Решение № 59 от 16.06.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Елин Пелин, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. К. като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20221820200314 по описа за 2022 година

„Е ......... 21" ЕООД - гр. Е... П., с ЕИК ......., чрез управителя на дружеството, е обжалвало Наказателно постановление № 23- 2200483/07.11.2022г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област” - С. , с което на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

С жалбата до съда се въвеждат оплаквания за незаконосъобразност на НП, като се твърди, че същото е издадено при допуснати съществени нарушение на материалните правила и процесуални норми.

Административнонаказващият орган, чрез юрисконсулт А., поддържа становище, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

РП Елин Пелин не е депозирала становище по жалбата.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

По делото е приета в цялост административната преписка, в т.ч.: НП № 23-2200483 от 07.11.2022г., акт № 23-2200483/09.09.2022г., известие за доставяне, протокол за извършена проверка от 09.09.2022г., идентификационна карта, справка изх. №

23388223024932/01.09.2022г., уведомление от 05.09.2022г., уведомление от 09.09.2022г., декларация от 09.09.2022г., трудов договор № 6/ 31.08.2022г., декларация, 3бр. писмо, извадка от Търговски регистър ,Заповед

№3-0057 от 14.01.2022г.,Заповед № 30107/02.02.2022г.,Заповед № 3-0683/11.08.2022г.,заповед № 3-0693/15.08.2022г.,Заповед №1431/15.08.2022г., длъжностна характеристика,заповед №Чр-784810.05.2022г..

1

В показанията си св. К. твърди , че на 01.09.22г. с колежката си Г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин за продажба на алкохол и захарни изделия в гр. Е.П., на ул. „З.“ №.... стопанисван от дружеството - жалбоподател .

На място описали лицето заверено на работа и тъй като били необходими документи за приключване на проверката, които не били предоставени на място оставили призовка, с която изискали да бъдат представени документите в Инспекцията по труда. На 09.09.22 в Инспекцията дошъл управителят и представил изисканите с призовката документи. По документите установили, че дружеството, в качеството на работодател е допуснало до работа лицето М. И. К. преди да й предостави заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В хода на проверката бил представен Трудов договор от 31.08.22г., изпратен за регистрация на 01.09.22г в 16.07ч.. По време на проверката на място лицето М. К. обяснила, че имала сключен трудов договор. По време на проверката не били представени никакви документи, нито трудов договор, нито граждански договор. Когато извършвали проверката лицето изменило няколко пъти версията си, като първо казала, че за малко се намирала в обекта, после, че била бивш служител на фирмата и била за малко. След като уведомила управителя на фирмата, че започнала проверка от Инспекция по труда казала, че имала сключен трудов договор. В хода на документалната проверка бил представен Трудов договор от 31.08.22г. Била отразена дата на постъпване - 01.09.22г.. По време на проверката направили контролна покупка, а и клиенти влизали по време на проверката, които М.К. също обслужила.

В показанията си св.Г. твръди, че с цел извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство на 01.09.22г. посетили магазин за цигари и алкохол в гр.Елин Пелин, стопанисван от „Е........ 21“ЕООД. На място заварили работничка, която обслужвала клиенти. Дали й да попълни декларация и оставили призовка, с която поканили управителя да се яви в Инспекция по труда. На 09.09.22г. в сградата се явил управителят на дружеството и представил изисканите документи. При преглед на документите се установило, че „ЕРЕС Къмпани 21“ЕООД в качеството на работодател е допуснало М. К. до работа, като „продавач консултант“ преди да предостави уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, регистрирано в ТД на НАП. За лицето М. К. бил представен трудов договор от 31.08.22г., регистриран в НАП на 01.09.22г., след 16.00ч.. За това нарушение бил съставен акт, връчен на управителя на дружеството. На 01.09.22г. не бил представен никакъв документ. След като се легитимирали на място в обекта, лицето се обадило на управителя или на представител и казала, че имало трудов договор и е работила преди това в дружеството.

От показанията на св.Д.С. е видно, че работи като управител и счетоводител на счетоводно предприятие „Фиск акаунт мениджмънт“ и знае дружеството „Е...... 21“ЕООД, което било техен клиент от 2021г. Няма родствени отношения с управителя на дружеството, а само бизнес отношения. Към 01.09.22г. регистрирали договор с лицето М.

К.. На 31.08.22г. управителката дошла в счетоводната кантора и казала, че ще излиза в отпуск и предоставила данни за сключване на трудов договор с М. К.. Договора го изготвили на 31.08.22г. като очаквали лицето да дойде да го подпише. Изненадващо разбрали, че на 01.09.22г. се извършва проверка в обекта и служител занесъл договора в обекта за подпис от М. К.. Час не си спомня. Обекта се намирал на ул. „Здравец“ в гр. Елин Пелин, като представлявал магазин за алкохол и цигари . Управителката заминала на почивка. Тя на 31.08.22г. дошла и казала, че ще сключва договор, който бил подписан от нея, но не бил подписан от М. К.. След проверката ги информирали, че екип на Инспекцията по труда извършвал проверката, и това било след 14.30ч. - 15.00ч.. А. Г. С., която също управител на счетоводното предприятие, занесла в обекта договора за подпис.

Лицето продължавало да работи в обекта. След като се сключил договора подали уведомление в НАП на 01.09.22г. следобяд, с електронен подпис.

В показанията си св. А.С. сочи, че работи като управител на счетоводна кантора „Фиск акаунт мениджмънт“, като кантората им обслужва „ЕР ЕС Къмпани 21“ЕООД.

Спомня си, че кантората им регистрирала договор сключен на 31.08.2022г. в късния следобед, тъй като управителя на „Е........ 21“ЕООД дошъл в кантората и донесъл документи за изготвяне на договора, че се налагало да пътува извън страната и въпросната М. щяла да дойде следващия ден да го подпише. Същия ден М. К. не дошла, защото била на работа. Късния следобед изготвили трудовия договор, защото работели до 17.30ч. М. К. не дошла да подпише договора, но била казала, че на 01.09.2022 ще дойде да го подпише.

2

Тя декларирала, че работи в обекта. Свидетелката се ангажирала на 01.09.22г. да се подпише договора и да го декларира. Обекта бил на ул. „З.“№... и там се намирал търговския обект на „ЕР ЕС Къмпани 21“ЕООД. На 31.08.22г. не дошла М.. Договора бил подписан само от управителката. Изготвили длъжностна характеристика и се изготвило и досието на лицето. Длъжностната характеристика се подписала от М. на следващия ден 01.09.22г., като на 01.09.22г. М. работела. Занесла й договора и тя го подписа.

Документите ги занесла към 15.30-16.00ч.. На 01.09.22г. уведомили НАП за сключен договор. След като бил подписан договора, тогава уведомила НАП .

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 01.09.2022 година била извършена проверка в обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. гр. Е. П., ул. „З." № ... При проверката на завареното на място да работи лице е дадено да попълни лично декларация. М. К. собственоръчно отразила в предоставената й декларация, че работи в дружеството – жалбоподател от 31.08.2022г. на длъжност „продавач- консултант“, с посочено работно време, трудово възнаграждение - 4 лв. на час и е подписала декларацията в 13.50 ч. на 01.09.2022 година. При приключване на проверката в Инспекцията работодателят представил документи, от които се установило, че работникът М.К. имала регистриран трудов договор от 01.09.22г., като работодателят е уведомил ТД на НАП на 01.09.22г. в 16.07 часа. Тъй като проверката в процесния обект била приключила в час предхождащ часа на уведомлението към ТД на НАП и поради факта , че жалбоподателят е допуснал до работа в обекта си лицето М.К. като „продавачконсултант“, преди да й е предоставил копие от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, на жалбоподателя бил съставен процесния АУАН № 23-2200483/09.09.2022г.. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ от 01.09.2022г., на НАП е видно, че справката е регистрирана в 16.07 часа. От приложения към административната преписка Трудов договор №6 е видно, че последният е от дата 31.08.2022 година. При съставянето на процесния АУАН в същия за извършено нарушение е посочено чл.63, ал.2 от КТ. АУАН е връчен и подписан лично от управителя с възражение .

Съставения на името на жалбоподателя АУАН, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните разпоредби на чл.42,ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Работодателят не е изпълнил задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ да не допуска до работа работник, преди да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на Националната агенция за приходите. Това задължение работодателят не е изпълнил към 01.09.2022г., 13.50 часа, към който час работникът М.К. е попълнила собственоръчно декларация – образец, като въведената с чл. 63, ал.2 от КТ забрана е изрична. Безспорно в настоящия процес се установи, че на 01.09.2022г. в процесния обект М.К. е престирала труда си, като „ продавач - консултант“ към дружеството – жалбоподател, видно и от попълнената лично от К. декларация от същата дата.

По делото не са представени доказателства, от които да се налага извод различен от възприетия вече относно фактическата обстановка изложена по-горе в настоящото. В тази връзка следва да се отбележи, че уведомлението по чл.62, ал.5 КТ на НАП е последващо извършената от контролните органи проверка в процесния обект на жалбоподателя.

Работодателят е бил длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването 3 му на работа екземпляр, както от сключения трудов договор, подписан от двете страни, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите съгласно цитираната норма, но не е сторил това.

Ето защо настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ.

Относно размера на наложената санкция

Принудителната административна мярка е средство за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. С обжалваното НП спрямо жалбоподателя е приложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, т.е. към минималния размер предвиден в закона, като с оглед фактите установени по делото, ще следва и в таз и част обжалваното НП да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на АНО за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане изрично е направено. Според чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, а именно от 80 лева до 150 лева. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение съдът следва да извърши съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. В този смисъл настоящият състав намира, с оглед фактическата и правна сложност на отнесения до съда спор и упражнено в рамките на настоящия процес процесуално представителство и защита, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева .