Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 507 от 20.05.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 298/2025
Вид
Определение № 507
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 324 и сл. · Кодекс за застраховането
  • чл. 382 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Габрово, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500298 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023, против разпореждане № 175 от 18.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК относно сумите от 109,62 лв. – част от претендирана главница в размер на общо 409,62 лв. по договор за потребителски кредит №7200311041230/24.05.2024 г.; 92,12 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит за периода 05.07.2024 г. – 05.03.2025 г.; 83,27 лв.– обезщетение за забава за периода 05.07.2024 г. – 06.03.2025 г. срещу длъжника А. А. А..

В жалбата се твърди, че постановеният от Районен съд - Трявна съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл.

417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на кредит. По отношение на финансираните с договора за кредит застрахователни премии се отбелязва, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване договора за кредит. Изтъква се, че съгласно чл. 19, при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи 1 някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Поради това застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Твърди се, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита - главница.

Моли се, да се отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

От приложените доказателствата, се установява, че производството по делото е започнало по заявление на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги към 06.03.2025 г., против длъжника А. А. А., с ЕГН ********** за парично вземане по договор за потребителски кредит № 7200311041230/27.05.2024 г., за сумите от: 409,62 лв.

- главница, 92,12 лв. - договорна лихва от 05.07.2024 г. до 05.03.2025 г., 83,27 лв. - лихва за забава от 05.07.2024 г. до 06.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските за заповедното производство.

За да постанови обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част, Районен съд - Трявна е приел, че клаузите за заплащане на застраховка в договора за потребителски кредит са неравноправни. Заплащането на застраховката е наложено без възможност на кредитополучателя да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Предвидена по този начин застраховката е уговорена във вреда на потребителя, тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Отделно от това, застрахователните суми не са включени в разходите по кредита, които формират ГПР, каквото е изискването на чл.19 ЗПК. Застрахователната премия е включена към главницата, а лихвите са договорени като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница. По този начин вземане, което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно, което води до оскъпяване на кредита, тъй като завишава размера на главницата, съответно влияе върху размера на възнаградителната лихва. Задължението за застраховка не е отчетено като разход и така посоченият ГПР в договора не съответства на действителните разходи по кредита. Договореното в този вид задължение е неясно, с което е налице нарушение в изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, неспазването на изискванията на чл. 11 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Поради тези съображения съдът намира, че договор за потребителски кредит е 2 недействителен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита.

Настоящият състав на съда направените от заповедния съд правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, ката същият е редовен от външна страна.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът А. А. А. е застраховано лице по застрахователна програма „Защита на кредита" и "Защита на сметките" и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение" за кредитополучателите на потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ, чрез "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ.

Застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга, е включена към размера на кредита, което изрично е посочено в договора в чл. 7. 1 относно общия размер на кредита. В действителност сумата по застрахователната премия са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, като цена на допълнителна услуга и които са известни на кредитора при сключване на договора. Включването на застрахователната премия в общия размер на кредита води до представяне на по-нисък от реалния ГПР, при което се касае за хипотеза на "заблуждаваща търговска практика" /решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на действителните разходи по кредита за потребителя. Клаузата на чл. 7.2.3 от Договора предвижда, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. По този начин се постига скрито 3 оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 параграф1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл. 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките, като разход по кредита съгл. § 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 от ЗПК. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, такси или други разходи по кредита. В тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по отношение на главницата по договора за кредит. По изложените съображения въззивният съд намира, че договор за потребителски кредит № 7200311041230/27.05.2024 г. е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница.

Предвид изложеното обжалваното разпореждането, с което е отхвърлено отчасти заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по чл. 417 от ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 175 от 18.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2025 г., по описа на Районен съд - Трявна в частта, в която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите от: 109,62 лв. – част от претендирана главница в размер на общо 409,62 лв. по договор за потребителски кредит №7200311041230/24.05.2024 г.; 92,12 лв. – договорна лихва за периода 05.07.2024 г. – 05.03.2025 г.; 83,27 лв. – обезщетение за забава за периода 05.07.2024 г. – 06.03.2025 г. срещу А. А. А., с ЕГН **********, от 4 гр. Трявна, ул. ....... ........., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5