Определение № 268 от 13.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 13.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от Д. М. П., чрез процесуалния й представител адв.И.К., против решение №1390/18.12.2025г., постановено по гр.д.

№1620/25г. по описа на ВОС, гр.о., с което Д. М. П. е осъдена да заплати на С.

Б. Б. сумата от 154 113 лв., дължима по сключен между страните договор за поръчка, представляваща неотчетена от ответницата сума, получена от нея, в качеството й на пълномощник на ищеца, като част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2024г., обективиран в нотариален акт №13, том II, рег. № 6007, дело №196 от 2024г. по описа на нотариус Мариана Попова с рег. №759 на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна с дв.вх.рег.№23781/30.07.2024г., вх.рег.№23969, акт №42, том LXI, дело №14440/2024г., по който продавач е ищецът С. Б. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 22.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД, както и Д. М. П. е осъдена да заплати на С. Б. Б. сумата от 14 664, 52 лв. за сторените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият С. Б. Б. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Х.Х., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

1

Частна жалба, подадена от Д. М. П., чрез процесуалния й представител адв.И.К., против определение №898/19.02.2026г., постановено по гр.д.

№1620/25г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.

№1681/19.01.2026г., подадена от Д. М. П., с искане за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №1390/18.12.2025г., постановено по гр.д.

№1620/25г. по описа на ВОС, в частта за разноските, чрез отмяна на възложените на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата разноски в размер на 14 664, 52 лв. и присъждане на направените за нейната защита съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Въззиваемият С. Б. Б. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Х.Х., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания, като претендирането за събирането им от настоящата инстанция е обосновано с разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК: 1/ да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Национална система тел.112, за удостоверяване на това дали на 22.05.2024г. е получен сигнал от телефон ***, с посочване на обстоятелствата кое лице е подало сигнала, за кое лице е подаден същият и за кой адрес, както и, ако е запазен звукозапис на разговора, да се приложи същият като файл; 2/ да се приемат представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, недопуснати от първоинстанционния съд, представляващи медицински документи за болничното лечение на въззивницата в периода 2024г. - 2025г., както и копие от снимка, направена от Д. П. на 08.09.2024г.Претендира се и да бъде допуснато изслушването на звукозаписа от проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в частта на изготвения на 21.11.2025г. протокол от съдебното заседание, на стр. 9, разпит на св. Красимир Неделчев Стоянов, от ред 19 надолу /след фразата „”Аз бях началник и нямах оръжие”/ и до края на разпита на свидетеля /до фразата „Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и съдът го освободи от съдебната зала”/ за установяване невключените в изготвения протокол въпрос и отговор „Адв.К.: Той Ви е казал, че в пълномощното е дал своя банкова сметка, а не на П. сметка? Отговор: Св.Стоянов: Да“.

В отговора по жалбата въззиваемият моли исканията да бъде оставени без уважение.

Част от направените с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, от въззивницата Д.П., ответник по предявения иск, 2 доказателствени искания са да й бъде издадено горецитираното съдебно удостоверение и да бъдат приети представени с отговора писмени доказателства, представляващи медицински документи, удостоверяващи провеждано от същата лечение в периода 15.12.2024г. - 03.01.2025г./две епикризи, издадени от УМБАЛ „Света Марина“ЕАД/ и през м.01, м.02, м.03. и м.04.2025г./три фактури, издадени от „ДКЦ Младост-М Варна“ЕООД, и една фактура, издадена от МБАЛ „Девня“ЕООД, с посочено наименование на предоставена стока/услуга: платен болничен престой, рехабилитация, пакет физиотерапевтични процедури/, амбулаторен лист от 14.04.2025г. и множество резултати от изследвания, както и копие от нейна снимка, твърдяна, че е направена от нея на 08.09.2024г. след нанесен й удар от ищеца.Тези й искания са оставени без уважение от първоинстанционния съд с определението му по чл.140 от ГПК от 15.09.2025г. като неотносими към предмета на спора.Настоящата инстанция приема, че недопускането на посочените доказателства от първоинстанционния съд не съставлява процесуално нарушение.Исканите доказателства удостоверяват факти и обстоятелства, стоящи извън тези, които се явяват релевантните такива за установяване на спорното между страните в производството материално право, т.е. с тях не могат да се установят тези релевантни факти, и в тази връзка не се явяват необходими за събиране, така и относно представеното копие от снимка, поради което и не следва да бъдат допускани от настоящата инстанция.

В проведеното на 18.11.2025г. о.с.з. пред първоинстанционния съд, за което е съставен протокол №1789/21.11.2025г., е разпитан свидетелят Красимир Неделчев Стоянов.В посочената във въззивната жалба част от протокола, на стр.9, е протоколирано следното: „На въпроси на адв. К.: Когато С. работеше в нашата фирма, пак не е имал оръжие, никой от охраната там не е имал оръжие. Аз даже бях началник и нямах оръжие. Адв. К.: От къде разбрахте, че той е дал айбан номера си, за да му бъдат преведени парите? По какъв начин разбрахте? Адв. Х.: Противопоставям се на този въпрос. Той е подвеждащ.

Свидетелят Стоянов: Той ми каза, че е направил пълномощно, с което тя да извърши продажбата, да вземе парите и да ги внесе в неговата банкова сметка, която е дадена там, в пълномощното“.

На 26.11.2025г. ответницата, чрез процесуалния си представител, е поискала да бъде допусната поправка на протокола, защото липсвал допълнително зададен въпрос от адв.К. и отговор на свидетеля.В проведеното на 09.12.2025г. о.с.з. по чл.151, ал.4 от ГПК, след изслушване на звукозаписа, адв.К. е посочил, че от изслушвания звукозапис се установява, че е задал допълнителен въпрос „Той Ви е казал, че е дал своя сметка или на пълномощника?“, на който свидетелят е отговорил: „Той е дал своя сметка в пълномощното“.Искането по чл.151 от ГПК е оставено без уважение от първоинстанционния съд по съображения, че протоколът не следва да съдържа точен цитат на изявлението на участниците в процеса, а да пресъздава техните изявления по начин, че да е ясна същността им, като в 3 случая отразеният в протокола отговор на свидетеля съдържа и зададените му въпроси и пресъздава точния смисъл на дадения техен отговор, включително, че парите е следвало да бъдат преведени по банкова сметка на ищеца, дадена в пълномощното.Видно от цитирания протокол №1789/21.11.2025г. е, че записаният в него отговор на свидетеля Стоянов на зададения от адв.К. въпрос е именно в изложения във въззивната жалба смисъл, т.е., че свидетелят е отговорил, че дадената в пълномощното банкова сметка е на ищеца.Предвид горното и искането за повторно изслушване на звукозаписа от проведеното заседание е неоснователно.

Към отговора на въззивната жалба е приложено от въззиваемия С.Б. копие от писмо, твърдяно, че е написано от въззивницата до него и оставено над пощенската кутия на бившето му вече жилище/продадено м.10.2025г./, за което узнал в началото на м.11.2025г.Посочено е, че същото се представя „за информация на съда“.Няма формулирано искане за неговото приобщаване към доказателствения материал по делото, поради което и относно същото съдът не се произнася.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба от въззивницата Д. М. П. доказателствени искания и искане за изслушване на звукозаписа от проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№203/26г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 03.06.2026г. от 9, 45ч.Да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4