Решение № 97 от 23.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Търговско дело № 20234100900003 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – "В.С."-ООД, гр. ... - излага в исковата си молба, че с договор от 05.01.2022 година ответникът му възложил да изработи и внедри право на ползване на софтуер за управление на стопанството и тринадесет четци за ушни марки срещу възнаграждение от 49 907 лв., без в сумата да е включен данък добавена стойност.

Част от възнаграждението следвало да бъде платено в срок от пет работни дни след подписване на договора. С анекс от 04.02.2022 година падежът на вземането бил отложен до 30.04.2022 година.

Ответникът не заплатил въпросния аванс, заради което по реда на настоящото производство се търси сумата от 29 944,20 лв. аванс по чл. 4 от договора с включен данък добавена стойност, сумата от 1 372,45 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане, търсено в размер на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за времето от 30.04.2022 година до 11.10.2022 година, законна лихва върху главното вземане от предявяване на исковете насетне, и сумата от 411,60 лв., имотна загуба в размер на разходите по обезпечаване на исковете и налагане на допуснатото обезпечение.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – Сдружение с нестопанска цел "Н.О.К.А.“, гр. ... – признава сключването на описания в исковата молба договор, съдържанието му, както и анекса от 04.02.2022 година. Оспорва исковете с твърдение ищецът да не е започнал изпълнение на задълженията си. Договорът бил не за изработка, а за възмездно ползване на софтуер, 1 покупка на четци и внедряването им в експлоатация. На 06.01.2020 година ответникът сключил договор за дружество с трети лица, а договорът по исковата молба бил сключен в изпълнение на задълженията на ответника по този договор за дружество. Заради изтичане на срока по проекта, за който гражданското дружество било учредено, интересът на ответника от договорката с ищеца отпаднал. Упражнил правото си да се откаже от договора като изпратил на ищеца анекс за прекратяване.

В отношение на евентуалност спрямо горните възражения е заявил прихващане на исковите претенции със свое вземане за неустойка по договора за 4 990,70 лв., произтичащо от неизпълнение на задължението на ищеца в срок до 15.06.2022 година да изпълни своите ангажименти за софтуерното обезпечаване – изработка и внедряване.

Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на страните, че ответникът е възложил на ищеца да изработи и внедри право на ползване на софтуер за управление на стопанството и тринадесет четци за ушни марки срещу възнаграждение от 49 907 лв., без данък добавена стойност. Няма спор, че исковата сума, аванс по смисъла на чл. 4 от договора, не е платена. На 10.08.2022 година ответникът е изпратил имейл на ищеца с проект за анекс за прекратяване на процесния договор.

Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения.

По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за внедряване право на ползване на софтуер за управление на стопанството и тринадесет четци за ушни марки срещу възнаграждение, договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

В разрез с уговорките по процесното съглашение е доводът на ответника, че се касае за доставно отношение на софтуер и възмездното му ползване. В престацията на ищеца, освен доставка на софтуер и закупуване на четци за ушни марки, са включени и дейности по тестване, пускане в експлоатация и гаранционно обслужване – типични фактически действия, водещи до определен трудов резултат. След като страните не са уговорили отделно възнаграждение за всяка от дейностите – доставка, сервиз, внедряване и други, а напротив – предвидили са задължението на ищеца като комплекс от действия, договорът е изработка. Фактът на доставката на софтуера не би довел до точно изпълнение, нито срещу доставката би се дължал целия размер на уговорената като насрещен дълг сума.

Ответникът е упражнил правото си по чл. 268 от Закона за задълженията и договорите. Последицата е прекратяване на договора и отпадане правото на аванс, като част от дължимото възнаграждение. Щом основанието, на което се градят ищцовите претенции, е отпаднало, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание.

2

Доводът на ищеца, че за упражняване на правото по чл. 268 от Закона за задълженията и договорите е нужно заплащане направените от изпълнителя разходи, извършената работа и печалбата, която би получил при изпълнение, е неоснователен.

Правно значение има уведомяването на изпълнителя, че поръчващият не желае последиците на договора. Законът не е предвидил форма или специален ред за извършване на изявлението. Трябва да е недвусмислено и да е получено от изпълнителя – аргумент от чл.

14, ал. 1 във връзка с чл. 8, предложение последно, от Закона за задълженията и договорите.

Затова и имейлът, с който ответникът е изпратил проекта за анекс за прекратяване на договора, задоволява всички изисквания на чл.268 от Закона за задълженията и договорите и прекъсва договорната връзка.

Ответникът няма как да знае като сума компонентите на правото на изпълнителя, следващо от едностранното прекратяване на договора, щото да ги заплати едновременно с изявлението си, че се отказва от договора. Остойностяването на извършената работа, разходите и печалбата е работа на изпълнителя – аргумент от чл. 266, ал. 1, изречение второ от Закона за задълженията и договорите. За да възникне правото на ищеца, нужно е било да представи на ответника стойностна сметка на извършеното, на разходите и на печалбата, за да бъде двустранно определено. Ищецът не твърди да е сторил това. Напротив, тезата му изцяло се основава на твърдение договорът да е в сила.

По причина, че претенциите се основават на договора за изработка исковете не могат да бъдат уважени, дори стойностно извършената работа, разходите и печалбата да съвпадат по размер с аванса по чл. 4 от договора. Според чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът дължи произнасяне по посочените в исковата молба факти. Не може да прибавя нови или да уважава иска на непредявено основание. Фактическият състав на правото на аванс се състои от договор за изработка, фиксиращ вземането по размер, и изтичане на срока за плащането му. Правото по чл.268 от Закона за задълженията и договорите следва от сключен и впоследствие прекратен от поръчващия договор за изработка, започнало изпълнение преди последният да се е отказал от поръчката, и разходи на изпълнителя. Съпоставката между двата фактически съставя показва тотални различия, а това изключва възможността за уважаване на иска на непредявения фактически състав по чл. 268 от Закона за задълженията и договорите.

Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 3 000 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

Доводът на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответната страна е неоснователен. Законът се интересува от стойността на договореното в съпоставка със сложността на спора, а не дали надвишава минимумите по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

Отхвърля предявените от "В.С."-ООД, гр. ..., против Сдружение с нестопанска цел "Н.О.К.А.“, гр. ..., искове, с които основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 4 от договор, сключен между страните на 05.01.2022 година, претендира сумата от 29 944,20 лв. аванс по чл. 4 от договора с включен данък добавена стойност, сумата от 1 372,45 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане, търсено в размер на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за времето от 30.04.2022 година до 11.10.2022 година, законна лихва върху главното вземане от предявяване на исковете насетне, и сумата от 411,60 лв., имотна загуба в размер на разходите по обезпечаване на исковете и налагане на допуснатото обезпечение, като неоснователни.

Осъжда "В.С."-ООД, гр. ..., да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Н.О.К.А.“, гр. ..., сумата от 3 000 (три хиляди лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4