Решение № 6080 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6080 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110148051 по описа за 2025 година

Предявен е от ***************, ЕИК *************** срещу ************, ЕИК **************, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

55, ал.1, пред.2 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата в размер на 7970,02 евро, с равностойност в лева от 15 588,00 лева, представляваща платена с оглед неосъществено основание сума като аванс по Договор за доставка на машини (ексолвентен принтер ************** 130 и режещ плотер ********** 48 с кош) Номер: 1-250319-01/19.03.2025г.

Ищецът поддържа, че между него като купувач и ************ ****, като продавач бил сключен Договор за доставка на машини (ексолвентен принтер ************** 130 и режещ плотер ********** 48 с кош) Номер: 1-250319-01/19.03.2025г., доставими в срок от 20 дни от плащането, последното осъществено на 19.03.2025г. Твърди, че срока за доставка на машините изтекъл на 10.04.2025г., като до датата на подаване на иска стоките не били доставени. Твърди, че с писмо на 12.05.2025г., чрез свой служител – С.К. е уведомил ответника, че иска възстановяване на заплатена авансово сума от 15 588,00 лева по договора. Продавачът не оспорил плащанетона аванса и посочил, че ще издаде кредитно известие, но и не го възстановил, поради и което моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Ищецът ***************, редовно призован в открито съдебно заседание, се представлява от адвокат Ш., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът ************, редовно призован в открито съдебно заседание, се представлява от адвокат Г..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за покупко-продажба 1

№ 1-250319-01 от 19.03.2025г., по силата на който ответникът, като продавач се е задължил да продаде на ищеца като купувач ексолвентен принтер ************** 130 и режещ плотер ********** 48 с кош срещу покупко-продажна цена от 15 588 лева. В чл. 6 от договора страните договорили, че купувача следва да изплати покупко-продажната цена 100% авансово. Не се оспорва от ответника и твърдението на ищеца, че в деня на сключване на договора ищецът е превел на продавача покупко-продажната цена от 15 588,00 лева. В чл.

3 от договора страните договорили, че срока за доставката на машините е 20 работни дни от авансовото плащане по чл. 6 от договора. Тоест ответникът като продавач се е задължил да достави машините, предмет на договора в срок до 10.04.2025г.

Не е спорно също така обсотятелството, че до дата 10.04.2025г. машините, предмет на договора не са доставени.

Следователно по делото се установиха първите две предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно установи се валидно сключено между страните правоотношение по договор за търговска продажба, изпълнение на ищеца на задълженията му по договора, а именно превеждане на уговорената покупко-продажна цена. Задължението на ищеца да заплати покупко-продажната цена предвид синалагматичния характер на правоотношението предполага изпълнение на насрещното задължение на ответника да достави стоката, предмет на договора, което обаче не се е осъществило.

Съгласно дадените с ППВС № 1/1979 г. на ПВС задължителни разяснения, във втория фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, която разпоредба намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато не се сбъдне и др. Следователно за възникване на задължението за връщане на даденото при неосъществено основание е наличието на обилигационна връзка между страните по спора, каквато в случая е налице. Не е налице хипотезата нито на чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, нито на чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, тъй като в исковата молба не се излагат твърдения авансово платената сума да е престирана без основание, а и такова е налице, установимо от сключения между страните договор, нито на отпаднало основание, тъй като няма изявления от ищеца за разваляне на договора. По делото са налице данни, че насрещната престация, без да е установено какви са причините не е осъществена, не е изпълнена, поради което съдът установи, че въпреки плащането на ищеца не му е доставена процесната машина. Налице е неоснователно разместване на блага. От значение е дали ищецът е дал, а ответникът получил нещо и съответно ако даденото е при неосъществено основание, което се установи в конкретиката на случая, с полученото ответникът се е обогатил неоснователно и трябва да върне на ищеца авансово платената сума.

При тези мотиви исковата претенция следва да бъде уважена.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Така на ищеца в заповедното производство следва да му се присъдят разноски в размер на 912,00 лева, с равностойност в евро 466,30 евро.

В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 311,76 лева, като претендира и присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1750,00 лева, за реалното заплащане на което са налице доказателства по делото. Или в исковото производство на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2061,76 лева, с равностойност в евро от 1054,16 евро.

Мотивиран от горното Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от 2

***************, ЕИК ************срещу ************, ЕИК ************, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, пред.2 от ЗЗД, че ************ дължи на ***************, сумата в размер на 7970,02 евро, с равностойност в лева от 15 588,00 лева, представляваща авансово платена сума по Договор за доставка на машини (ексолвентен принтер ************** 130 и режещ плотер ********** 48 с кош) Номер: 1-250319-01/19.03.2025г.

О С Ъ Ж Д А ************, ЕИК ***************** ДА ЗАПЛАТИ на ***************, ЕИК ***************, сумата в размер на 466,30 евро, с равностойност в лева от 912,00 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

О С Ъ Ж Д А ************, ЕИК ***************** ДА ЗАПЛАТИ на ***************, ЕИК ******************, сумата в размер на 1054,16 евро, с равностойност в лева от 2061,76 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3