водача 10 евро, а останалите 50-60 евро ще даде на водача като пристигнат. Съгласно писмените обяснения на Ж.А.А. лицето пътува от България за Холандия с цел работа, дало е на водача 35 лева, а като пристигнат в Холандия ще даде останалите 35 лева. В писмените обяснения на С.С.И. се сочи, че пътува от България за Холандия с цел работа.

Разходите за пътя били 100 евро, като при тръгването дала на водача 50 евро, а след като пристигнат ще му даде още 50 евро.

Като доказателство е приет и легализиран превод на извадка от трудов договор на Й.И.С. от 24.03.2021г.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А.И.К.и Ж.А.А.. Свидетелят А.К. заявява, че пътували с Й.С. към Холандия да работят. В Русе полицаите им направил проверка и ги питали колко пари на човек са дали на Й..

Кънчев отговорил, че е дал на С. 10 лева за бензин когато зареждали гориво, като се разбрали като свърши бензина, при зареждане на бензиностанция да му дават по 10 евро. Свидетелят твърди че не са имали уговорка с Й.С. да му плащат за услугата /за превоза/. Противоречието с дадените обяснения към момента на извършване на проверката свидетелят обяснява с твърдението, че проверяващите не са му дали да напише лично обясненията си. Свидетелят Ж.А. заявява, че всички пътуващи в автомобила са тръгнали за Холандия да работят. На всяка бензиностанция давали по 10 лева за бензин. Твърди, че едно казал пред полицаите, а те друго записали. Заявява, че почеркът на даденото писмено обяснение е негов, но не го е писал той.

Свидетелят сочи, че и друг път е пътувал с Й. за Холандия да работят. Твърди, че не са имали договорка да заплащат възнаграждение на водача, а само каквото харчи за бензин – каквото похарчи за гориво на бензиностанцията – толкова пари му дават.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената със заповедта ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” в регионална дирекция „Автомобилна инспекция”. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-500 от 12.02.2021г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без за него да има изискуем от закона документ за осъществяване на дейността - издадено заверено копие към лиценз на Общността. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.