Решение № 1014 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. В.ева като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно гражданско дело № 20225300501325 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В. Т. Т., ЕГН ********** чрез адв.И.И. и А. Т. Т. с ЕГН********** чрез адв.З. Н., двамата от гр. ***** против решение №168/18.01.2022 г. по гр.д.№11428/2020 г. на Пловдивския районен съд,17 гр.с., с което са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на Е. В. Т. с ЕГН ********** и М. Д. Т. с ЕГН **********, двамата от гр. ***** да ползват собствеността си върху общите части на сградата, находяща се на същия адрес, върху избеното помещение в югоизточната част на приземния етаж като възстановят в първоначален вид фасадата на къщата – прозореца на избеното помещение в югоизточната част на приземния етаж и стената под него и с което са осъдени да им заплатят 1042,40 лв.- разноски по делото. Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли. Претендират за разноски.

Ответниците по жалбата – Е. В. Т. с ЕГН ********** и М. Д. Т. с ЕГН ********** чрез пълн. им адв.Н.Ш.– молят жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл. 109 от ЗС.

1

Във въззивната жалба на В.Т. са изложени следните оплаквания: Счита, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, където съгласно т. 3 е казано, че двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице ако действията на ответника са основателни, както и когато са неоснователни, но не създават пречки на собственика; за уважаването на иска следва да се докаже не само противоправността на действието, но и че то е създало за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Считат, че от събраните доказателства – разпит на свидетели и вещи лица, от представените писмени доказателства и приетите по делото две съдебни технически експертизи, не се установявало в резултат от действията на ответниците В. и А.Т.И да е създадено състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползването на имота на ищците. Правото им да се ползват пълноценно от вещта им не е накърнено. Не споделят мотивите на съда, които той извежда от разпита на свидетелите М. Т. и И. Р., че ищците не могат да ползват помещение 2, нямат достъп до него, защото вратата е заключена, както е заключен и новооткрития вход, поради което за упражняване на правото им на собственост са създадени неоснователни пречки, а с промяната на предназначението на прозореца на фасадата на стената, която е обща част, във врата е смутено правото на собственост на ищците, като им препятства ползването на процесното избено помещение. Считат, че изложеното от тези свидетели е тенденциозно и че са заинтересовани от изхода на делото, тъй като Т. е снаха, а Р. е дъщеря на ищците и съдът не е извършил правилна преценка на техните показания на основание чл. 172 ГПК. От експертизата на вещото лице К. се установява, че ищците имат свободен достъп от коридора до избено помещение 1 и с изграждането на нов вход на изба 2 се осигурява свободен достъп на ответниците, без да преминават през изба 1 на ищците, поради което следва извода, че достъпът до помещението на ищците не е ограничен с избиването на врата, дори с изграждането на нов вход на изба 2 се осигурява свободен достъп на ответниците, без да преминават през изба 1 на ищците.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от адв. Н., като пълномощник на А.Т., с която са заявени същите оплаквания, а именно, че съдът не е преценил, че с изграждането на вход на изба 2 се осигурява свободен достъп на ответниците, без да преминават през изба 1 на ищците. От събраните доказателства по безспорен начин се установило, че ищците ползват избено помещение № 1, а ответниците изба № 2, което съдът не е съобразил. От приетата съдебна техническа експертиза не се доказало, че с извършените СМР по изграждането на нов вход на изба 2 да се нарушава конструкцията и фасадата на сградата, а оттам да се засягат правата на ищците по смисъла на чл. 109 ЗС. Не се доказало, че с изграждането на тази врата по някакъв начин се възпрепятства достъпа на ищците до помещението, тъй като за него има и 2 друг вход. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивните жалби от първоначалните ищци чрез адв.Н Ш., с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита се, че е налице предпоставката на чл. 109 ЗС, а именно: Собственост на доверителите му върху общи части на процесната жилищна сграда и процесното избено помещение; Извършване на процесните СМР от ответниците; Установяване на обстоятелството, че извършването на тези СМР пречат на ищците да упражняват правото на собственост на общите части. От събраните доказателства категорично е установено, че ответниците са извършили процесните СМР и са демонтирали съществуващ прозорец, разрушили са зида под него и са монтирали алуминиева врата на негово място, което се установява от СТЕ и разпитаните свидетели.

Счита се, че каквато и да е намеса в общите части още повече премахването им и/или преобразуването им без съгласието на другите съсобственици категорично представлява пречка за упражняване на правото им на собственост. С извършените СМР се променя фасадата на сградата, с което ищците не били съгласни и не били длъжни да се съгласяват и това отново е смущаване на тяхното право на собственост, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

За успешното провеждане на негаторния иск следва да се установи, че ищците са собственици на процесния имот; че е налице действие/бездействие, на ответниците което пречи на ищците да упражняват своето право на собственост върху имота и неговата противоправност.

Не се спори по делото, а и от представените документи за собственост е видно, че ищците са собственици на ет.2 от процесната сграда, а бащата на ответниците – Т. Т. - на на ет.1 от процесната сграда.

В ИМ се твърди, че на 26.7.2020г. ищците установили, че ответниците са премахнали съществуващят прозорец на приземния етаж и стената под него като на тяхно място са монтирали алуминева врата, за която ищците нямали ключ. Тези действия били извършени без тяхно знание и съгласие и въпреки тяхното противопоставяне, нарушавали правото им на собственост, тъй като не могли да ползват избеното си помещение, засягала се фасадата на сградата и нейната устойчивост.

С отговора на ИМ са изложени възражения, че ищците имат свободен достъп до процесното избено помещение през коридора на приземния етаж. Ползването на избените помещения било уговорено между братята Е.Т. и Т. Т. така: ищецът да ползва избата в югозападната част на процесното помещение, а бащата на ответниците – избата в югоизточната част на процесното помещение като достъпът до него да се осъществява чрез помещението на Е.Т.. Счита, че ищците не са ограничени да ползват югозападната изба, а точно обратното – те възпрепятствали и ограничавали достъпа на ответниците до югоизточната изба; оспорват, че фасадата и конструкцията на сградата са нарушени.

Разпитан на осн.чл.176 ГПК В.Т. обясни, че помещение №1 се ползва от ищците в него има само техни вещи, коита са затрупали входа към изба №2, поради което ответниците нямали достъп до нея и не можели да я ползват.

По делото са разпитани свидетелите, доведени от ищицте: М. С. Т. – снаха на ищците 3 и И. Е. Р. – дъщеря на ищците, а от ответниците: СвК. Р. К.- без родство.

Св. М. Т. установи, че ответниците са премахнали съществуващият прозорец на изба №2 и на негово място са отворили нов вход от изток към изба №2 – без знание и съгласие на ищците, както и че ищците нямали ключ от новата врата и нямали достъп до изба №2; свидетелствува, че в изба №1 се съхранявали всякакви вещи.

Св.И. Р. установи, че изба №2 се ползвала общо от всички съсобственици преди отварянето на новия вход; през месец юни 2021г. В.Т. предложил на баща й Е.Т. да ползва изба №2, а изба №3 да ползват ответниците и след обсъждане той се съгласил, но след това В.Т. се отметнал.

Св.К. К. установи, че изба №2 се ползвала от ответниците, но не можели да влезат н нея и се наложило да отворят вход от изток.

Съдът не кредитира показанията на св.М.Т. и И. Р. досежно начина на ползването на избените помещения в приземния етаж като необективни и заинтерисовани по смисъла на чл.172 ГПК поради близката родствена връзка с ищците; Съдът кредитира показанията на св.К., който установи, че ответниците са искали да ползват изба №2, но нямали достъп до нея през изба №1, поради което отворили новия вход.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че не извършено разпределение на реалното ползване на избените помещения в приземния етаж между съсобсвениците; че ответниците са искали да ползват изба №2, а в изба№1 е имало вещи на ищците, които препятствали достъпа до изба №2.

По делото е приета СТЕ, изпълнена от вещото лице К. М. – заключение от 8.3.2021г., от което се установява, че посочените в ИМ СМР са извършени – съществуващият прозорец в югоизточната страна на приземния етаж е премахнат и в новополучения отвор е монтирана врата с неотваряем прозорец към нея. В с.з. в.л. казва, че има намеса в конструкцията на сградата, но който извод ВЛ не е аргументирало, тъй като не била запозната с конструктивните чертежи на сградата. По делото е приета СТЕ, изпълнена от вещото лице В.К.– заключение от 22.05.2021г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че достъпът до изба №1, ползвана от ищците се осъществявал от коридора, а достъпът до изба №2 имало единствено от изба №1, както е илюстрирано на схема към зключението на л.73 от д. на РС, от което следва, че ищците имат свободен достъп от коридора за ползване на избено помещение №1, а ответниците за да ползват избено помещение №2 трябва да преминат през избата на ищците; че с изграждането на нов вход от изток, на изба №2 се осигурява свободен достъп на ответниците без да преминават през изба №1 на ищците. Следователно, новия вход дава възможност за самостоятелно ползване на избено помещение №1 и №2; че при това положение, за да ползват изба №2 не е необходимо ответниците да осигуряват ключ от новия вход за ищците.

Съгласно задължителните разяснения на ВКС в т.3 от ТР№4/06.11.2017 г. по т.д.

№4/2015г. на ОСГК с докладчик Теодора Гроздева – за уважаване на иска с пр.квалификаця чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие 4 на ответника му пречи да упражнява своето право.

При така установеното от фактическа страна се налага извода, че е налице неоснователно въздействие на ответниците върху съсобствения имот – демонтаж на съществуващ прозорец и разрушване на зид и монтаж на тяхно място на врата, извършени без съгласието на останалите съсобственици, но не е налице пречене от ответниците на ищците да ползуват другото съсобствено избено помещение №1 от коридора на сутеренния етаж.

По изложените съображения негаторният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Като е осъдил ответниците да преустановят използването на е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с отхвърлителен диспозитив.