Решение № 168 от 25.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000318 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С определение №244/28.05.2020г. по ч.т.д.№1000/21г. на ВКС, ІІ т.о., делото е изпратено за разглеждане пред Апелативен съд Варна, на основание чл.23, ал.3 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ от АН.

ИВ. М., чрез адв.Д., срещу решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение №16/02.03.2021г., постановено по т.д.№74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на АН. ИВ. М. за присъждане на законната лихва върху сумата от 60 200лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите, за периода от 02.09.2019г. до 30.11.2019г., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за присъждане на законната лихва върху сумата от 666,89лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите, от които: 166,89лв. – разходи за лекарства и медицински консумативи и 500лв. за адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г., за периода от 02.09.2019г. до 1

30.11.2019г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. За да определи началната дата, от която се дължи заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения, съдът е приел, че приложимата разпоредба е на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и обезщетението за забава се дължи от деня след изтичане срока за произнасяне на застрахователя. При формиране на този извод съдът не е съобразил, че това се отнася за забавата на самия застраховател. Сочи се, че независимо от периода на уведомяването му за настъпилото ПТП до произнасянето той не е в забава, но за този период дължи законната лихва върху обезщетението на основание чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на деликвента, с оглед функционалната обусловеност на отговорността му. В този смисъл е и практиката на ВКС по решения по т.д.

№2773/2018г. и т.д.№2466/2018г. и др. В случая няма данни деликвентът да е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, поради което ищцата, като пострадала е предявила претенция за обезщетение на 02.09.2019г. По делото е установен и факта, че към датата на ПТП лимитите по застраховките са в размери, които обхващат и размера на обезщетението за забава. По същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 02.09.2019г. до 20.11.2019г.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, гр.София, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор по жалбата.

Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София, чрез ю.к.П., срещу решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение №16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на А.М. сумите, както следва: от 60 200лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до окончателното й изплащане; от 666,89лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите, 2 от които: 166,89лв. – разходи за лекарства и медицински консумативи и 500лв. за адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства при определяне размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от процесното ПТП. По делото е успешно проведено доказването на въведеното в процеса възражение за съпричиняване на произшествието от пострадалата, поради извършено от същата нарушение – несъобразяване с приближаващия лек автомобил и с неговата скорост на движение. Не е отчетена намалената видимост, наличието на ръмеж и на дъжд и трудно забележимите тъмни дрехи. Неправилно съдът е определил размера на обезщетението неимуществени вреди, като база, от която да бъде отчетено съпричиняването. Същият противоречи на постоянната съдебна и застрахователна практика. При възприетия от съда начин на определяне на обезщетението, същият не е намалил размера на претендираното обезщетение, а го е присъдил в пълния му поискан от ищцата размер.

Отделно от изложеното, съдът неправилно е приложил съпричиняването на размер на обезщетението определен от него и по-висок от заявения от ищцата. Когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а принос по чл.51, ал.2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло или за част различна от установения размер на съпричиняването по съображения, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Необходимата и достатъчна сума за компенсация на понесените от ищцата вреди е неправилно определена от съда. Налице е неправилна преценка на фактите, на които се основава претендираното субективно право, чиято защита се търси от увреденото лице. Присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с критериите за справедливост, в отклонение от поисканото. По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В условие на евентуалност се претендира намаляване на размера на застрахователното обезщетение поради високия размер на съпричиняване от пострадалото лице. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско 3 възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Въззиваемата страна АН. ИВ. М. с писмен отговор, чрез адв.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът е съобразил вида и характера на претърпените физически травми, подробно описани. Съобразил е периода на възстановяване на ищцата, както и обстоятелството, че в продължение на 4 месеца същата се е нуждаела от чужда помощ и не е можела да напуска дома си самостоятелно, без придружител. Отчел е и обстоятелството, че болките не са преминали и към настоящия момент и едва ли ще настъпи пълно възстановяване. Отчетено е и претърпяното от ищцата психотравмиращо изживяване на катастрофата, което е налично и към момента и продължава да пресистира с лека смесена тревожно – депресивна симптоматика. Не на последно място съдът е отчел и конкретните икономически условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и актуалните нива на застрахователните покрития. Правилно са преценени и претърпените морални страдания, начина на извършване на деянието и обстоятелствата при които е настъпило то. В решението съдът е приел наличие на съпричиняване, определил е неговия размер и е намалил размера на определеното справедливо обезщетение, като е присъдил сумата от 60 200лв. и е отхвърлил претенцията за разликата до 75 000лв. Начина на определяне на обезщетението е правилен. Редукцията по чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага към размер, за който искът би бил основателен, ако не се налага редуцирането му, а не към претендирания с исковата молба размер. В този смисъл е и практиката на ВКС в решения по т.д. №1101/2018г.; т.д.№3252/2015г.; т.д.№2013/2018г. и др. Излага се още, че приетия процент на съпричиняване е завишен, с оглед установените по делото обстоятелства за механизма на настъпване на произшествието. По същество се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорените му части.

Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която искът за разликата над 60200 лева до предявения размер от 75 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.

4

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищцата АН. ИВ. М. излага, че с Решение 175/27.03.2019 година, постановено по АНД №-1435/2018 година на РСГаброво, потвърдено с Решение №48/09.07.2019 година, постановено по ВАНД №41/2019 година по описа на ОС Габрово Д Б е признат за виновен за това, че на 25.10.2017 година около 7ч. в гр.Габрово, на ул.“Найден геров“ срещу №20, при управление на МПС с л.а. с марка „Мазда“ с рег. №ЕВ9552 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.2 ЗДП и чл.20, ал.2 ЗДП и чл.116 ЗДП и по непредпазливост е причинил на АН. ИВ. М. от гр.Габрово две средни телесни повреди, изразяващи се в изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник и компресионна фрактура на тялото на 12 гръден прешлен, довела до трайно затруднение на движението на снагата-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б‘ вр. с чл.342, ал.1 НК. Получила е и травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в кръвонасядане в окосмената и неокосмена дясна челна област и заздравяваща разкъсно-контузна рана, която към момента на инцидента е била с дължина 3 см. и е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 1м. при благоприятно протичане на оздравителния процес. Травмата на главата е причинила и мозъчно сътресение, което твърде вероятно е протекло със загуба на съзнанието, като и до момента се оплаква от силно главоболие и световъртеж, придружен с гадене и повръщане. Изкълчването на дясната раменна става е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 3-4 м. при благоприятно протичане на оздравителния процес. Носила е корсет за 1м, обусловено от компресионната фрактура на тялото, което е обусловило силни боли и ограничени движения в поясно-гръдния отдел на гръбначния стълб. Причинена е и голяма Т-образна разкъсно-контузна рана на бедрото, която е била зашита, като вследствие на активен възпалителен процес е била насочена за консултация с хирург. Причинена и е травма на пръстите и нокътните ложета на лявото стъпало, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-2,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Вследствие причинените травми ищцата е била затруднена в придвижването си, нуждаела се е от съдействие при обслужването и в продължителен период от време, като произшествието е причинило и негативни психически последици, 5 изразяващи се в страх да пресича улицата, страх от приближаващи се автомобили, все още изпитва болка в движението на десния горен крайник, дясното бедро и снагата. Лечението е довело и до заплащането на разходи по лечението в размер на 166,89 лева, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение по воденото досъдебно производство. Към момента на произшествието е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 01.03.2017 година – 28.02.2018 година, обективиран в застрахователна полица на ЗАД „Армеец“ АД. В изпълнение на разпоредбата на КЗ подала молба на 02.09.2019 година, като с писмо от 30.11.2019 година била уведомена, че ответникът не намира претенцията и за основателна. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 75 000 лева /увеличение на иска в о.с.з. на 19.10.2020 година/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 666.89 лева, обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.409 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017 година до окончателното заплащане, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.